Седем прекрасни зимни имена черпят днес! Почитаме трима светци мъченици за вярата
Днес Православната черква уважава светите мъченици Тирс, Левкий и Калиник. Те били родени във Витинската област, само че израснали в град Кесария.
Те потърпевши поради Христа при царуването на император Деций. Мъжественото им самообладание при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия сановник Калиник в истината на християнската религия, написа Блиц.
Много години по-късно, към този момент при Диоклетиан, били страдалчески убити в Тиваидската страна (Египет) християните Асколон и Леонид.
Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, макар ужасното гонение. Езичниците ненадейно се обръщали към Христовата религия и отивали радостно на мъчения.
Мъченическата гибел на Аполоний и Филимон и станалите освен това чудасе обърнали към Христа самия игемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. страдалчество.
Заради невероятния им живот и трагичната гибел днес имен ден честват всички дами с имената Снежа, Снежана, Снежка, Снежи, Снежна и Снежанка.
Житие на св. мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник
Тирс и Левкий били родом от Кесария и потърпевши при гонението на римския император Деций. Мъжественото им самообладание при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия сановник Калиник в истината н ахристиянската религия.
Много години по-късно, към този момент при Диоклетиан, били страдалчески убити в Тиваидската страна (Египет) християните Асколон и Леонид. Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, макар ужасното гонение. Езичниците ненадейно се обръщали към Христовата религия и отивали радостно на мъчения. Мъченическата гибел на Аполоний и Филимон и станалите освен това чудасе обърнали към Христа самия игемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. страдалчество.
Страдание на светите мъченици Тирс, Левкий, Калиник,Филимон, Аполоний и другите с тях
Светите мъченици Тирс, Левкий и Калиник били родени във Витинската област, само че израснали в град Кесария. Те потърпевши поради Христа при царуването на император Деций (управлявал от 249 до 251 година сл. Р. Хр., бел.ред.).
Един от регионалните шефове на име Кумврикий дошъл в Кесария от Никомидия и ревниво утвърждавал тук идолопоклонството, грижейки се старателно за идолските капища и жертви и за всичко това, което е прелестно на врага на човешкия жанр - дявола. Той принуждавал към същото и локалните поданици, като привличал едни с ласкателства, а други - със закани. Сред кесарийските жители имало един човек на име Левкий, мъж почтен, рационален, академик и доблестен. Като видял какви беззакония се правят, той мощно скърбял в душата си и се разпалвал с все по-голяма ревнивост по Бога. Той нямал повече сили да таи пламъка на ревността в душата си и не поискал да крие същинската религия, която изповядвал, по тази причина ненадейно се явил при управника и споделил:
- Кумврикий, за какво се въоръжаваш срещу личната си душа, като почиташ безчувствените и глухи идоли и увличаш в това печално подвеждане доста други? Хора като тебе са по-безчувствени от камъните и дърветата, тъй като не желаят да познаят своя същински Бог и Спасител и не желаят да живеят в светлина, оставяйки мрака на заблудите.
Безумният властник не понесъл истината, изпаднал в гняв и заповядал незабавно, без разпит, Левкий да бъде обичай. Но непринудено приемайки страданията, мъченикът благодарял на Бога и по този начин още повече разярил властника. За това бил подложен на изтезания, до момента в който мъчителите му не останали без сили. Тялото му изнемогнало, съкрушено от побоите, и той се молел да бъде изцяло освободен от него и да се показа на Господа. Да се извърши желанието му способствал и самият изтезател, който заповядал свети Левкий да бъде изведен отвън града и да бъде отсечена главата му. Светият тръгнал без боязън и разстройване, без болежка и тъга на лицето си. Той сияел от наслада и самодоволство, като че го водели не за наказване, а за венчание. Далеч от града отсекли главата му и той минал на небесата, с цел да одобри нетленен венец за подвига си.
Слухът за жестокостта на Кумврикий скоро се популяризирал по всички прилежащи страни и християните почнали да се крият от боязън пред свирепия му манталитет. Но блаженият Тирс, въпреки още да не бил кръстен, а обитавал измежду оглашените, се въоръжил с ревнивост по Бога, явил се при мъчителя и споделил:
- Бъди здрав, светлейши властнико!
И когато Кумврикий му дал отговор с одобрение, той траял:
- Може ли всеки човек да каже пред вас, съдиите, това, което желае, или би трябвало да чака заповедта ви и преди да я получи да не издава нито тон?
Властникът, като че ли не запомнил по какъв начин бил постъпил с Левкий, отвърнал:
- Може, пък и до през днешния ден свободата на словото не е отнемана от никого, изключително в случай че става въпрос за обща изгода.
Тогава Тирс споделил:
- Какво по-полезно може да се каже от това, което е потребно за душата? А аз виждам, че ти притесняваш мнозина и ги лишаваш от избавление, като ги отвличаш от същинската религия и по своята завист ги принуждаваш да служат на идолите. Така ти разпалваш цялата огнена геена за душата си. Затова взех решение самоуверено и свободно да приказвам с тебе и да науча за какво си сложил за закон хората да оставят Създателя на небето и земята и на всички индивиди и да се покланят на делото на човешки ръце, като че ли споделят на дървото: “ти си мой татко ”, и на камъка: “ти ме роди ”, както изобличава идолопоклонниците свети оракул Иеремия (Иер. 2:27). Цялата ти грижа е да убедиш всички хора, в случай че е допустимо, да споделят твоя гибелен метод на мислене.
Кумврикий отвърнал:
- Твоите несвоевременни и неуместни думи демонстрират, че си инфектиран от християнството. Впрочем остави тези суетни въпроси и лъжливите им отговори на тези хора, които се занимават в школите и не се грижат за националните каузи. Сега се подчини на императорския декрет и принеси жертва на боговете. Ако не изпълниш това, ще получиш отмъщение за думите си с приготвените за теб мъчения.
- Тъй като вие сте рационални Божии създания - отвърнал светият, - не трябва да вършите нищо безразсъдно без деликатно да го разгледате. Но щом искаш да се подчиняваш на безумната заповед на твоя цар, прави това, което ти е подредено.
Управникът споделил:
- Мисля, че нашата благосклонност те прави толкоз надменен. Но виждам и че си разсъдлив и интелигентен човек, по тази причина те поучавам да покажеш смирение и да избегнеш мъченията. Иди при жертвеника и въздай дължимото на боговете, по този начин ще бъде простена предходната ти виновност, ще станеш другар на великия цар и ще прекараш остатъка от живота си с огромни почести.
- Много размишлявах за това - отвърнал блаженият, - не мисли, че ме намираш неопитен и че не съм премислил всичко това авансово. Отначало дълго размишлявах самичък в себе си и след деликатно проучване се убедих, че вашите богове са бездушни идоли и храмовете им са нечисти. И аз им се присмях и избрах чистата и същинска християнска религия. Затова не отлагай осъществяването на това, което ти е заповядано за нас, християните.
Тези думи изпълнили мъчителя с гняв и той незабавно заповядал на неколцина мощни прислужници да бият светеца с юмруци, а след това да го вържат с ремъци за нозете и ръцете и да го разпъват с всички сили на разнообразни страни. Когато това било изпълнено, членовете на тялото му почнали да излизат от ставите и да се раздират, само че мъченикът понасял всичко търпеливо и със ярък поглед. Мъчителят заповядал да избодат очите му с гвоздеи, да прекършат членовете му и да избият зъбите му с чукове. А светият се смеел над мъчителя и с това го разярявал още повече. Кумврикий заповядал да разтопят олово, да подготвят желязна решетка и да положат върху нея мъченика с лицето надолу. Освен това призовал своите влъхви и жреци, с цел да го прелъстят със слово. Те почнали да уговарят светеца най-малко за малко и видимо да се подчини на шефа.
- Така ти ще се избавиш от страшни мъчения - казвали те - и ще получиш доста богатства, а твоят Бог ще ти елементарни, като познава немощта на човешката природа. Той няма да се гневи, тъй като сме чували, че е мил и многомилостив.
Мъченикът дал отговор:
- Точно по тази причина претърпявам страдания поради моя Бог, тъй като е мил и милосърден. Щом вие, въпреки и да знаете, че ви чакат безкрайни страдания, не се обръщате от заблудата към истинния път, за какво аз да не претърпя мъжествено краткотрайните премеждия, въздаяние за които ще ми бъде царството Небесно.
След тези негови думи почнали да го поливат с врящо олово. Но то незабавно се разляло като поток, изгорило и погубило доста езичници, които стоели в близост. А светият се изправил от стоманения одър незасегнат и изцяло здрав, а очите му виждали, както и преди. При това знамение присъстващите изпаднали в смут и самият властник бил учуден. Но въпреки да можел да познае Онзи, Който сторил чудото, предпочел да остане омаян и над него се изпълнили думите на Писанието: “Ти си видял доста, но не си забелязвал; ушите ти са били отворени, но не си слушал ” (Ис. 42:20). Той се разгневил още повече на мъченика, нарекъл го мъдрец и вълшебник и го подложил на още по-големи премеждия. Но светият претърпявал мъжествено всичко и свише се чул някакъв укрепяващ подвижника глас, който извършил със боязън езичниците, а вярващите утвърдил във вярата.
