Днес православните християни отбелязват Цветница, а католиците - Палмова неделя.

Днес православните християни означават Цветница, а католиците - Палмова неделя. Това е денят, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клончета и цветя.

Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.

Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета.

Празникът Цветница се отбелязва освен в православната, само че и в католическата и протестантската черква, които към този момент я отпразнуваха.

Според евангелските текстове един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- огромния еврейски празник Пасха, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят влизал в свещения град пеш и с надълбоко примирение. Но в този момент Той поискал да влезе в него като Цар, така както в миналото пристигнал тук неговият прародител цар Давид - възседнал върху осле. С това Иисус Христос желал да покаже на народа за финален път, че Той е дълго чаканият Месия и че отива на гибел непринудено.

Като доближил едно село, което се намирало напълно покрай Йерусалим, Господ изпратил в него двама Свои възпитаници и им рекъл:

- Идете в селото, що е отсреща ви, и ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте. И в случай че някой ви попита какво вършиме, кажете му, че те са потребни на Господа.

Тъй и станало. Когато учениците Му се завърнали с добичетата, Спасителят възседнал едно от тях и доближил градските врати.

Междувременно свещеният град се готвел за великия празник. Десетки хиляди поклонници от страната и от чужбина шетали из града в радостна възбуденост. Още предния ден тук се разнесла чудната новина за възкресяването на Лазар. Тази вест развълнувала още повече народа и целият град сякаш тръпнел от екстаз в очакване на нещо велико.

И в действителност, Най-великият сред великите влезнал в града. Радостното голям брой постилало облекла и палмови клончета по пътя, където минавал Христос и въодушевено викало:

- Осана (Слава) на Давидовия Син! Благословен е, който иде в името Господне!

Единственият печален в този миг бил Сам Господ. Той знаел, че същинската причина за тържественото Му посрещане била, че желаят да Го коронясат за земен цар. Знаел, че не след доста години този заветен град, който по този начин мощно обичал, щял да бъде трансфорат в отломки и пепелище от езичници. Знаел, че същият този народ, който в този момент Го хвали, единствено след няколко дни ще вика за Него: „ Разпни, разпий Го! ". И всичко това го изпълвало с дълбока тъга.

Спасителят се отправил към храма. Тук Той изискал да се помоли и проповядва на народа. В храма заварил немислим безпорядък и неразбория. Божият дом бил трансфорат на пазар: дворът му бил претъпкан с волове, овци и други жертвени животни, с продавачи на гълъби и такива, които разменяли непознатите пари с еврейски. Преизпълнен със заветен яд, Господ изпъдил търговците, прекатурил техните сергии и им споделил: - Домът ми е дом за молитва, а вие сте го създали разбойнически вертеп.

Тук били надошли доста слепи, сакати и други заболели, над които Господ се смилил и ги излекувал. Тези чудеса още веднъж възпламенили националния екстаз и всички радостно завикали.

Особено щастливи и въодушевени били децата, които с чисти сърца и най-искрени усеща към техния Божествен Приятел възклицавали:

Осана на Сина Давидов!

Първосвещениците и книжниците видели чудесата, които Господ направил и чули радостните възгласи на децата. Това ги изпълнило със злоба и възмущение. Те настояли Христос да им забрани да викат, само че

Той им дал отговор:

- Ако те млъкнат, камъните ще проговорят! Нима в никакъв случай не сте чели пророчеството на Давид: „ От устата на младенци Ти (Господи) си стъкмил хвалба? " (Псалтир 8:3).

За да предотврати желанието на народа, да Го направи цар, Иисус Христос напуснал града и се върнал още веднъж във Витания при Своя другар Лазар. Тук Той почнал да се приготвя за идните Си премеждия и Кръстна гибел. Наближавали най-черните и позорни дни от историята на човечеството... Но наближавал и денят на неговото освобождение и избавление.

Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим като Цар е популярен празник, който е повече прочут на народа под наименованието Връбница (Цветница). Този ден се чества в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница, тъй като тогава в черква се раздават на богомолците разцъфнали върбови клончета (вместо палмови, тъй като палмата не пораства у нас) припомняйки тържественото влизане на Христа в Йерусалим. Но този прекрасен бит има и различен, по-дълбок смисъл. Разцъфналите върбови клончета са знак и знак на царското достолепие на Спасителя, Който владее вселената и на Неговата победа над врага на човешкия жанр - дявола.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета - вайи, като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се прави на всенощното бдение в събота вечер.

След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Вярва се, че осветената върба има защитна и възпроизвеждаща мощ, по тази причина тя се резервира цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клончета, които защищават от зло и безплодие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения авансово ритуален самун (кукла) и извършват обичая " кумичене ". Венчетата и части от хляба се подреждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе на първо време, се избира за " кумица " и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден не престават Лазаровите обреди и традиции. На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано.

Седмицата, която стартира в понеделник след Цветница, се назовава Страстната седмица. В нея християните съпреживяват тъгите на Христос.

Значението на Цветница в България е обвързвано с възкресението на Исус Христос и с пролетните традиции. Този ден е знак на новия живот и вяра за по-добро бъдеще. Традиционно в България се създават венци от върбови клони, които се закачат на вратите и прозорците на къщите, с цел да се предпазят от злото и заболяванията. Те са знак на живота и възраждането. На Цветница се чества и с празнично ястие на риба, която е знак на християнската религия.

Цветница е също по този начин ден за навестяване на църквата и осветление на венците. В този ден се прави тържествена богослужба, която е знак на насладата и възраждането на духа. След църквата се посещават близки и другари, с цел да се поздравят с празника и да се разменят дарове.

Цветница е най-празнувания имен ден в България. 

Българите назовават празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и други

Епицентър