Български жени иноватори обсъдиха новите хоризонти в науката на първата панелна дискусия на „За жените в науката“
Днес програмата „ За дамите в науката “ на L’Oréal и ЮНЕСКО означи своята 15-годишнина в България с първата по рода си панелна полемика в Българската академия на науките – вдъхновяваща среща сред четири български дами иноватори, чиито смели хрумвания към този момент обрисуват нови направления за развиването на модерната просвета и за по-добро качество на живот. Тяхното общо обръщение беше, че когато дамите водят, науката става по-смела, по-прецизна и по-близо до хората.
Разговорът сподели в каква посока се движи науката през днешния ден – към по-умни технологии, по-дълбоко схващане на човешкото здраве и по-устойчиви решения за бъдещето, само че и акцентира, че дамите са мотор на тази смяна. Именно по тази причина и тематиката на полемиката беше „ Светът има потребност от просвета, а науката – от дами “ и сложи акцент върху невидимите бариери пред дамите учени и върху това по какъв начин техните хрумвания, вероятности и подходи способстват за развиването на основни области като медицина, биотехнологии, енергетика и изкуствен интелект.
В полемиката участваха четири български дами иноватори от разнообразни научни и приложни области, които споделиха персоналния си път, научните си провокации и визията си за бъдещето на науката. Сред тях бяха проф. Милена Георгиева , професор в Институт по молкулярна биология – Българска академия на науките и съосновател на EPIX AI; доцент Елисавета Кирилова , теоретичен секретар в Институт по инженерна химия – Българска академия на науките и първият лауреат на програмата „ За дамите в науката “ в България (2011); доктор Росица Паунова , помощник и откривател от МУ–Пловдив и лауреат на програмата (2023); както и Боряна Герасимова , създател и изпълнителен шеф на Re:Gena.
Д-р Росица Паунова , първият откривател у нас, приложил AI в психиатричната диагностика, насочи диалога към една от най-тихите, само че тежки тематики в психиатрията – обстоятелството, че към момента няма ясни биомаркери и ясно обрисувана „ норма “ за мозъка. Тя описа по какъв начин с екипа ѝ комбинират функционален магнитен резонанс и логаритми за изкуствен интелект, с цел да откриват ранни мрежови модели, свързани с когнитивен спад и тежки психологични разстройства.
„ Най-голямото предизвикателство е, че нямаме справедливи маркери – а без тях диагнозата остава несигурна. Нашата цел е да създадем психиатрията измерима и по-справедлива към пациентите “, сподели тя и добави, че науката и обществото постоянно „ живеят като два прилежащи свята, разграничени от тънка стена “, а задачата на учените е „ да трансфорат тази стена в прозорец “ – нещо, в което дамите с техните гледни точки и сензитивност имат основна роля.
В диалога Боряна Герасимова , бизнесмен в региона на здравните биотехнологии и пионер в използването на нутригеномиката у нас, насочи вниманието към нутригеномиката като „ извънредно мощен инструмент за поддържане на положително здраве, професионални спортни триумфи и предварителна защита на болести “, само че акцентира и огромното разминаване сред науката и практиката. Тя напомни, че за последните 20 години знанията в генетиката са се нараснали над 200 пъти, до момента в който часовете по генетика в университетите съвсем не са се трансформирали, а това оставя лекарите претрупани и без задоволително запас да наблюдават детонацията от нови данни – в това число във фармакогенетиката, където постоянно се стига до нежелани реакции, които биха могли да бъдат предотвратени с авансово проучване.
„ Нашият отговор е структуриран метод – качествени данни, разбор от готови експерти, научни разработки, присъединяване в български и европейски конференции и поддръжка за дами учени и техните проучвания “, сподели тя и добави, че науката става същински потребна, когато е забележима, разбираема и използвана, а „ науката има потребност от дамите – от техните вероятности, от въпросите, които задават, и от смелостта им да търсят нови решения “.
