Днес е Отдание на Преображение Господне
Днес Пресветата Българска православна черква регистрира Отдание на Преображение Господне. Освен това се уважава паметта на Преп. Максим Изповедник и Св. Тихон, еп. Задонски
Св. Тихон Задонски е един от най-великите и най-новите плодородни подвижници и пастири на Руската православна черква. По своята светост и героизъм той може да се съпоставя с античните велики свети отци на Вселенската черква.
Св. Тихон Задонски се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери. Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика. На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. На Великден служил с Тверския архиепископ Атанасий и на архиерейската проскомидия архиепископът поменал Тихона: "Епископство твое да помянет Господ Бог во царствии Своем! " - и самичък се усмихнал на своята неточност и добавил: "Бог да ви даде да бъдете свещеник! " А по същото време в Руския синод архиереите теглели жребие всред 7 претенденти, кой да бъде ръкоположен за свещеник. Три пъти теглили жребие и трите пъти излязло името на Тверския ректор Тихон. На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала "Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много смутено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир "Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Бил освободен в края на 1767 година. Още като епархийски архиерей той бил прочут като извънреден подвижник, а какво е било в манастирското му усамотение - можем да си представим. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, загдето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: "Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в "златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение. През 1770 година почнал да написа своя прочут труд "За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание "Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство (творенията му наброяват 16 тома), св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година. През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година (78 година след гибелта му), той бил канонизиран от Руската православна черква.
Св. Тихон Задонски е един от най-великите и най-новите плодородни подвижници и пастири на Руската православна черква. По своята светост и героизъм той може да се съпоставя с античните велики свети отци на Вселенската черква.
Св. Тихон Задонски се родил в 1724 година в бедното семейство на църковния чиновник Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния. В светото кръщение получил името Тимотей. Баща му починал прекомерно рано, а майка му едвам смогвала да изхрани своите сирачета - четири сина и две дъщери. Когато Тимотей пораснал, майка му съумяла да го настани в Новгородското духовно учебно заведение (1738), което две години по-късно било превърнато в духовна семинария. Завършил образованието си с цялостно отличие през 1754 година, той незабавно бил назначен в същата семинария за учител по гръцки език и реторика. На 10 април 1758 година приел монашеско пострижение с името Тихон и неотдавна бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 година бива възведен в архимандритско достолепие и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. На Великден служил с Тверския архиепископ Атанасий и на архиерейската проскомидия архиепископът поменал Тихона: "Епископство твое да помянет Господ Бог во царствии Своем! " - и самичък се усмихнал на своята неточност и добавил: "Бог да ви даде да бъдете свещеник! " А по същото време в Руския синод архиереите теглели жребие всред 7 претенденти, кой да бъде ръкоположен за свещеник. Три пъти теглили жребие и трите пъти излязло името на Тверския ректор Тихон. На 13 май 1764 година той бил ръкоположен за свещеник в Петроградската катедрала "Св. Петър и Павел " като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1763 година бил назначен за Воронежки свещеник.
От всички претърпени до тогава ограничения и подвизи здравето на св. Тихон било много смутено. Затова още в самото начало на своето епархийско служение той помолил да бъде освободен на покой в някой манастир. Това му било отказано и той трябвало в продължение на четири години и седем месеца да носи подвига на епархийски архиерей. Високо благоверен, св. Тихон не можел умерено да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, измежду свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и прочие С персонален контрол и диалози, с проповеди и послания той съумял за малко време да реализира прекалено много.
Но здравето му продължавало да се утежнява, до момента в който най-сетне Св. Синод го освободил от Воронежката епархия. Св. Тихон се прибрал на уединение и героизъм в Задонския манастир "Св. Богородица ", на 95 км от гр. Воронеж. Бил освободен в края на 1767 година. Още като епархийски архиерей той бил прочут като извънреден подвижник, а какво е било в манастирското му усамотение - можем да си представим. Единствено го смущавала архиерейската му съвест, че малко послужил на Божия народ. В душата му се явявало нещо като разкайване, загдето напуснал епархията. Едва ли не се налагало да се бори с мисълта за възвръщането си. Обаче строгият плодороден Задонски дъртак Аарон дал отговор на тия негови разстройства: "Божията Майка не разрешава на Тихона да излезе отсам! " Така св. Тихон се успокоил и се освободил от тия свои духовни терзания.
Неговият огромен героизъм се състоял в непрекъснат пост и молитва, строго духовен живот, непрестанна щедрост при дребното опция в неговото състояние и най-много - в "златословесните трудове ", които написал в съзерцателния покой на манастирското уединение. През 1770 година почнал да написа своя прочут труд "За същинското християнство ". Това е ревю на християнското нравоучение. В него проличава дълбокото знание на Св. Писание и тънкото предусещане в Христовата православна религия. А през 1777 година почнал своето дивно създание "Духовно богатство, събирано от света ".
Като оставил на своята Църква и народ скъпо документално богатство (творенията му наброяват 16 тома), св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия берекет и чудеса, приключва земния си живот на 13 август 1783 година. През 1846 година при корекция на централната манастирска черква мощите му били открити нетленни. На 13 август 1864 година (78 година след гибелта му), той бил канонизиран от Руската православна черква.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