Управителят се побоял да продължи мъченията, които единствено го посрамвали, и заповядал да хвърлят обвързвания страдалец в тюрма. Сам той се отправил към дома си, размишлявайки на какви още по-жестоки изтезания да подложи Тирс. А светият в тъмницата старателно се молел Бог да го сподоби със свето кръщение. И не щеш ли ненадейно, по Божията берекет, през нощта оковите му паднали и вратите се отворили от единствено себе си. Той излязъл от тъмницата и се отправил при кесарийския свещеник, който се криел от гонението. Когато го видял, епископът паднал в нозете му, тъй като към този момент бил чувал за неговото геройство и самообладание и го почитал доста. Но светият вдигнал епископа и самичък паднал в нозете му с думите:
- Не прави това, почтени отче! Подобава аз да ти въздам поклонение, тъй като съм пристигнал не да благословя, а да приема благословение.
Епископът му споделил:
- Трябва ти да ни благословиш, тъй като яви огромната мощ на добродетелта и се облече в светлата риза на Духа, като претърпя такива страшни страдания.
- Точно по тази причина съм тук - дал отговор мъченикът, - с цел да се облека в ризата на нетлението, като се възродя с вода и Дух, тъй като още не съм се сподобил със светото кръщение. Моля те да изпълниш незабавно моето предпочитание и да ме кръстиш.
Епископът кръстил Тирс, който излязъл от купела и възкликнал:
- Господи Иисусе Христе, Боже мой, Който ме сподоби да се възродя с вода и Дух! Дай и на мен посредством страданието да се сподобя с кръщението, с което Ти си се кръстил, и като изпия чашата на Твоите премеждия, да стана причастник на Твоята гибел.
После той беседвал с епископа, дал прошка се с него и се завърнал в тъмницата. При това Христовият мъченик бил придружен от чудна светлина, а след него вървели свети ангели, ясно видени от неколцина почтени хора. В тъмницата той прекарвал времето си в нормалните молебствия.
По това време един жрец на име Силван, родом от Персия, човек нечовечен и немилосърден, поискал да се покаже доброжелател и единомишленик на императора и го молел да му дарува власт да наблюдава дали в действителност мъчителите, на които било подредено да погубват християните, извършват царските укази. Той получил такава власт и дошъл в Никея и Кесария, като на всички места принасял жертва на идолите и проливал доста християнска кръв по езическите празници. Доложили му, че великият Тирс не може да бъде надвит с никакви мъчения и в това време изумява хората със знамения и чудеса. Силван незабавно заповядал да го доведат, а самичък отишъл да принесе жертва на основния езически господ Зевс. На идващия ден дружно с Кумврикий той седнал на съдийското място, призовал Тирс и заповядал пред всички да прочетат записа от предходния му разпит. После споделил на мъченика:
- Не мисли, че ще страдаш, както преди - ти ще понесеш още по-жестоки мъчения, в случай че продължаваш да упорстваш.
Мъченикът отвърнал:
- Моят Господ Иисус Христос, Който ми даде сили да понеса предходните страдания, и в този момент следва пред мене и ме избавя от вашите ръце, тъй като единствено на Него послужвам и Него Единия признавам за Бог, а вашите езически идоли и богове считам за подвеждане. Впрочем, в случай че желаеш да ме склониш да принеса жертва не с насила и принуждение, а с благоразумно слово, непринудено, кажи ми: на кого и по какъв начин би трябвало да принеса жертва? Ако видя, че думите ти са обективни, ще се покоря и няма на вятъра да се противя на истината.
Тогава Силван взел светия за ръка и му споделил:
- Да идем в храма и там ще ти покажа на кого да принесеш жертва.
Когато отишли в храма на Аполон, Силван показал идола и споделил:
- Ето бога, който почитаме, и в случай че му се помолиш и принесеш жертва, в негово лице ще придобиеш популярен страж и ще получиш берекет от останалите богове.
Мъченикът споделил:
- Гледай каква жертва ще му принеса и по какъв начин ще му се апелирам.
И когато всички обърнали погледите си към него, той вдигнал ръце и очи към небето и призовал неизречената Божия мощ. Изведнъж блъснал гръм и идолът на Аполон паднал и се разсипал в прахуляк. Светият страдалец се обърнал към присъстващите и споделил:
- Гледайте, вашите богове са единствено творение на индивиди и не могат да понесат даже името на същинския Бог.
Силван изпаднал в гняв и възкликнал:
- Ще унищожа и изтребя до дъно вълшебството ти.
И заповядал незабавно с остри стоманени остриета да раздират тялото на мъченика до кости. Плътта на светия падала на земята, а мъчителят говорел:
- Къде е твоят асистент Бог, Когото почиташ и на Когото се надяваш?
Мъченикът отвърнал:
- Нима не виждаш настоящата в мене Христова мощ, която очевидно ме укрепява? Как земно и немощно тяло може да понесе такива страдания, в случай че не му се подава Божествена помощ свише?
Тогава Силван заповядал да донесат голям казан, да го изпълнят с вода и да възпламенят под него огън. Когато водата кипнала, вързали мъченика и го пуснали в нея надолу с главата. Но светият призовал Христовото име, котелът се счупил и водата се разляла, а той останал незасегнат. Мъчителят бил опозорен и се разгневил, само че защото имал и други публични каузи, още веднъж заповядал да отведат мъченика в тюрма.
Скоро Силван дружно с Кумврикий се отправил в град Апамея и взел със себе си светеца. Когато наближили града, той спрял, повикал мъченика и споделил:
- Тирсе, или дай тук заричане да принесеш жертва на боговете и ще останеш жив, или по най-жесток метод ще бъдеш лишен от живота.
В отговор светецът му споделил същото, както и преди, и в умозаключение добавил:
- Скоро вашите души ще бъдат изтръгнати от вас.
Мъчителите се разгневили, заповядали да влачат Тирс с побои към града и там поради вълшебствата му да го хвърлят в морето, с цел да загине в страдания и даже да не се удостои с заравяне. Но не съумели да влязат в града, когато почнало да се извършва пророчеството на мъченика: Силван ненадейно се лишил от сили, а Кумврикий се разболял от тресчица и след четири дни двамата по презрян метод приключили живота си. Казват, че даже земята не приемала нечистите им тела, до момента в който за това не се помолил светият страдалец. А той останал в Апамея двадесет и три дни, до идването на новия шеф.
Новият шеф Вавда по темперамент и ненавист към християните бил сходен на своите прародители. Като разгледал делата на предходните шефове и научил за мъченика Тирс, той го извикал на разпит. Светият бил хладнокръвен в християнската религия и както преди, отказвал да извърши нечестивите заповеди на езичниците. Вавда заповядал да го зашият вързан в един мях и да го хвърлят в морето на тридесет стадии от брега (около 6 км, бел.ред.). Но мехът ненадейно се скъсал, връзките се развързали и се явили голям брой светоносни мъже, които ходели по водата. Те взели мъченика и го извели на сушата. Като видели това, прислужниците на шефа в боязън изтичали при него и разказали за случилото се. Тогава той самичък отишъл на брега, видял мъченика и му споделил:
- Наистина са удивителни вашите християнски магии и вълшебства, щом и самото море, както виждам, ви се подчинява и щом отнемате силата на естествените закони. Но все пак вълшебствата няма да ви оказват помощ, а ще станат причина за още по-жестоки мъчения и гибел.
Мъченикът отвърнал:
- Дълго ли ще оставаш омаян и сходно на боговете си няма да виждаш, въпреки да имаш очи? Кой може с магии да подчини законите на природата? Кой от вашите влъхви и почитани богове, в които всичко е хубост и машинация, е направил по този начин, че хвърлен в морето човек да бъде взет от ръцете на ангели и здрав и незасегнат да върви по морето като по изсъхнало?
Вавда заповядал да заловен мъченика, да го вържат и да го водят след него, а самичък се отправил в Кесария. Когато жителите ѝ разбрали, че идва новият шеф и води със себе си светия страдалец Тирс, всички излезли отвън града, като че ли с цел да посрещнат новия управник, а в действителност да видят Христовия мъченик. Щом влезнали в града, мъченикът незабавно бил хвърлен в тюрма. Управителят дълго размишлявал на какво наказване да го подложи и най-после решил да го хвърли на зверовете, като считал тази гибел за изключително страшна. Той заповядал да доставят разнообразни зверове и да ги държат гладни, с цел да се нахвърлят стремглаво и да раздерат наказания.
За тридесет дни зверовете били готови, а мъчителят събрал народа при храма на Зевс, където принесъл тържествено жертвоприношение. После заповядал да доведат свети Тирс от тъмницата.
Междувременно по загадка заповед на шефа при светия в тъмницата идвали доста другари и познати и го умолявали да се смили над себе си и да избегне страшната гибел, като извърши това, което се желае от него.
- Така - казвали те - ще се избавиш от крах, ще се удостоиш с почести и ще станеш сгоден на царя.
Но светият можел да каже за себе си с думите на Давид: “аз пък като ням не слушам и съм като глух, който не отваря устата си ” (Пс. 37:14).
Когато го довели, принасящият жертви Силван му споделил:
- Бяхме прекомерно милостиви и ти дадохме много време за размисъл. И по този начин, в случай че искаш да имаш изгода, в този момент, когато виждаш родината си да принася жертви на великия господ Зевс, пристъпи и ти и принеси жертва, с цел да се избавиш от крах. Ако ли не сториш това, ноктите и зъбите на животните ще те раздерат и никой няма да ти помогне и да те избави от неволя.