Проф. Милена Георгиева , един от водещите български учени в региона на епигенетиката и биологията на стареенето, приказва за това по какъв начин науката може да ни даде по-точна картина за нашето „ биологично време “ – оттатък календара. Тя описа по какъв начин епигенетиката и изкуственият разсъдък към този момент разрешават да се откриват ранни сигнали за ускорено стареене и скрити здравни опасности, преди да се появят болести. „ Бъдещето на здравето е в персонализираната предварителна защита – науката би трябвало да стигне до всеки човек по понятен и потребен метод “, акцентира проф. Георгиева.
Доц. Елисавета Кирилова, академик и иноватор в устойчивите водородни технологии, приказва за устойчивите водородни технологии като част от енергийния преход в България. Тя показа работата си по създаването на методология за планиране на вериги за произвеждане и дистрибуция на водород – от процеси като парен реформинг на метан и електролиза на вода до модели за мрежа от водородни зарядни станции. Тези проучвания са тясно свързани с Националната пътна карта за водорода 2025–2030 и демонстрират по какъв начин научните модели могат да се трансфорат в основа за действителни инфраструктурни решения.
Панелната полемика предшества формалната гала по връчване на националните оценки на програмата за 2025 година и събра водещи български дами иноватори, които приказваха за пътя от научните открития до действителните решения за хората.
„ За дамите в науката “ е неповторим за България и света план. Той е и измежду най-престижните научни състезания у нас и се организира в партньорство сред Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L`Oréal България от 2010 година насам. Досега самодейността е отличила 42 изследователки, в това число тазгодишните лауреатки, с общ награден фонд 210 000 евро, като предизвиква развиването на дамите в науката и разпространява техния принос към обществото.
Събитието и програмата тази година се организират с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, БНР, Bloomberg TV, Стандарт, Труд, Мениджър, Cosmopolitan, GRAZIA, EVA, Glamour, Жената през днешния ден, Dir.bg, Novinite.bg, Jenite.bg, Woman.bg, Mika Magazine, сп. Наука, Econ.bg, Bela.bg, Code Health TV .
Подробна информация за „ За дамите в науката “ е налична на формалния уеб страница на програмата: zajenitevnaukata.bg.
Разговорът сподели в каква посока се движи науката през днешния ден – към по-умни технологии, по-дълбоко схващане на човешкото здраве и по-устойчиви решения за бъдещето, само че и акцентира, че дамите са мотор на тази смяна. Именно по тази причина и тематиката на полемиката беше „ Светът има потребност от просвета, а науката – от дами “ и сложи акцент върху невидимите бариери пред дамите учени и върху това по какъв начин техните хрумвания, вероятности и подходи способстват за развиването на основни области като медицина, биотехнологии, енергетика и изкуствен интелект.
В полемиката участваха четири български дами иноватори от разнообразни научни и приложни области, които споделиха персоналния си път, научните си провокации и визията си за бъдещето на науката. Сред тях бяха проф. Милена Георгиева , професор в Институт по молкулярна биология – Българска академия на науките и съосновател на EPIX AI; доцент Елисавета Кирилова , теоретичен секретар в Институт по инженерна химия – Българска академия на науките и първият лауреат на програмата „ За дамите в науката “ в България (2011); доктор Росица Паунова , помощник и откривател от МУ–Пловдив и лауреат на програмата (2023); както и Боряна Герасимова , създател и изпълнителен шеф на Re:Gena.
Д-р Росица Паунова , първият откривател у нас, приложил AI в психиатричната диагностика, насочи диалога към една от най-тихите, само че тежки тематики в психиатрията – обстоятелството, че към момента няма ясни биомаркери и ясно обрисувана „ норма “ за мозъка. Тя описа по какъв начин с екипа ѝ комбинират функционален магнитен резонанс и логаритми за изкуствен интелект, с цел да откриват ранни мрежови модели, свързани с когнитивен спад и тежки психологични разстройства.
