Трифон Зарезан е! На всеки българин се падат по 24 литра вино годишно
Днес честваме Трифон Зарезан. Празникът е отдаден на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното. За първи път този празник стартира да се празнува публично у нас през 1962 година в деня на Свети страдалец Трифон.
Историята на празника
Макар денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на огромно внимание и да е отбелязван шумно с доста забава и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия генезис.
Според православната черква, Свети страдалец Трифон е роден към 225г. в село Комсада. Той живее праведно и умира поради отхвърли си да отхвърли християнската религия. По време на гоненията против християните светецът е задържан, подложен на мъчения и обезглавен.
И до момента в който житието на Свети Трифон ни среща с човек, чийто път е изпълнен с доста терзания, то национални предания в някои елементи на страната настояват, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден при започване на февруари, до момента в който Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с кърмаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, само че нищо не отвърнала. Само като минавала около къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, тъй като си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко " понаправил " глава, подкастря старите израстъци.
Той се учудил, като я видял по този начин уплашена, а тя небрежно споделила какво ѝ споделила Дева Мария. Трифон още веднъж се присмял, казвайки че не е пийнал, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си - откъдето и другите наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик.
Зарязването на лозята
Трифон Зарезан е обвързван с доста традиции. Традицията повелявала стопанката да стане рано заран и да омеси и опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Освен питата наложително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко дружно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, непокътната от Бъдни вечер - този обред се назовава " зарязване ".
След това всички се събирали и избирали " царя на лозята ", който най-често е най-щедрият и почитан мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на удобно време и изобилие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - обред, който още веднъж ни припомня за античния тракийски господ Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните дами, и правели шумно пиршество. След като приключело то, " царят " се качвал на " каляска " и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял казан, като давали първо на " царя " да пие и по-късно на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ", а царят отвръщал " Амин ". След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови облекла и угощението и веселбата продължавали или на неговата софра, или на площада под звуците на гайди, гъдулки и барабан до първи петли.
Изпиваме по 24 литра вино годишно
Над 60 хиляди хектара са гроздовите насаждения в България. Винарските предприятия на територията на страната са повече от 320 и броят им непрестанно пораства, даже и в пандемията. Тези предприятия са произвели 100 милиона литра вино през 2021 година, което е с близо 20 милиона литра повече по отношение на миналата година.
По количество създадено вино България се подрежда на 21-во място в света.
Covid пандемията и периодическото затваряне или ограничение на потенциала на заведенията оказват въздействие върху потреблението на алкохол, тъй като нормално и виното, и високоалкохолните питиета се употребяват в обществената среда, изясняват от бранша.
По данни на националната статистика на всеки българин се падат по към 24 литра употребявано вино годишно.
По целия свят през днешния ден се отбелязва и Свети Валентин, прочут като Деня на влюбените. Празникът носи името на светец-мъченик, уважаван в Католическата черква. Роден близо до Рим, през II век преди Христа. От 18 век потегля традицията с изпращане на сладкиши и картички, украсени с цветя, панделки и знаци за обич.
Историята на празника
Макар денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на огромно внимание и да е отбелязван шумно с доста забава и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия генезис.
Според православната черква, Свети страдалец Трифон е роден към 225г. в село Комсада. Той живее праведно и умира поради отхвърли си да отхвърли християнската религия. По време на гоненията против християните светецът е задържан, подложен на мъчения и обезглавен.
И до момента в който житието на Свети Трифон ни среща с човек, чийто път е изпълнен с доста терзания, то национални предания в някои елементи на страната настояват, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден при започване на февруари, до момента в който Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с кърмаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, само че нищо не отвърнала. Само като минавала около къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, тъй като си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко " понаправил " глава, подкастря старите израстъци.
Той се учудил, като я видял по този начин уплашена, а тя небрежно споделила какво ѝ споделила Дева Мария. Трифон още веднъж се присмял, казвайки че не е пийнал, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си - откъдето и другите наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик.
Зарязването на лозята
Трифон Зарезан е обвързван с доста традиции. Традицията повелявала стопанката да стане рано заран и да омеси и опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Освен питата наложително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко дружно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, непокътната от Бъдни вечер - този обред се назовава " зарязване ".
След това всички се събирали и избирали " царя на лозята ", който най-често е най-щедрият и почитан мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на удобно време и изобилие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - обред, който още веднъж ни припомня за античния тракийски господ Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните дами, и правели шумно пиршество. След като приключело то, " царят " се качвал на " каляска " и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял казан, като давали първо на " царя " да пие и по-късно на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ", а царят отвръщал " Амин ". След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови облекла и угощението и веселбата продължавали или на неговата софра, или на площада под звуците на гайди, гъдулки и барабан до първи петли.
Изпиваме по 24 литра вино годишно
Над 60 хиляди хектара са гроздовите насаждения в България. Винарските предприятия на територията на страната са повече от 320 и броят им непрестанно пораства, даже и в пандемията. Тези предприятия са произвели 100 милиона литра вино през 2021 година, което е с близо 20 милиона литра повече по отношение на миналата година.
По количество създадено вино България се подрежда на 21-во място в света.
Covid пандемията и периодическото затваряне или ограничение на потенциала на заведенията оказват въздействие върху потреблението на алкохол, тъй като нормално и виното, и високоалкохолните питиета се употребяват в обществената среда, изясняват от бранша.
По данни на националната статистика на всеки българин се падат по към 24 литра употребявано вино годишно.
По целия свят през днешния ден се отбелязва и Свети Валентин, прочут като Деня на влюбените. Празникът носи името на светец-мъченик, уважаван в Католическата черква. Роден близо до Рим, през II век преди Христа. От 18 век потегля традицията с изпращане на сладкиши и картички, украсени с цветя, панделки и знаци за обич.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