Мъченикът се престорил, че е склонен и споделил:
- Вече от дълго време взех решение да принеса жертва дружно със съгражданите си. Но да не би да разгневя Аполон, в случай че го подмина и принеса жертва единствено на Зевс.
Управителят се зарадвал на тези думи и споделил:
- Принеси жертва единствено на Зевс, а аз ще ти бъда гарант, че останалите богове няма да се разгневят срещу тебе.
Пред очите на всички мъченикът се доближил към идола на Зевс и въображаемо се помолил на същинския Бог. Станало ужасно земетресение и идолът паднал на земята. Езичниците се разбягали в боязън и в храма останал единствено мъченикът. Изпълнен с гняв, мъчителят заповядал да го хвърлят на зверовете.
За зрелището се събрало голям брой народ и когато пуснали зверовете, се виждало, че той стои измежду тях дружно с някакви други трима мъже. И животните ходели към него и добродушно се умилквали, като че от дълго време го познавали. Светият вдигнал ръце към небето и възкликнал:
- Благодаря ти, Господи Иисусе Христе, че в мен популяризира Твоето Свято Име и ми яви милостта Си, като загради устата на зверовете, както в миналото пред Даниил, Твоя раб. Ти, Владико, както тогава, по този начин и в този момент вършиш чудеса. Направи по този начин, че тези диви зверове да идат в жилищата си, без да причинят щета на никой тук!
После споделил на зверовете:
- В името на същинския Бог, върнете се в пустинята, всеки в своето скривалище, и не причинявайте на никого щета.
Вратите пред тях се разтворили сами и те незабавно избягали. Всички присъстващи се разбягали в боязън, тъй като се страхували от освободените зверове, само че те сами стремглаво побягнали към пустинята. Като видели това знамение, доста езичници повярвали в Христа.
Вавда не знаел какво да направи и заповядал да хвърлят светия още веднъж в тюрма. Но след няколко дни, отивайки в близкия град Аполония, той заповядал да водят и Тирс с него. В храма на Аполон, цялостен с идоли, той устроил всеобщ празник. Завел там Тирс и заповядал да го бият мощно с пръчки пред идолите. Но светият търпеливо понасял ударите, като че ли го биели не нескрито, а насън, и се молел на Бога, пресушаващ бездни и събарящ планини.
- Нека Твоята ръка бъде върху мене, Господи - казвал той, - аз Те приканих - не отнемай помощта Си от мене, само че ме погледни и ме отбрани, с цел да не се посрамя.
Внезапно в града станало земетресение, шефът бил застигнат от болест, ръцете на мъчителите, които биели светеца, отслабнали и доста идоли паднали на земята и се разрушили на части. Тирс, надвишаващ с наслада по Бога, се смеел над идолите и мъчителя и казвал:
- Защо не окажеш помощ на боговете си, които в непочтеност се търкалят по земята и те молят за помощ? Защо ги оставяш захвърлени пред очите на всички за посмешище на тези, които не са заслепени?
Макар и да изпитвал огромна болежка, шефът запазил цялата си завист и по тази причина споделил:
- Вълшебствата на мерзкия Тирс вършат живота ми по-тежък от гибелта!
По това време в Аполония живеел езическият сановник Калиник. Като видял през цялото време чудесата, които правил свети Тирс, той осъзнал безсилието на своите богове. Приел в сърцето си семената на същинската религия, той размишлявал:
- Боже на Тирс, Който вършиш дивни и славни чудеса! Приеми и мен като новоизбран боец и ме укрепи срещу тези, които въстават срещу Твоята истина!
Така беседвайки скрито с Бога, той се явил пред шефа и хитроумно му се присмял.
- Светлейши управителю - споделил той, - този човек, въпреки да претърпява жестоки страдания, събори и унищожи великия господ Зевс, за трети път съкруши слънценосния Аполон и низвергна самия несломим в борбата Херкулес не с ръце, не с оръжие или меч, а единствено с една дума и с приканване на претърпелия разпятие и гибел Христос. Ако на твоето господство е угодно, дано възстановим господ Херкулес, който оказва помощ на някои в неволя, и да го помолим да си напомни предходното си геройство и да побърза на помощ на мощно оскърбения Зевс и на божествения Аполон, тъй като те самите, коства ми се, спят надълбоко.
Управникът не доловил насмешката и споделил:
- Аз съм болен и по тази причина иди самичък, умолявай за нас боговете и ги повдигни по-скоро срещу вълшебника Тирс.
Калиник траял:
- Но аз мисля, че е огромна силата на Бога, Който ги събори, и се опасявам, че нашите богове са безсилни да оказват помощ даже на самите себе си.
Тогава шефът най-сетне схванал същинския смисъл на думите му и споделил:
- Нима и ти си съблазнен от вълшебството на този вълшебник?
Калиник не поискал да продължи стартирания диалог и да крие повече вярата си, по тази причина незабавно отишъл у дома, остригал косите и брадата си, свалил свещеническите одежди, а след това донесъл всичко на шефа и го хвърлил в краката му.
- Вземи косите и одеждите ми - споделил той, - осквернени със смрадта и дима на жертвите, с проливането на кръв и демонски тайнства. Заедно с тях отхвърлям и предходното си подвеждане и стартирам нов живот, тъй като към този момент съм християнин.
Управителя бил доста изумен от тази непредвидена смяна.
- Какво става с тебе, Калиник? - споделил той. - Нима чудесата на този вълшебник имат такава мощ в твоите очи, че даже твоята благородна душа - душата на чиновник на боговете, получил от тях доста милости - са отвърнали от вярата на отците и са тласнали към дефинитивна крах?
Калиник споделил:
- За моята смяна най-голяма виновност има самият Херкулес, който след многото си победи, за които толкоз се споделя, не можа да противостои на една дума на този мъж и падна по подобен презрян метод, показвайки, че са почтени за подбив приказките за него и за останалите богове.
- Не е по този начин - възразил шефът, - съблазнен си от вълшебството на Тирс и се надяваш, че и ти ще можеш по същия метод да вършиш чудеса. Но нито на него, нито на тебе християнските магии ще донесат изгода, в случай че не се разкаеш и не принесеш почести на боговете, както преди.
Калиник, желаейки очевидно да посрами неразумието на властника и твърдо надявайки се на Бога, декларирал:
- Тъй като в този момент си болен и смяташ, че ме е прелъстило вълшебството, дано да се обърнем към великия Асклепий и дружно да му се помолим за твоето излекуване. Тогава ще научиш, че не съм съблазнен от никакво чудо.
Управникът не схванал същинския смисъл на думите му и като си мислел, че той се завръща при своите богове, незабавно станал и го последвал в храма. Там Калиник почнал да се моли в душата си с думите:
- Господи Иисусе Христе, който познах като Истински Бог посредством Твоя раб Тирс, не ме отхвърляй, въпреки да съм Те разгневил безчет пъти! Дойди ми на помощ и яви в мене Твоята мощ!
Докато говорел по този начин, се чул глас свише, който го укрепявал и призовавал за героизъм. Изпълнен с безстрашие и призовал Христовото име, той почнал да ругатни идола на Асклепий, който незабавно паднал, като че съборен от мощна ръка. Тогава Калиник погледнал шефа и му споделил с подигравка:
- Сам виждаш, че твоят господ не може да стане, в случай че ти не го вдигнеш. Убеди се, че това не е чудо, а деяние на Божията мощ в мен.
Но управникът, въпреки да скърбял и да съжалявал Калиник в душата си, заповядал да го затворят в тюрма, а на сутринта издал смъртна присъда за него и за Тирс:
- Заповядвам Калиник, изнемощял от служението и почитането на боговете и включил се към християнската неистина, да бъде убит с меч. А Тирс, който се гордее със своите чудеса и прелъсти с тях окаяния Калиник, заповядам да бъде подложен в дървен сандък и разрязан с трион.
Воините неотложно отвели Калиник за наказване. Той си изпросил време за молитва и откакто се молил дълго, бил посечен с меч. После мъчителите поставили свети Тирс в един сандък, взели трион, с цел да го разрежат, само че трионът станал извънредно тежък и едвам съумели да го вдигнат. И назад, когато го сложили върху сандъка, той станал толкоз лек, че не оставала и диря от зъбците му. Дълго се трудели мъчителите, само че не постигнали нищо. Накрая сандъкът се отворил и светият излязъл със сияещо лице, а сърцето му било цялостно с неземна наслада. Присъстващите се преизпълнили с смут и никой не смеел да го допре. Тогава свише се чул глас, който призовавал мъченика за небесна премия. Като схванал, че е пристигнал краят на подвига му, светият вдигнал ръце към небето, насочил натам своя разум и възкликнал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че приемаш мене, недостойния, за правоприемник на Твоите богатства и ме нареждаш измежду тези, които са Ти благоугодили. Приеми в мир душата ми и я въведи в светите Си обители при неизреченото самодоволство, което Ти даруваш!
После свети Тирс се осенил с кръстно предсказание и предал в ръцете на Бога святата си душа. Така оня, който не могли да умъртвят жестоките мъчения, приключил живота си с естествена гибел.
