Празник е! Вижте традициите и поверията за този ден
Днес православният календар отбелязва 8-ата неделя след Петдесетница, в която Българската православна черква уважава преподобните Исакий, Фавст и Далмат. Те са известни с духовната си отдаденост, геройство и безкористна религия, които остават образец за християнската общественост. Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат - Фавст се подвизавали в манастира, учреден от император Теодосий Велики (император 379-395) покрай Цариград. За преподобни Исакий е разказано към този момент в житието му на 30 май. След неговата гибел свещеник на манастира станал духовник Далмат. Той изначало бил боец на царска работа, а по-късно приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат по този начин се популяризирал със своите подвизи на самоограничение и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима " Далматски ".
В първата половина на V в. Църквата била мощно разчувствана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, тъй като тя родила не Бога, а елементарен човек, с който единствено по-късно се съединило Божеството. Бил призован Третият космополитен събор в Ефес. Несторий имал доста другари и последователи, които съставили дружно с него обособен събор. Чрез лъжливо ревю на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, откакто подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите съперници.
Това полутържество на ереста провокирало в Цариград мощно възмущение. Уважаваният от всички свещеник на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо голям брой народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел същинското ревю на Ефеския събор и истината спечелила.
Фавст, синът на Далмат, също по този начин се популяризирал с благочестие, само че за неговия живот детайлности не са непокътнати. На този ден се отслужва литургия с четене от апостола 1 Коринтяни 1:10-18 и от евангелието съгласно Матей 14:14-22, които припомнят за единството в Църквата и чудото с нахранването на пет хиляди души. Вечерта се организира Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица, което е миг за изключително молитвено общение и смирение. Народни обичаи и поверия
Според българските национални вярвания, тази неделя се свързва с ликвидиране и отбрана от злото. Хората в някои региони на страната обичайно палят свещи и насочат молебствия за здраве и благополучие на фамилията. Считало се е, че в случай че на този ден се раздаде храна на бедните, това ще донесе шанс и Божия благословия през цялата година. Сред обичаите е и гаданието с вода — има вяра се, че водата, осветена в църквата, има лековити свойства и пази от уроки и заболявания. Някои фамилии пазят тази вода за домашно лекуване, а други я употребяват при поливане на градината, с цел да родят реколтите по-добре.
В селските региони се практикува и бит за „ пази от уроки “ – стопанките слагат под иконите филиз здравец, който съгласно националната мъдрост пази дома и фамилията от зли сили. Духовно значение
Празникът ни припомня за силата на вярата и единството, което е основа за общността на вярващите. Преподобните Исакий, Фавст и Далмат са знак на духовна мъдрост и добрина, а техният живот предизвиква и през днешния ден всеки да търси вътрешен мир и правдивост.
В първата половина на V в. Църквата била мощно разчувствана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, тъй като тя родила не Бога, а елементарен човек, с който единствено по-късно се съединило Божеството. Бил призован Третият космополитен събор в Ефес. Несторий имал доста другари и последователи, които съставили дружно с него обособен събор. Чрез лъжливо ревю на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, откакто подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите съперници.
Това полутържество на ереста провокирало в Цариград мощно възмущение. Уважаваният от всички свещеник на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо голям брой народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел същинското ревю на Ефеския събор и истината спечелила.
Фавст, синът на Далмат, също по този начин се популяризирал с благочестие, само че за неговия живот детайлности не са непокътнати. На този ден се отслужва литургия с четене от апостола 1 Коринтяни 1:10-18 и от евангелието съгласно Матей 14:14-22, които припомнят за единството в Църквата и чудото с нахранването на пет хиляди души. Вечерта се организира Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица, което е миг за изключително молитвено общение и смирение. Народни обичаи и поверия
Според българските национални вярвания, тази неделя се свързва с ликвидиране и отбрана от злото. Хората в някои региони на страната обичайно палят свещи и насочат молебствия за здраве и благополучие на фамилията. Считало се е, че в случай че на този ден се раздаде храна на бедните, това ще донесе шанс и Божия благословия през цялата година. Сред обичаите е и гаданието с вода — има вяра се, че водата, осветена в църквата, има лековити свойства и пази от уроки и заболявания. Някои фамилии пазят тази вода за домашно лекуване, а други я употребяват при поливане на градината, с цел да родят реколтите по-добре.
В селските региони се практикува и бит за „ пази от уроки “ – стопанките слагат под иконите филиз здравец, който съгласно националната мъдрост пази дома и фамилията от зли сили. Духовно значение
Празникът ни припомня за силата на вярата и единството, което е основа за общността на вярващите. Преподобните Исакий, Фавст и Далмат са знак на духовна мъдрост и добрина, а техният живот предизвиква и през днешния ден всеки да търси вътрешен мир и правдивост.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