Почтаме мъчениците Сергий и Вакх.
Днес Пресветата Българска православна черква уважава паметта на Св. мчци Сергий и Вакх.
Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били поданици на Рим. Имали високо обучение. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по огромните държавни въпроси и за тяхната смелост в боевете.
Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.
Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо състояние пред императорския двор. Те, като християни, мислели единствено за едно – по какъв начин да угодят на Бога.
Предприето било грубо гонение против Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които съгласно него са могли да унищожат в душите на християните вярата в същинския Бог.
Разгневен до лудост, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните шефове на име Антиох, прочут със своята свирепост и ненавист към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да използва всички ограничения и средства, с цел да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със гибел.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тюрма. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно обичай. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче скрито го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя другар Вакх. През нощта след мъченическата гибел Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна наслада лице. Възвестил му, че към този момент е минал към безконечния благословен живот. Той го укрепил за идния героизъм.
Сергий почнал радостно да чака гибелта. На другия ден той отново твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на шефа да замине за различен град в региона си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказване за този, от който в предишното очаквал благосклонност. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в стоманени обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви след него с тия ужасни обуща.
След като пристигнали на избраното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тюрма. Там през нощта ангел Господен излекувал раните на мъченика.
На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това знамение не смекчило сърцето на Антиох. Той не сложил разсъдъка си в деяние да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил наказан на гибел.
Пред палача мъченикът изпросил време за къса молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.
Светите мъченици Сергий и Вакх потърпевши за тържеството на Божията черква в 295 година.
Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били поданици на Рим. Имали високо обучение. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по огромните държавни въпроси и за тяхната смелост в боевете.
Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички.
Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо състояние пред императорския двор. Те, като християни, мислели единствено за едно – по какъв начин да угодят на Бога.
Предприето било грубо гонение против Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които съгласно него са могли да унищожат в душите на християните вярата в същинския Бог.
Разгневен до лудост, императорът заповядал да изпратят мъжествените изповедници при един от източните шефове на име Антиох, прочут със своята свирепост и ненавист към християните. В писмото си Максимиан заповядал на Антиох да използва всички ограничения и средства, с цел да склони Сергий и Вакх да се отрекат от вярата си. В случай че не успее, да ги накаже със гибел.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тюрма. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно обичай. При ужасния побой Вакх предал душата си на Бога. Управителят заповядал да хвърлят тялото му на хищни зверове. Християните обаче скрито го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя другар Вакх. През нощта след мъченическата гибел Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна наслада лице. Възвестил му, че към този момент е минал към безконечния благословен живот. Той го укрепил за идния героизъм.
Сергий почнал радостно да чака гибелта. На другия ден той отново твърдо изповядал вярата си пред Антиох. Предстояло на шефа да замине за различен град в региона си. Във връзка с това Антиох измислил чудовищно наказване за този, от който в предишното очаквал благосклонност. Като тръгнал на път, той взел със себе си и Сергий, обут в стоманени обуща с остри гвоздеи, които при всяка крачка се забивали в нозете му. Антиох пътувал на кон, а Сергий трябвало да върви след него с тия ужасни обуща.
След като пристигнали на избраното място, Антиох наредил да заключат Сергий в тюрма. Там през нощта ангел Господен излекувал раните на мъченика.
На другия ден Сергий се явил на разпит здрав. Това знамение не смекчило сърцето на Антиох. Той не сложил разсъдъка си в деяние да разбере силата Божия. Сергий бил подложен на нови жестоки мъчения. Най-после бил наказан на гибел.
Пред палача мъченикът изпросил време за къса молитва. Чул глас от Небето, който го викал при Господа. И той радостно навел глава под меча на палача.
Светите мъченици Сергий и Вакх потърпевши за тържеството на Божията черква в 295 година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