След доста години се възцарил жестокият Диоклетиан и още веднъж навсякъде бил разпратен императорски декрет всички да се покланят на идолите, а отказващите да сторят това да бъдат излъчени на гибел. По това време в Тиваида шеф бил някой си Ариан. Той се стремял да извършва тъкмо нечестивото разпореждане на жестокия цар и до момента в който бил в град Антиноя, хванал двама знатни християни - Аскалон и Леонид, и след разнообразни мъчения ги умъртвил. После заповядал да заловен всички присъстващи християни, сложил пред тях оръдията за мъчения и споделил:
- Ето каква орис ви чака. Ако принесете жертва на боговете, ще останете живи и невредими, а в случай че откажете да се подчините, ще бъдете предадени на мъчения и гибел.
Веднага тридесет и седем мъже самоуверено и единомислещо пристъпили напред и изявили подготвеност да умрат, само че да не се подчинят на безбожната заповед. След доста мъчения един от тях на име Аполоний, църковен читател, изпаднал в смут и ту треперел при мисълта за изтезанията, ту се страхувал да погуби душата си, като отпадне от Христа. Той почнал да размишлява по какъв начин да избегне и жертвоприношението, и лютите страдания, с цел да успее да избави душата си от властта на дявола, а тялото си - от ръцете на мъчителите. Докато се колебаел, той забелязал край себе си един богохулник на име Филимон, който служел като музикант при шефа. Аполоний го повикал и му заречен четири златни монети, в случай че облече облеклата му, с цел да не го познаят, и принесе жертва вместо него. Филимон се съгласил, сменил облеклата си, скрил лицето си и доближил жертвеника. Но Бог, Който дивно се грижи за спасението на всички, поискал да притегли при Себе си посредством Аполоний Филимон, а посредством Филимон - Аполоний. И когато преоблеченият богохулник се доближил до идолския жертвеник, в сърцето му засияла светлината на Господнята доброта и духовните му очи се отворили за познанието на истината. Той като християнин се осенил с кръстно предсказание и застанал пред шефа. Ариан попитал доближените си:
- Кой е този човек?
- Един от християните - отвърнали те.
Управителят му заповядал да принесе жертва, само че той високо възкликнал:
- Няма да сторя това! Аз съм християнин, раб на Христа, Живия Бог.
- Нима не видя какви мъчения претърпяха Аскалон и Леонид и с каква жестока гибел починаха? - попитал Ариан.
Филимон, привиден на Аполоний, декларирал:
- Това, че Аскалон и Леонид ни оставиха образец за мъжествено самообладание, стана за мен повод без боязън да приема тъгите. Подбуди ме и чудото, което стана с ладията ти, когато преминаваше реката - тя спря на най-дълбокото място и не доближи брега, тъй като не пожела да изповядаш, че Христос е Бог*.
* За това знамение в детайли се споделя в Минея на 20 май, когато се уважава паметта на свети страдалец Аскалон. По неговите молебствия лодката на шефа с Божията мощ серпантина два пъти и той не можел да премине реката, до момента в който не се съгласил да извърши желаното от светеца - да изповяда Единия Истински Бог. И едвам когато Ариан, въпреки и срещу волята си, подписал това на хартия, лодката тръгнала и той достигнал другия бряг. Бел.ред.
Тогава шефът заповядал да доведат музиканта Филимон, като се надявал, че със свирнята си на флейта ще очарова и смекчи духа на християнина, ще даде друга тенденция на мислите му и ще го склони към жертвоприношение. Безумецът не знаел, че пред него стои и приказва с същинския си глас самият Филимон, тъй като преди бил чувал единствено музиката му, а в този момент слушал и словото му, внушено от Светия Дух. Търсели музиканта на всички места, само че не го разкрили. Довели брат му Теон и почнали да го разпитват. Той познал брат си в облеклата на Аполоний, само че като не знаел какво се е случило, споделил:
- Ето, той стои пред вас.
Управителят заповядал да открият лицето му и като го видял, почнал високо да се сме, като си мислел, че Филимон прави това, с цел да се надсмее над християните и да развесели присъстващите. После му заповядал да смъкна непознатите облекла и да се приближи към жертвеника. Но Филимон декларирал, че в действителност е християнин и почнал да осмива езическите богове. Изуменият арбитър възкликнал:
- В името на благополучието на римския народ, кажи ми - истина ли е това, което приказваш и вършиш в този момент, или го правиш за подигравка над християните?
Филимон дал отговор:
- Кълна се не в римското благоденствие, а в своето лично избавление и в моя Цар и Владика Христос, че не се присмивам над християните. Заявявам, че смяната, станала в сърцето ми е същинска и изповядвам моята религия в Христа. За нея съм подготвен да умра не един път, а хиляда пъти.
Тези думи разярили шефа, той се обърнал към присъстващите и почнал да ги пита дали незабавно да убие Филимон, задето пред всички ругатни боговете, или да му остави време за размисъл и разкайване. Народът обичал Филимон поради чудното му свирене и умолявал шефа да не погубва утехата на целия град. Тогава той споделил:
- Виж по какъв начин те обичат хората, назовават те “всеобща разтуха ”. Поне от признателност за това извърши нормалното за теб - принеси жертва на боговете, пазителите на града. Наближава огромен празник, на който с тръби и флейти би трябвало да въздадеш хвала на боговете и по този начин да развеселиш себе си и да усладиш слуха ни.
- Този празник - отвърнал светецът - ме кара да си спомня за празника, който е на небето, а звуците на тръбата разсънват предпочитание да чуя ангелските песнопения. Знай, че се трудиш на вятъра, като се опитваш да ме отвърнеш от изповеданието ми. Така освен няма да постигнеш триумф, само че ще сториш таман противоположното - ще накараш сърцето ми още повече да се стреми към Христа.
Управителят споделил:
- Какво ще придобиеш, даже да претърпиш всички страдания поради Христа, както заявяваш? Ти още не си същински християнин, тъй като не си приел кръщението по техния закон.
Като чул това, Филимон възкликнал:
- Да пребъде с мене духовният огън, разпален в сърцето ми! Управителю! Дължа ти признателност за това, че въпреки срещу желанието си, ти извърши милосърдие, като ми подсети за светото кръщение!
Той излязъл пред събранието и високо възкликнал:
- Ако измежду вас има християнски иерей, който поради същинската религия подценява мъченията, апелирам го по-скоро да пристигна тук и да ме сподоби със светото кръщение!
Като видял, че всички са обзети от боязън и никой не се осмелява да пристъпи и да се разгласи за християнски духовник, той скърбял в сърцето си и най-после с горещи сълзи се обърнал към Бога:
- Боже мой, Господи Иисусе Христе, Ти погледна милостиво към мене и ме изведе от бездната на заблуждението! Не ме оставяй без свето кръщение, само че както Сам знаеш, ми прати иерей и вода, с цел да се кръстя като останалите християни!
Веднага след молитвата му се спуснал облак, оросил го с дъжд, знаменувайки свето кръщение, и след това още веднъж се издигнал нагоре. Всички се изумили, а заслепеният от завист шеф споделил, че това е чудо и машинация на очите.
После светият се помолил всичките му тръби и пищялки, които дал на Аполоний, до момента в който сменяли облеклата си, да бъдат изгорени, с цел да не остане никакъв спомен за суетното му изкуство и никой от езичниците да не може да каже: “Ето тръбите на Филимон ”.
И в действителност слязъл огън от небето и пред очите му запалил и изгорил всички принадлежности.
Междувременно наближил и часът на страданията на Аполоний. Теон се явил при шефа и в детайли разказал по какъв начин той сменил облеклата си с Филимон, предиздвикал го да отиде на изповеднически героизъм и станал провинен за неговата крах. Незабавно довели Аполоний. Ариан го погледнал с яд и споделил:
- Какво е това, най-негодни измежду хората? Какво стори ти с нас, с целия град и с този трагичен човек? От горделивост презрял боговете и законите и от боязън, заобикаляйки мъченията, ти смени облеклата си с него, с някакво чудо обърна сърцето му и лиши целия град от разтуха. Ако си се страхувал от мъченията, трябвало е да дойдеш при мен и да ми откриеш душата си и аз по законите на човеколюбието щях да ти простя и да те оставя да живееш свободно и нехайно.
На тези думи Аполоний дал отговор:
- Постъпваш добре и вярно, като ме укоряваш и злословиш срещу мене. Против това не ще кажа нищо. Аз и самичък се считам за отговорен, само че не за това, че станах причина Филимон да се сподоби с такива огромни богатства, а за това, че не ги заслужих първо за себе си. И не в това е виновността ми, че той се яви в моите одежди, а в това, че аз се скрих в неговите. Но защото и двамата по Божията воля се облякохме в ризите на спасението*, знай, че нито той, нито аз ще принесем жертви на вашите богове. Ако преди се боях от мъченията, в този момент благодарение на моя Бог, ще проявя доста по-голямо геройство.
* Тоест и двамата са кръстени, единият по нормален, а другият - по чудноват метод, бел.ред.
Разгневен, мъчителят заповядал да вържат Аполоний и да го остават по този начин за още по-жестоки страдания, а самичък заповядал на трима воини да бият Филимон по лицето и очите. Като видял това, народът възнегодувал и почнал да вика на воините да спрат. После шефът му споделил:
- Имай благосклонност към себе си или най-малко съжали народа, който в сърцето си страда поради тебе. Размисли - щом хората са по този начин възмутени от толкоз малко нещо, какво ли ще стане, когато те подложа на още по-големи страдания? Принеси жертва, Филимоне, и възнагради себе си за понесеното страдалчество с утехите, които ще го последват, тъй като ще пируваме в храма на Серапис и ще се отдадем на всевъзможни наслаждения.
