Днес разумните са все по-отчаяни и тъжни, а безсмъртните все

Днес рационалните са все по-отчаяни и тъжни, а " безсмъртните " все по-арогантни и нагли в желанието си да убедят най към този момент себе си, че един световен здравен проблем не може да бъде техен проблем, написа във Facebook работещият в Германия доктор Борис Таблов по отношение на разединението в обществото ни във връзка с спазването на мерките против пандемията. Д-р Таблов приканва хората да бъдат част от решението, а не част от казуса. Публикуваме коментара му без редакторска интервенция: На кое тъкмо място сме в една печална ранглиста като че ли няма никакво значение. Това, което има значение е, че се проваляме с ръководството на рецесията. Жесток и гибелен неуспех. Преди година - лечебните заведения бяха празни, случаите минали над 100 за ден предизвикваха същинско медийно цунами, а страната затворена. Сега - лечебните заведения препълнени, случаите бележат нови висоти от ден дневно, а страната се прави, че знае какво прави. Преди година - съвсем всички отвън властта взеха решение, че е съвременно да бъдат на контра. Без значение рационално или не - значимото е да си наопаки на властта. Днес - същата работа, на инат на обикновения здрав разсъдък, че това към този момент не е занимателно, а извратено. Преди година - скептици имаше, само че като че ли поради незнайното в хората имаше повече отговорност към протичащото се. Днес рационалните са все по-отчаяни и тъжни, а безсмъртните все по-арогантни и нагли в желанието си да убедят най към този момент себе си, че един световен здравен проблем не може да бъде техен проблем. Преди година - медиите търсеха отговорите на толкоз доста въпроси, които се въртяха в главите ни. Днес - част от тях избраха да станат естрада на хора, чийто метод на говорене има една едничка цел - да звучат примамливо за изморените от тематиката, без значение каква е действителността. Още ли се питате, чий е неуспехът? Общ... Аз персонално се усещам отговорен, че станах въздържан съизвършител в моралния разпад на обществото ни. Оставихме страната си в ръцете на хора не запомнили, че те би трябвало да служат на народа си, а не противоположното. Оставихме простотията да ни погълне. Може ли да се направи нещо? - спрете да търсите оправдания за бездействието си, а действайте. Не ходете заболели на работа, не ходете на кръчми, сведете контактите до най-малко... Бъдете решение, не проблем!