Днес празнуваме Богоявление. Това е един от най-големите християнски празници.

Днес честваме Богоявление. Това е един от най-големите християнски празници. С него означаваме кръщаването на Иисус Христос във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител. Сам Бог се явил в оня миг за публично служение – отсам и названието на празника.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето благоволение”.

Празникът Богоявление е обвързван с тайнството на водоосвещението, което съгласно Църквата ще очисти човешките грехове.

Неслучайно в националния календар Богоявление се чества и като Водици, Водички, Водокръщи. А измежду имениците е и Бистра.

След обредното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат – традиция, която е път да остави в визиите ни единствено „ спортната” страна на ритуала.

Ширело се и поверие, че в случай че кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

Богоявление се счита още за ден на светлината и просвещението. Небето, разтворило се пред от Светия дух, има нещо общо с това.

Свързан с визията за кръстената вода и нейната очистителна мощ, Йордановден се счита за финален от така наречен Мръсни дни – интервал след Коледа, в който беснуват невидими, необясними, само че рискови зли сили.

Затова в навечерието на празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, сурово жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери.

Широко публикувано е било поверието, че в среднощ против Йордановден небето се отваря, всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове. Щом някой види отварянето на небето (стига да е праведен), ще се извърши всяко негово предпочитание.

През деня с котле светена богоявленска вода свещеникът ръси по домовете за здраве на стопаните, да пропъди нечистата села.

Всеки мие лицето и ръцете си с прясно донесена или светена вода, пие от нея; заболели се къпят във водата, където е бил хвърлен кръстът, мъжки хора разклащат вировете, с цел да има здраве, крепко поколение и благодат.

Светената вода се съхранява през цялата година и се употребява в сложни за фамилията моменти.

Останалото количество от остарялата светена вода се употребява за замесването на три ритуални хляба. Първият самун остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, дружно с бъклица вино и е наименуван за минувачите.

Обичаят за поливането на всички именници с вода се е запазил и до през днешния ден, като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление.

Какво вещае Йордановден?

Годината ще е плодородна и плодородна, в случай че времето на Йордановден е изсъхнало и студено;

Ако хвърленият кръст във водата замръзне, то ще ни чака здрава и плодородна година;

Здраве и благополучие за този, който извади кръста от водата;

Народно вярване гласи, че през нощта против Богоявление небето се отваря и Бог ще извърши желанията на всеки, който го види.

Освен Йордан, Данка, Данчо и всички техните адаши, честват и всички с имена, които съдържат думата Бог, или са произлезли от нея - Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Боян, Найден и много други.
тагове Богоявление празнику имен ден вярване традиция