- За мен е приготвена вечеря на небето - отвърнал мъченикът, а след това се обърнал към хората и споделил:
- Защо скърбите, като гледате да ме бият? Нима и преди не са ни били прислужниците на шефа, още док
Те потърпевши поради Христа при царуването на император Деций. Мъжественото им самообладание при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия сановник Калиник в истината на християнската религия, написа Блиц.
Много години по-късно, към този момент при Диоклетиан, били страдалчески убити в Тиваидската страна (Египет) християните Асколон и Леонид.
Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, макар ужасното гонение. Езичниците ненадейно се обръщали към Христовата религия и отивали радостно на мъчения.
Мъченическата гибел на Аполоний и Филимон и станалите освен това чудасе обърнали към Христа самия игемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. страдалчество.
Заради невероятния им живот и трагичната гибел днес имен ден честват всички дами с имената Снежа, Снежана, Снежка, Снежи, Снежна и Снежанка.
Житие на св. мъченици Тирс, Левкий, Филимон, Аполоний, Ариан и Калиник
Тирс и Левкий били родом от Кесария и потърпевши при гонението на римския император Деций. Мъжественото им самообладание при страшните изтезания и чудесата, проявени от Господа, убедили и езическия сановник Калиник в истината н ахристиянската религия.
Много години по-късно, към този момент при Диоклетиан, били страдалчески убити в Тиваидската страна (Египет) християните Асколон и Леонид. Но ревността към вярата се възбуждала все по-силно и по-силно, макар ужасното гонение. Езичниците ненадейно се обръщали към Христовата религия и отивали радостно на мъчения. Мъченическата гибел на Аполоний и Филимон и станалите освен това чудасе обърнали към Христа самия игемон Ариан, който на своя ред запечатал вярата си със св. страдалчество.
Страдание на светите мъченици Тирс, Левкий, Калиник,Филимон, Аполоний и другите с тях
Светите мъченици Тирс, Левкий и Калиник били родени във Витинската област, само че израснали в град Кесария. Те потърпевши поради Христа при царуването на император Деций (управлявал от 249 до 251 година сл. Р. Хр., бел.ред.).
Един от регионалните шефове на име Кумврикий дошъл в Кесария от Никомидия и ревниво утвърждавал тук идолопоклонството, грижейки се старателно за идолските капища и жертви и за всичко това, което е прелестно на врага на човешкия жанр - дявола. Той принуждавал към същото и локалните поданици, като привличал едни с ласкателства, а други - със закани. Сред кесарийските жители имало един човек на име Левкий, мъж почтен, рационален, академик и доблестен. Като видял какви беззакония се правят, той мощно скърбял в душата си и се разпалвал с все по-голяма ревнивост по Бога. Той нямал повече сили да таи пламъка на ревността в душата си и не поискал да крие същинската религия, която изповядвал, по тази причина ненадейно се явил при управника и споделил:
- Кумврикий, за какво се въоръжаваш срещу личната си душа, като почиташ безчувствените и глухи идоли и увличаш в това печално подвеждане доста други? Хора като тебе са по-безчувствени от камъните и дърветата, тъй като не желаят да познаят своя същински Бог и Спасител и не желаят да живеят в светлина, оставяйки мрака на заблудите.
Безумният властник не понесъл истината, изпаднал в гняв и заповядал незабавно, без разпит, Левкий да бъде обичай. Но непринудено приемайки страданията, мъченикът благодарял на Бога и по този начин още повече разярил властника. За това бил подложен на изтезания, до момента в който мъчителите му не останали без сили. Тялото му изнемогнало, съкрушено от побоите, и той се молел да бъде изцяло освободен от него и да се показа на Господа. Да се извърши желанието му способствал и самият изтезател, който заповядал свети Левкий да бъде изведен отвън града и да бъде отсечена главата му. Светият тръгнал без боязън и разстройване, без болежка и тъга на лицето си. Той сияел от наслада и самодоволство, като че го водели не за наказване, а за венчание. Далеч от града отсекли главата му и той минал на небесата, с цел да одобри нетленен венец за подвига си.
Слухът за жестокостта на Кумврикий скоро се популяризирал по всички прилежащи страни и християните почнали да се крият от боязън пред свирепия му манталитет. Но блаженият Тирс, въпреки още да не бил кръстен, а обитавал измежду оглашените, се въоръжил с ревнивост по Бога, явил се при мъчителя и споделил:
- Бъди здрав, светлейши властнико!
И когато Кумврикий му дал отговор с одобрение, той траял:
- Може ли всеки човек да каже пред вас, съдиите, това, което желае, или би трябвало да чака заповедта ви и преди да я получи да не издава нито тон?
Властникът, като че ли не запомнил по какъв начин бил постъпил с Левкий, отвърнал:
- Може, пък и до през днешния ден свободата на словото не е отнемана от никого, изключително в случай че става въпрос за обща изгода.
Тогава Тирс споделил:
- Какво по-полезно може да се каже от това, което е потребно за душата? А аз виждам, че ти притесняваш мнозина и ги лишаваш от избавление, като ги отвличаш от същинската религия и по своята завист ги принуждаваш да служат на идолите. Така ти разпалваш цялата огнена геена за душата си. Затова взех решение самоуверено и свободно да приказвам с тебе и да науча за какво си сложил за закон хората да оставят Създателя на небето и земята и на всички индивиди и да се покланят на делото на човешки ръце, като че ли споделят на дървото: “ти си мой татко ”, и на камъка: “ти ме роди ”, както изобличава идолопоклонниците свети оракул Иеремия (Иер. 2:27). Цялата ти грижа е да убедиш всички хора, в случай че е допустимо, да споделят твоя гибелен метод на мислене.
Кумврикий отвърнал:
- Твоите несвоевременни и неуместни думи демонстрират, че си инфектиран от християнството. Впрочем остави тези суетни въпроси и лъжливите им отговори на тези хора, които се занимават в школите и не се грижат за националните каузи. Сега се подчини на императорския декрет и принеси жертва на боговете. Ако не изпълниш това, ще получиш отмъщение за думите си с приготвените за теб мъчения.
- Тъй като вие сте рационални Божии създания - отвърнал светият, - не трябва да вършите нищо безразсъдно без деликатно да го разгледате. Но щом искаш да се подчиняваш на безумната заповед на твоя цар, прави това, което ти е подредено.
Управникът споделил:
- Мисля, че нашата благосклонност те прави толкоз надменен. Но виждам и че си разсъдлив и интелигентен човек, по тази причина те поучавам да покажеш смирение и да избегнеш мъченията. Иди при жертвеника и въздай дължимото на боговете, по този начин ще бъде простена предходната ти виновност, ще станеш другар на великия цар и ще прекараш остатъка от живота си с огромни почести.
- Много размишлявах за това - отвърнал блаженият, - не мисли, че ме намираш неопитен и че не съм премислил всичко това авансово. Отначало дълго размишлявах самичък в себе си и след деликатно проучване се убедих, че вашите богове са бездушни идоли и храмовете им са нечисти. И аз им се присмях и избрах чистата и същинска християнска религия. Затова не отлагай осъществяването на това, което ти е заповядано за нас, християните.
Тези думи изпълнили мъчителя с гняв и той незабавно заповядал на неколцина мощни прислужници да бият светеца с юмруци, а след това да го вържат с ремъци за нозете и ръцете и да го разпъват с всички сили на разнообразни страни. Когато това било изпълнено, членовете на тялото му почнали да излизат от ставите и да се раздират, само че мъченикът понасял всичко търпеливо и със ярък поглед. Мъчителят заповядал да избодат очите му с гвоздеи, да прекършат членовете му и да избият зъбите му с чукове. А светият се смеел над мъчителя и с това го разярявал още повече. Кумврикий заповядал да разтопят олово, да подготвят желязна решетка и да положат върху нея мъченика с лицето надолу. Освен това призовал своите влъхви и жреци, с цел да го прелъстят със слово. Те почнали да уговарят светеца най-малко за малко и видимо да се подчини на шефа.
- Така ти ще се избавиш от страшни мъчения - казвали те - и ще получиш доста богатства, а твоят Бог ще ти елементарни, като познава немощта на човешката природа. Той няма да се гневи, тъй като сме чували, че е мил и многомилостив.
Мъченикът дал отговор:
- Точно по тази причина претърпявам страдания поради моя Бог, тъй като е мил и милосърден. Щом вие, въпреки и да знаете, че ви чакат безкрайни страдания, не се обръщате от заблудата към истинния път, за какво аз да не претърпя мъжествено краткотрайните премеждия, въздаяние за които ще ми бъде царството Небесно.
След тези негови думи почнали да го поливат с врящо олово. Но то незабавно се разляло като поток, изгорило и погубило доста езичници, които стоели в близост. А светият се изправил от стоманения одър незасегнат и изцяло здрав, а очите му виждали, както и преди. При това знамение присъстващите изпаднали в смут и самият властник бил учуден. Но въпреки да можел да познае Онзи, Който сторил чудото, предпочел да остане омаян и над него се изпълнили думите на Писанието: “Ти си видял доста, но не си забелязвал; ушите ти са били отворени, но не си слушал ” (Ис. 42:20). Той се разгневил още повече на мъченика, нарекъл го мъдрец и вълшебник и го подложил на още по-големи премеждия. Но светият претърпявал мъжествено всичко и свише се чул някакъв укрепяващ подвижника глас, който извършил със боязън езичниците, а вярващите утвърдил във вярата.
