Петър Стоянов на 70 - известни българи правят тържество и дискусия за знакови събития от прехода
Днес президентът (1997 – 2022) Петър Стоянов навършва 70 години.
Инициативен комитет от известни българи провежда тържествена полемика по мотото " Цивилизационният избор на България:
25 години обратно и още толкоз напред ".
Форумът е в резиденция " Бояна " и е отдаден на 25 годишнината от встъпването в служба на президента Петър Стоянов (22.01.1997–22.01.2002 г.)
И
25 години от трите знакови събития, които в огромна степен трансформираха най-новата история на България и за които президентът Стоянов изигра основна роля, а точно:
• Разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато Петър Стоянов отхвърля на Българска социалистическа партия да сформира нов кабинет
• Подаването на българската кандидатура за участие в НАТО-17.02.1997 г
• Подписването на съглашението сред всички политически сили за подписване на съглашение с МВФ и въвеждане на Валутен ръб в България- 18.03.1997 година
Инициатори са няколко неправителствени организации като Атлантически клуб в България, ПанЕвропа, Институт за пазарна стопанска система, Съюз на офицерите от запаса " Атлантик ", фондация „ Софийска платформа” и Пловдивски цивилен клуб.
В инициативния комитет личат имената на писателите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Зарев, Георги Господинов, Димитър Бочев, Румен Леонидов, Захари Карабашлиев, Деян Енев, статуя Павел Койчев и други на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Стефан Диомов, Васил Найденов, Кирил Маричков, Йордан Караджов от „ Сигнал” и Васко Кръпката, Маргарита Хранова и Михаил Белчев и други
на Стефка Костадинова и Христо Стоичков
на Руси Чанев, Теди Москов и Ириней Константинов, Георги Мамалев, Екатерина Евро и Тончо Токмакчиев, на доктор Любомир Канов, проф. Михаил Неделчев и Огнян Минчев, на проф. Ангел Димитров, Елисавета Шапкарева, Райна Дрангова, Илия Лингорски, Евелина Тодор Александрова и Михаил Развигоров.
„ Най-важната ми задача като президент беше участието на България в НАТО и Европейския съюз. Направих всичко допустимо този развой освен да стартира, само че и да стане необратим. “, споделя през днешния ден Петър Стоянов
Освен с проевропейската си политика, Петър Стоянов ще бъде запомнен и с острата си непоносимост към корупцията и злоупотребата с власт, както и с напъните си за запазване върховенството на закона и правата на жителите. Ще бъде запомнен и с репутацията си на политик, който не се е облагодетелствал от властта.
" За мен политиката не е метод на прехранване. Цял живот, като се изключи годината, когато бях зам.-министър, съм бил юрист, и то, извинете за нескромността, печеливш юрист. В политиката съм поради едно по-особено възприятие за дълг – дано не Ви звучи претенциозно. Имам да изкупувам лично бездейно държание през годините преди 1989-а. Ако за доста хора комунизмът разкри своя лик след 10 ноември 1989-а, когато стана известно за лагерите, аз бях наясно с това още когато навърших 20 години. Тогава татко ми ми сподели, че оттук насетне не трябва да аплайвам за нито един висок пост, тъй като в биографията ми е записано, че произлизам от семейство на потърпевши от „ мероприятията “ на националната власт. Това беше първият ми политически урок. Ако вие сте мълчали, имате опрощение – не сте знаели. Обаче аз 20 години доста добре знаех какво съставлява комунизмът, не обичах тази система, отнасях се саркастично към нея, само че моят митинг не надминаваше битовия кръг, в който съм се движил. Значи нямам опрощение за какво още тогава на глас не съм споделил това, което съм знаел. Искрен съм – тежи ми прекалено много. И защото тогава не открих сили да бъда воин, в този момент върша всички старания най-малко в един мандат да обезщетявам онази си липса на геройство и подвиг.[…], това споделя Петър Стоянов в изявление пред Валерия Велева през 1995 година
Инициативен комитет от известни българи провежда тържествена полемика по мотото " Цивилизационният избор на България:
25 години обратно и още толкоз напред ".
Форумът е в резиденция " Бояна " и е отдаден на 25 годишнината от встъпването в служба на президента Петър Стоянов (22.01.1997–22.01.2002 г.)
И
25 години от трите знакови събития, които в огромна степен трансформираха най-новата история на България и за които президентът Стоянов изигра основна роля, а точно:
• Разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато Петър Стоянов отхвърля на Българска социалистическа партия да сформира нов кабинет
• Подаването на българската кандидатура за участие в НАТО-17.02.1997 г
• Подписването на съглашението сред всички политически сили за подписване на съглашение с МВФ и въвеждане на Валутен ръб в България- 18.03.1997 година
Инициатори са няколко неправителствени организации като Атлантически клуб в България, ПанЕвропа, Институт за пазарна стопанска система, Съюз на офицерите от запаса " Атлантик ", фондация „ Софийска платформа” и Пловдивски цивилен клуб.
В инициативния комитет личат имената на писателите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Зарев, Георги Господинов, Димитър Бочев, Румен Леонидов, Захари Карабашлиев, Деян Енев, статуя Павел Койчев и други на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Стефан Диомов, Васил Найденов, Кирил Маричков, Йордан Караджов от „ Сигнал” и Васко Кръпката, Маргарита Хранова и Михаил Белчев и други
на Стефка Костадинова и Христо Стоичков
на Руси Чанев, Теди Москов и Ириней Константинов, Георги Мамалев, Екатерина Евро и Тончо Токмакчиев, на доктор Любомир Канов, проф. Михаил Неделчев и Огнян Минчев, на проф. Ангел Димитров, Елисавета Шапкарева, Райна Дрангова, Илия Лингорски, Евелина Тодор Александрова и Михаил Развигоров.
„ Най-важната ми задача като президент беше участието на България в НАТО и Европейския съюз. Направих всичко допустимо този развой освен да стартира, само че и да стане необратим. “, споделя през днешния ден Петър Стоянов
Освен с проевропейската си политика, Петър Стоянов ще бъде запомнен и с острата си непоносимост към корупцията и злоупотребата с власт, както и с напъните си за запазване върховенството на закона и правата на жителите. Ще бъде запомнен и с репутацията си на политик, който не се е облагодетелствал от властта.
" За мен политиката не е метод на прехранване. Цял живот, като се изключи годината, когато бях зам.-министър, съм бил юрист, и то, извинете за нескромността, печеливш юрист. В политиката съм поради едно по-особено възприятие за дълг – дано не Ви звучи претенциозно. Имам да изкупувам лично бездейно държание през годините преди 1989-а. Ако за доста хора комунизмът разкри своя лик след 10 ноември 1989-а, когато стана известно за лагерите, аз бях наясно с това още когато навърших 20 години. Тогава татко ми ми сподели, че оттук насетне не трябва да аплайвам за нито един висок пост, тъй като в биографията ми е записано, че произлизам от семейство на потърпевши от „ мероприятията “ на националната власт. Това беше първият ми политически урок. Ако вие сте мълчали, имате опрощение – не сте знаели. Обаче аз 20 години доста добре знаех какво съставлява комунизмът, не обичах тази система, отнасях се саркастично към нея, само че моят митинг не надминаваше битовия кръг, в който съм се движил. Значи нямам опрощение за какво още тогава на глас не съм споделил това, което съм знаел. Искрен съм – тежи ми прекалено много. И защото тогава не открих сили да бъда воин, в този момент върша всички старания най-малко в един мандат да обезщетявам онази си липса на геройство и подвиг.[…], това споделя Петър Стоянов в изявление пред Валерия Велева през 1995 година
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