„ Най-голямото предизвикателство е, че нямаме справедливи маркери – а без тях диагнозата остава несигурна. Нашата цел е да създадем психиатрията измерима и по-справедлива към пациентите “, сподели тя и добави, че науката и обществото постоянно „ живеят като два прилежащи свята, разграничени от тънка стена “, а задачата на учените е „ да трансфорат тази стена в прозорец “ – нещо, в което дамите с техните гледни точки и сензитивност имат основна роля.
В диалога Боряна Герасимова , бизнесмен в региона на здравните биотехнологии и пионер в използването на нутригеномиката у нас, насочи вниманието към нутригеномиката като „ извънредно мощен инструмент за поддържане на положително здраве, професионални спортни триумфи и предварителна защита на болести “, само че акцентира и огромното разминаване сред науката и практиката. Тя напомни, че за последните 20 години знанията в генетиката са се нараснали над 200 пъти, до момента в който часовете по генетика в университетите съвсем не са се трансформирали, а това оставя лекарите претрупани и без задоволително запас да наблюдават детонацията от нови данни – в това число във фармакогенетиката, където постоянно се стига до нежелани реакции, които биха могли да бъдат предотвратени с авансово проучване.
„ Нашият отговор е структуриран метод – качествени данни, разбор от готови експерти, научни разработки, присъединяване в български и европейски конференции и поддръжка за дами учени и техните проучвания “, сподели тя и добави, че науката става същински потребна, когато е забележима, разбираема и използвана, а „ науката има потребност от дамите – от техните вероятности, от въпросите, които задават, и от смелостта им да търсят нови решения “.
Проф. Милена Георгиева , един от водещите български учени в региона на епигенетиката и биологията на стареенето, приказва за това по какъв начин науката може да ни даде по-точна картина за нашето „ биологично време “ – оттатък календара. Тя описа по какъв начин епигенетиката и изкуственият разсъдък към този момент разрешават да се откриват ранни сигнали за ускорено стареене и скрити здравни опасности, преди да се появят болести. „ Бъдещето на здравето е в персонализираната предварителна защита – науката би трябвало да стигне до всеки човек по понятен и потребен метод “, акцентира проф. Георгиева.
Доц. Елисавета Кирилова, академик и иноватор в устойчивите водородни технологии, приказва за устойчивите водородни технологии като част от енергийния преход в България. Тя показа работата си по създаването на методология за планиране на вериги за произвеждане и дистрибуция на водород – от процеси като парен реформинг на метан и електролиза на вода до модели за мрежа от водородни зарядни станции. Тези проучвания са тясно свързани с Националната пътна карта за водорода 2025–2030 и демонстрират по какъв начин научните модели могат да се трансфорат в основа за действителни инфраструктурни решения.
Панелната полемика предшества формалната гала по връчване на националните оценки на програмата за 2025 година и събра водещи български дами иноватори, които приказваха за пътя от научните открития до действителните решения за хората.
„ За дамите в науката “ е неповторим за България и света план. Той е и измежду най-престижните научни състезания у нас и се организира в партньорство сред Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L`Oréal България от 2010 година насам. Досега самодейността е отличила 42 изследователки, в това число тазгодишните лауреатки, с общ награден фонд 210 000 евро, като предизвиква развиването на дамите в науката и разпространява техния принос към обществото.
Събитието и програмата тази година се организират с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, БНР, Bloomberg TV, Стандарт, Труд, Мениджър, Cosmopolitan, GRAZIA, EVA, Glamour, Жената през днешния ден, Dir.bg, Novinite.bg, Jenite.bg, Woman.bg, Mika Magazine, сп. Наука, Econ.bg, Bela.bg, Code Health TV .
Подробна информация за „ За дамите в науката “ е налична на формалния уеб страница на програмата: zajenitevnaukata.bg.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