Управителят се побоял да продължи мъченията, които единствено го посрамвали, и заповядал да хвърлят обвързвания страдалец в тюрма. Сам той се отправил към дома си, размишлявайки на какви още по-жестоки изтезания да подложи Тирс. А светият в тъмницата старателно се молел Бог да го сподоби със свето кръщение. И не щеш ли ненадейно, по Божията берекет, през нощта оковите му паднали и вратите се отворили от единствено себе си. Той излязъл от тъмницата и се отправил при кесарийския свещеник, който се криел от гонението. Когато го видял, епископът паднал в нозете му, тъй като към този момент бил чувал за неговото геройство и самообладание и го почитал доста. Но светият вдигнал епископа и самичък паднал в нозете му с думите:
- Не прави това, почтени отче! Подобава аз да ти въздам поклонение, тъй като съм пристигнал не да благословя, а да приема благословение.
Епископът му споделил:
- Трябва ти да ни благословиш, тъй като яви огромната мощ на добродетелта и се облече в светлата риза на Духа, като претърпя такива страшни страдания.
- Точно по тази причина съм тук - дал отговор мъченикът, - с цел да се облека в ризата на нетлението, като се възродя с вода и Дух, тъй като още не съм се сподобил със светото кръщение. Моля те да изпълниш незабавно моето предпочитание и да ме кръстиш.
Епископът кръстил Тирс, който излязъл от купела и възкликнал:
- Господи Иисусе Христе, Боже мой, Който ме сподоби да се възродя с вода и Дух! Дай и на мен посредством страданието да се сподобя с кръщението, с което Ти си се кръстил, и като изпия чашата на Твоите премеждия, да стана причастник на Твоята гибел.
После той беседвал с епископа, дал прошка се с него и се завърнал в тъмницата. При това Христовият мъченик бил придружен от чудна светлина, а след него вървели свети ангели, ясно видени от неколцина почтени хора. В тъмницата той прекарвал времето си в нормалните молебствия.
По това време един жрец на име Силван, родом от Персия, човек нечовечен и немилосърден, поискал да се покаже доброжелател и единомишленик на императора и го молел да му дарува власт да наблюдава дали в действителност мъчителите, на които било подредено да погубват християните, извършват царските укази. Той получил такава власт и дошъл в Никея и Кесария, като на всички места принасял жертва на идолите и проливал доста християнска кръв по езическите празници. Доложили му, че великият Тирс не може да бъде надвит с никакви мъчения и в това време изумява хората със знамения и чудеса. Силван незабавно заповядал да го доведат, а самичък отишъл да принесе жертва на основния езически господ Зевс. На идващия ден дружно с Кумврикий той седнал на съдийското място, призовал Тирс и заповядал пред всички да прочетат записа от предходния му разпит. После споделил на мъченика:
- Не мисли, че ще страдаш, както преди - ти ще понесеш още по-жестоки мъчения, в случай че продължаваш да упорстваш.
Мъченикът отвърнал:
- Моят Господ Иисус Христос, Който ми даде сили да понеса предходните страдания, и в този момент следва пред мене и ме избавя от вашите ръце, тъй като единствено на Него послужвам и Него Единия признавам за Бог, а вашите езически идоли и богове считам за подвеждане. Впрочем, в случай че желаеш да ме склониш да принеса жертва не с насила и принуждение, а с благоразумно слово, непринудено, кажи ми: на кого и по какъв начин би трябвало да принеса жертва? Ако видя, че думите ти са обективни, ще се покоря и няма на вятъра да се противя на истината.
Тогава Силван взел светия за ръка и му споделил:
- Да идем в храма и там ще ти покажа на кого да принесеш жертва.
Когато отишли в храма на Аполон, Силван показал идола и споделил:
- Ето бога, който почитаме, и в случай че му се помолиш и принесеш жертва, в негово лице ще придобиеш популярен страж и ще получиш берекет от останалите богове.
Мъченикът споделил:
- Гледай каква жертва ще му принеса и по какъв начин ще му се апелирам.
И когато всички обърнали погледите си към него, той вдигнал ръце и очи към небето и призовал неизречената Божия мощ. Изведнъж блъснал гръм и идолът на Аполон паднал и се разсипал в прахуляк. Светият страдалец се обърнал към присъстващите и споделил:
- Гледайте, вашите богове са единствено творение на индивиди и не могат да понесат даже името на същинския Бог.
Силван изпаднал в гняв и възкликнал:
- Ще унищожа и изтребя до дъно вълшебството ти.
И заповядал незабавно с остри стоманени остриета да раздират тялото на мъченика до кости. Плътта на светия падала на земята, а мъчителят говорел:
- Къде е твоят асистент Бог, Когото почиташ и на Когото се надяваш?
Мъченикът отвърнал:
- Нима не виждаш настоящата в мене Христова мощ, която очевидно ме укрепява? Как земно и немощно тяло може да понесе такива страдания, в случай че не му се подава Божествена помощ свише?
Тогава Силван заповядал да донесат голям казан, да го изпълнят с вода и да възпламенят под него огън. Когато водата кипнала, вързали мъченика и го пуснали в нея надолу с главата. Но светият призовал Христовото име, котелът се счупил и водата се разляла, а той останал незасегнат. Мъчителят бил опозорен и се разгневил, само че защото имал и други публични каузи, още веднъж заповядал да отведат мъченика в тюрма.
Скоро Силван дружно с Кумврикий се отправил в град Апамея и взел със себе си светеца. Когато наближили града, той спрял, повикал мъченика и споделил:
- Тирсе, или дай тук заричане да принесеш жертва на боговете и ще останеш жив, или по най-жесток метод ще бъдеш лишен от живота.
В отговор светецът му споделил същото, както и преди, и в умозаключение добавил:
- Скоро вашите души ще бъдат изтръгнати от вас.
Мъчителите се разгневили, заповядали да влачат Тирс с побои към града и там поради вълшебствата му да го хвърлят в морето, с цел да загине в страдания и даже да не се удостои с заравяне. Но не съумели да влязат в града, когато почнало да се извършва пророчеството на мъченика: Силван ненадейно се лишил от сили, а Кумврикий се разболял от тресчица и след четири дни двамата по презрян метод приключили живота си. Казват, че даже земята не приемала нечистите им тела, до момента в който за това не се помолил светият страдалец. А той останал в Апамея двадесет и три дни, до идването на новия шеф.
Новият шеф Вавда по темперамент и ненавист към християните бил сходен на своите прародители. Като разгледал делата на предходните шефове и научил за мъченика Тирс, той го извикал на разпит. Светият бил хладнокръвен в християнската религия и както преди, отказвал да извърши нечестивите заповеди на езичниците. Вавда заповядал да го зашият вързан в един мях и да го хвърлят в морето на тридесет стадии от брега (около 6 км, бел.ред.). Но мехът ненадейно се скъсал, връзките се развързали и се явили голям брой светоносни мъже, които ходели по водата. Те взели мъченика и го извели на сушата. Като видели това, прислужниците на шефа в боязън изтичали при него и разказали за случилото се. Тогава той самичък отишъл на брега, видял мъченика и му споделил:
- Наистина са удивителни вашите християнски магии и вълшебства, щом и самото море, както виждам, ви се подчинява и щом отнемате силата на естествените закони. Но все пак вълшебствата няма да ви оказват помощ, а ще станат причина за още по-жестоки мъчения и гибел.
Мъченикът отвърнал:
- Дълго ли ще оставаш омаян и сходно на боговете си няма да виждаш, въпреки да имаш очи? Кой може с магии да подчини законите на природата? Кой от вашите влъхви и почитани богове, в които всичко е хубост и машинация, е направил по този начин, че хвърлен в морето човек да бъде взет от ръцете на ангели и здрав и незасегнат да върви по морето като по изсъхнало?
Вавда заповядал да заловен мъченика, да го вържат и да го водят след него, а самичък се отправил в Кесария. Когато жителите ѝ разбрали, че идва новият шеф и води със себе си светия страдалец Тирс, всички излезли отвън града, като че ли с цел да посрещнат новия управник, а в действителност да видят Христовия мъченик. Щом влезнали в града, мъченикът незабавно бил хвърлен в тюрма. Управителят дълго размишлявал на какво наказване да го подложи и най-после решил да го хвърли на зверовете, като считал тази гибел за изключително страшна. Той заповядал да доставят разнообразни зверове и да ги държат гладни, с цел да се нахвърлят стремглаво и да раздерат наказания.
За тридесет дни зверовете били готови, а мъчителят събрал народа при храма на Зевс, където принесъл тържествено жертвоприношение. После заповядал да доведат свети Тирс от тъмницата.
Междувременно по загадка заповед на шефа при светия в тъмницата идвали доста другари и познати и го умолявали да се смили над себе си и да избегне страшната гибел, като извърши това, което се желае от него.
- Така - казвали те - ще се избавиш от крах, ще се удостоиш с почести и ще станеш сгоден на царя.
Но светият можел да каже за себе си с думите на Давид: “аз пък като ням не слушам и съм като глух, който не отваря устата си ” (Пс. 37:14).
