Днес празнуваме Деня на българската просвета и култура. 24 май е

Днес честваме Деня на българската култура и просвета.

24 май е формален празник от 1990 година

За първи път се отбелязва на 11 май 1851 година по самодейност на Найден Геров. През 1857 година този празник стартира постоянно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.

Днес 11 май се празнува като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, до момента в който 24 май се е утвърдил като празник на славянската книжовност, българската култура и просвета.

Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.

Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий , който се развива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането .

Свързва се по традиция с учебните тържества, които са били проведени на 11 май , когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа за св. Иван Рилски. На идната година - 1858 година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека " Св.св. Кирил и Методий ", учен И. Юхновски обаче споделя за алманах с арменски пътеписи от 1813 година, в който е намерено изложение от един духовник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г . го завели в Шумен " на празник на писмеността на българите " и той видял " по какъв начин те пели тъжни песни и след това играли хоро ". Така в този момент знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години . Това е един от най-дълго празнуваните празници в страната ни.

От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов .

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава поражда и концепцията за празничен химн. В Русе, през 1892 година Стоян Михайловски , тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва химна " Върви народе възродени " . През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и Църква, се празнува на един ден - 24 май . След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден имаме два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).

През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на химна, прочут с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета.

Панайот Пипков основава през 1900 година музиката към химна.

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви

С книжовността, таз мощ нова,

съдбините си възобнови!

Върви към мощната култура,

в международните битки върви,

От служба непроменяемо воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, незнаен!

О, влез в историята веч,

едно със другите славяни

кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещенни старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безброй...