Днес презнуваме един от най-обичаните празници у нас – Гергьовден.

Днес презнуваме един от най-обичаните празници у нас – Гергьовден. В същото време той се отбелязва и като Ден на храбростта и празник на Българската войска.

На този ден Българската православна черква празнува деня на Свети Георги победоносец - страдалец за християнската религия, умрял през 303 година при ръководството на римския император Диоклециан. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от към 180 000 души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

У нас на тази дата честваме Денят на храбростта и празника на българската войска. С най-големия пролетен празник стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората. Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.