Когато го довели, принасящият жертви Силван му споделил:
- Бяхме прекомерно милостиви и ти дадохме много време за размисъл. И по този начин, в случай че искаш да имаш изгода, в този момент, когато виждаш родината си да принася жертви на великия господ Зевс, пристъпи и ти и принеси жертва, с цел да се избавиш от крах. Ако ли не сториш това, ноктите и зъбите на животните ще те раздерат и никой няма да ти помогне и да те избави от неволя.
Мъченикът се престорил, че е склонен и споделил:
- Вече от дълго време взех решение да принеса жертва дружно със съгражданите си. Но да не би да разгневя Аполон, в случай че го подмина и принеса жертва единствено на Зевс.
Управителят се зарадвал на тези думи и споделил:
- Принеси жертва единствено на Зевс, а аз ще ти бъда гарант, че останалите богове няма да се разгневят срещу тебе.
Пред очите на всички мъченикът се доближил към идола на Зевс и въображаемо се помолил на същинския Бог. Станало ужасно земетресение и идолът паднал на земята. Езичниците се разбягали в боязън и в храма останал единствено мъченикът. Изпълнен с гняв, мъчителят заповядал да го хвърлят на зверовете.
За зрелището се събрало голям брой народ и когато пуснали зверовете, се виждало, че той стои измежду тях дружно с някакви други трима мъже. И животните ходели към него и добродушно се умилквали, като че от дълго време го познавали. Светият вдигнал ръце към небето и възкликнал:
- Благодаря ти, Господи Иисусе Христе, че в мен популяризира Твоето Свято Име и ми яви милостта Си, като загради устата на зверовете, както в миналото пред Даниил, Твоя раб. Ти, Владико, както тогава, по този начин и в този момент вършиш чудеса. Направи по този начин, че тези диви зверове да идат в жилищата си, без да причинят щета на никой тук!
После споделил на зверовете:
- В името на същинския Бог, върнете се в пустинята, всеки в своето скривалище, и не причинявайте на никого щета.
Вратите пред тях се разтворили сами и те незабавно избягали. Всички присъстващи се разбягали в боязън, тъй като се страхували от освободените зверове, само че те сами стремглаво побягнали към пустинята. Като видели това знамение, доста езичници повярвали в Христа.
Вавда не знаел какво да направи и заповядал да хвърлят светия още веднъж в тюрма. Но след няколко дни, отивайки в близкия град Аполония, той заповядал да водят и Тирс с него. В храма на Аполон, цялостен с идоли, той устроил всеобщ празник. Завел там Тирс и заповядал да го бият мощно с пръчки пред идолите. Но светият търпеливо понасял ударите, като че ли го биели не нескрито, а насън, и се молел на Бога, пресушаващ бездни и събарящ планини.
- Нека Твоята ръка бъде върху мене, Господи - казвал той, - аз Те приканих - не отнемай помощта Си от мене, само че ме погледни и ме отбрани, с цел да не се посрамя.
Внезапно в града станало земетресение, шефът бил застигнат от болест, ръцете на мъчителите, които биели светеца, отслабнали и доста идоли паднали на земята и се разрушили на части. Тирс, надвишаващ с наслада по Бога, се смеел над идолите и мъчителя и казвал:
- Защо не окажеш помощ на боговете си, които в непочтеност се търкалят по земята и те молят за помощ? Защо ги оставяш захвърлени пред очите на всички за посмешище на тези, които не са заслепени?
Макар и да изпитвал огромна болежка, шефът запазил цялата си завист и по тази причина споделил:
- Вълшебствата на мерзкия Тирс вършат живота ми по-тежък от гибелта!
По това време в Аполония живеел езическият сановник Калиник. Като видял през цялото време чудесата, които правил свети Тирс, той осъзнал безсилието на своите богове. Приел в сърцето си семената на същинската религия, той размишлявал:
- Боже на Тирс, Който вършиш дивни и славни чудеса! Приеми и мен като новоизбран боец и ме укрепи срещу тези, които въстават срещу Твоята истина!
Така беседвайки скрито с Бога, той се явил пред шефа и хитроумно му се присмял.
- Светлейши управителю - споделил той, - този човек, въпреки да претърпява жестоки страдания, събори и унищожи великия господ Зевс, за трети път съкруши слънценосния Аполон и низвергна самия несломим в борбата Херкулес не с ръце, не с оръжие или меч, а единствено с една дума и с приканване на претърпелия разпятие и гибел Христос. Ако на твоето господство е угодно, дано възстановим господ Херкулес, който оказва помощ на някои в неволя, и да го помолим да си напомни предходното си геройство и да побърза на помощ на мощно оскърбения Зевс и на божествения Аполон, тъй като те самите, коства ми се, спят надълбоко.
Управникът не доловил насмешката и споделил:
- Аз съм болен и по тази причина иди самичък, умолявай за нас боговете и ги повдигни по-скоро срещу вълшебника Тирс.
Калиник траял:
- Но аз мисля, че е огромна силата на Бога, Който ги събори, и се опасявам, че нашите богове са безсилни да оказват помощ даже на самите себе си.
Тогава шефът най-сетне схванал същинския смисъл на думите му и споделил:
- Нима и ти си съблазнен от вълшебството на този вълшебник?
Калиник не поискал да продължи стартирания диалог и да крие повече вярата си, по тази причина незабавно отишъл у дома, остригал косите и брадата си, свалил свещеническите одежди, а след това донесъл всичко на шефа и го хвърлил в краката му.
- Вземи косите и одеждите ми - споделил той, - осквернени със смрадта и дима на жертвите, с проливането на кръв и демонски тайнства. Заедно с тях отхвърлям и предходното си подвеждане и стартирам нов живот, тъй като към този момент съм християнин.
Управителя бил доста изумен от тази непредвидена смяна.
- Какво става с тебе, Калиник? - споделил той. - Нима чудесата на този вълшебник имат такава мощ в твоите очи, че даже твоята благородна душа - душата на чиновник на боговете, получил от тях доста милости - са отвърнали от вярата на отците и са тласнали към дефинитивна крах?
Калиник споделил:
- За моята смяна най-голяма виновност има самият Херкулес, който след многото си победи, за които толкоз се споделя, не можа да противостои на една дума на този мъж и падна по подобен презрян метод, показвайки, че са почтени за подбив приказките за него и за останалите богове.
- Не е по този начин - възразил шефът, - съблазнен си от вълшебството на Тирс и се надяваш, че и ти ще можеш по същия метод да вършиш чудеса. Но нито на него, нито на тебе християнските магии ще донесат изгода, в случай че не се разкаеш и не принесеш почести на боговете, както преди.
Калиник, желаейки очевидно да посрами неразумието на властника и твърдо надявайки се на Бога, декларирал:
- Тъй като в този момент си болен и смяташ, че ме е прелъстило вълшебството, дано да се обърнем към великия Асклепий и дружно да му се помолим за твоето излекуване. Тогава ще научиш, че не съм съблазнен от никакво чудо.
Управникът не схванал същинския смисъл на думите му и като си мислел, че той се завръща при своите богове, незабавно станал и го последвал в храма. Там Калиник почнал да се моли в душата си с думите:
- Господи Иисусе Христе, който познах като Истински Бог посредством Твоя раб Тирс, не ме отхвърляй, въпреки да съм Те разгневил безчет пъти! Дойди ми на помощ и яви в мене Твоята мощ!
Докато говорел по този начин, се чул глас свише, който го укрепявал и призовавал за героизъм. Изпълнен с безстрашие и призовал Христовото име, той почнал да ругатни идола на Асклепий, който незабавно паднал, като че съборен от мощна ръка. Тогава Калиник погледнал шефа и му споделил с подигравка:
- Сам виждаш, че твоят господ не може да стане, в случай че ти не го вдигнеш. Убеди се, че това не е чудо, а деяние на Божията мощ в мен.
Но управникът, въпреки да скърбял и да съжалявал Калиник в душата си, заповядал да го затворят в тюрма, а на сутринта издал смъртна присъда за него и за Тирс:
- Заповядвам Калиник, изнемощял от служението и почитането на боговете и включил се към християнската неистина, да бъде убит с меч. А Тирс, който се гордее със своите чудеса и прелъсти с тях окаяния Калиник, заповядам да бъде подложен в дървен сандък и разрязан с трион.
Воините неотложно отвели Калиник за наказване. Той си изпросил време за молитва и откакто се молил дълго, бил посечен с меч. После мъчителите поставили свети Тирс в един сандък, взели трион, с цел да го разрежат, само че трионът станал извънредно тежък и едвам съумели да го вдигнат. И назад, когато го сложили върху сандъка, той станал толкоз лек, че не оставала и диря от зъбците му. Дълго се трудели мъчителите, само че не постигнали нищо. Накрая сандъкът се отворил и светият излязъл със сияещо лице, а сърцето му било цялостно с неземна наслада. Присъстващите се преизпълнили с смут и никой не смеел да го допре. Тогава свише се чул глас, който призовавал мъченика за небесна премия. Като схванал, че е пристигнал краят на подвига му, светият вдигнал ръце към небето, насочил натам своя разум и възкликнал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че приемаш мене, недостойния, за правоприемник на Твоите богатства и ме нареждаш измежду тези, които са Ти благоугодили. Приеми в мир душата ми и я въведи в светите Си обители при неизреченото самодоволство, което Ти даруваш!
После свети Тирс се осенил с кръстно предсказание и предал в ръцете на Бога святата си душа. Така оня, който не могли да умъртвят жестоките мъчения, приключил живота си с естествена гибел.
След доста години се възцарил жестокият Диоклетиан и още веднъж навсякъде бил разпратен императорски декрет всички да се покланят на идолите, а отказващите да сторят това да бъдат излъчени на гибел. По това време в Тиваида шеф бил някой си Ариан. Той се стремял да извършва тъкмо нечестивото разпореждане на жестокия цар и до момента в който бил в град Антиноя, хванал двама знатни християни - Аскалон и Леонид, и след разнообразни мъчения ги умъртвил. После заповядал да заловен всички присъстващи християни, сложил пред тях оръдията за мъчения и споделил:
- Ето каква орис ви чака. Ако принесете жертва на боговете, ще останете живи и невредими, а в случай че откажете да се подчините, ще бъдете предадени на мъчения и гибел.
Веднага тридесет и седем мъже самоуверено и единомислещо пристъпили напред и изявили подготвеност да умрат, само че да не се подчинят на безбожната заповед. След доста мъчения един от тях на име Аполоний, църковен читател, изпаднал в смут и ту треперел при мисълта за изтезанията, ту се страхувал да погуби душата си, като отпадне от Христа. Той почнал да размишлява по какъв начин да избегне и жертвоприношението, и лютите страдания, с цел да успее да избави душата си от властта на дявола, а тялото си - от ръцете на мъчителите. Докато се колебаел, той забелязал край себе си един богохулник на име Филимон, който служел като музикант при шефа. Аполоний го повикал и му заречен четири златни монети, в случай че облече облеклата му, с цел да не го познаят, и принесе жертва вместо него. Филимон се съгласил, сменил облеклата си, скрил лицето си и доближил жертвеника. Но Бог, Който дивно се грижи за спасението на всички, поискал да притегли при Себе си посредством Аполоний Филимон, а посредством Филимон - Аполоний. И когато преоблеченият богохулник се доближил до идолския жертвеник, в сърцето му засияла светлината на Господнята доброта и духовните му очи се отворили за познанието на истината. Той като християнин се осенил с кръстно предсказание и застанал пред шефа. Ариан попитал доближените си:
- Кой е този човек?
- Един от християните - отвърнали те.
Управителят му заповядал да принесе жертва, само че той високо възкликнал:
- Няма да сторя това! Аз съм християнин, раб на Христа, Живия Бог.
- Нима не видя какви мъчения претърпяха Аскалон и Леонид и с каква жестока гибел починаха? - попитал Ариан.
Филимон, привиден на Аполоний, декларирал:
- Това, че Аскалон и Леонид ни оставиха образец за мъжествено самообладание, стана за мен повод без боязън да приема тъгите. Подбуди ме и чудото, което стана с ладията ти, когато преминаваше реката - тя спря на най-дълбокото място и не доближи брега, тъй като не пожела да изповядаш, че Христос е Бог*.
* За това знамение в детайли се споделя в Минея на 20 май, когато се уважава паметта на свети страдалец Аскалон. По неговите молебствия лодката на шефа с Божията мощ серпантина два пъти и той не можел да премине реката, до момента в който не се съгласил да извърши желаното от светеца - да изповяда Единия Истински Бог. И едвам когато Ариан, въпреки и срещу волята си, подписал това на хартия, лодката тръгнала и той достигнал другия бряг. Бел.ред.
Тогава шефът заповядал да доведат музиканта Филимон, като се надявал, че със свирнята си на флейта ще очарова и смекчи духа на християнина, ще даде друга тенденция на мислите му и ще го склони към жертвоприношение. Безумецът не знаел, че пред него стои и приказва с същинския си глас самият Филимон, тъй като преди бил чувал единствено музиката му, а в този момент слушал и словото му, внушено от Светия Дух. Търсели музиканта на всички места, само че не го разкрили. Довели брат му Теон и почнали да го разпитват. Той познал брат си в облеклата на Аполоний, само че като не знаел какво се е случило, споделил:
- Ето, той стои пред вас.
Управителят заповядал да открият лицето му и като го видял, почнал високо да се сме, като си мислел, че Филимон прави това, с цел да се надсмее над християните и да развесели присъстващите. После му заповядал да смъкна непознатите облекла и да се приближи към жертвеника. Но Филимон декларирал, че в действителност е християнин и почнал да осмива езическите богове. Изуменият арбитър възкликнал:
- В името на благополучието на римския народ, кажи ми - истина ли е това, което приказваш и вършиш в този момент, или го правиш за подигравка над християните?
Филимон дал отговор:
- Кълна се не в римското благоденствие, а в своето лично избавление и в моя Цар и Владика Христос, че не се присмивам над християните. Заявявам, че смяната, станала в сърцето ми е същинска и изповядвам моята религия в Христа. За нея съм подготвен да умра не един път, а хиляда пъти.
Тези думи разярили шефа, той се обърнал към присъстващите и почнал да ги пита дали незабавно да убие Филимон, задето пред всички ругатни боговете, или да му остави време за размисъл и разкайване. Народът обичал Филимон поради чудното му свирене и умолявал шефа да не погубва утехата на целия град. Тогава той споделил:
- Виж по какъв начин те обичат хората, назовават те “всеобща разтуха ”. Поне от признателност за това извърши нормалното за теб - принеси жертва на боговете, пазителите на града. Наближава огромен празник, на който с тръби и флейти би трябвало да въздадеш хвала на боговете и по този начин да развеселиш себе си и да усладиш слуха ни.
- Този празник - отвърнал светецът - ме кара да си спомня за празника, който е на небето, а звуците на тръбата разсънват предпочитание да чуя ангелските песнопения. Знай, че се трудиш на вятъра, като се опитваш да ме отвърнеш от изповеданието ми. Така освен няма да постигнеш триумф, само че ще сториш таман противоположното - ще накараш сърцето ми още повече да се стреми към Христа.
Управителят споделил:
- Какво ще придобиеш, даже да претърпиш всички страдания поради Христа, както заявяваш? Ти още не си същински християнин, тъй като не си приел кръщението по техния закон.
Като чул това, Филимон възкликнал:
- Да пребъде с мене духовният огън, разпален в сърцето ми! Управителю! Дължа ти признателност за това, че въпреки срещу желанието си, ти извърши милосърдие, като ми подсети за светото кръщение!
Той излязъл пред събранието и високо възкликнал:
- Ако измежду вас има християнски иерей, който поради същинската религия подценява мъченията, апелирам го по-скоро да пристигна тук и да ме сподоби със светото кръщение!
Като видял, че всички са обзети от боязън и никой не се осмелява да пристъпи и да се разгласи за християнски духовник, той скърбял в сърцето си и най-после с горещи сълзи се обърнал към Бога:
- Боже мой, Господи Иисусе Христе, Ти погледна милостиво към мене и ме изведе от бездната на заблуждението! Не ме оставяй без свето кръщение, само че както Сам знаеш, ми прати иерей и вода, с цел да се кръстя като останалите християни!
Веднага след молитвата му се спуснал облак, оросил го с дъжд, знаменувайки свето кръщение, и след това още веднъж се издигнал нагоре. Всички се изумили, а заслепеният от завист шеф споделил, че това е чудо и машинация на очите.
После светият се помолил всичките му тръби и пищялки, които дал на Аполоний, до момента в който сменяли облеклата си, да бъдат изгорени, с цел да не остане никакъв спомен за суетното му изкуство и никой от езичниците да не може да каже: “Ето тръбите на Филимон ”.
И в действителност слязъл огън от небето и пред очите му запалил и изгорил всички принадлежности.
Междувременно наближил и часът на страданията на Аполоний. Теон се явил при шефа и в детайли разказал по какъв начин той сменил облеклата си с Филимон, предиздвикал го да отиде на изповеднически героизъм и станал провинен за неговата крах. Незабавно довели Аполоний. Ариан го погледнал с яд и споделил:
- Какво е това, най-негодни измежду хората? Какво стори ти с нас, с целия град и с този трагичен човек? От горделивост презрял боговете и законите и от боязън, заобикаляйки мъченията, ти смени облеклата си с него, с някакво чудо обърна сърцето му и лиши целия град от разтуха. Ако си се страхувал от мъченията, трябвало е да дойдеш при мен и да ми откриеш душата си и аз по законите на човеколюбието щях да ти простя и да те оставя да живееш свободно и нехайно.
На тези думи Аполоний дал отговор:
- Постъпваш добре и вярно, като ме укоряваш и злословиш срещу мене. Против това не ще кажа нищо. Аз и самичък се считам за отговорен, само че не за това, че станах причина Филимон да се сподоби с такива огромни богатства, а за това, че не ги заслужих първо за себе си. И не в това е виновността ми, че той се яви в моите одежди, а в това, че аз се скрих в неговите. Но защото и двамата по Божията воля се облякохме в ризите на спасението*, знай, че нито той, нито аз ще принесем жертви на вашите богове. Ако преди се боях от мъченията, в този момент благодарение на моя Бог, ще проявя доста по-голямо геройство.
* Тоест и двамата са кръстени, единият по нормален, а другият - по чудноват метод, бел.ред.
Разгневен, мъчителят заповядал да вържат Аполоний и да го остават по този начин за още по-жестоки страдания, а самичък заповядал на трима воини да бият Филимон по лицето и очите. Като видял това, народът възнегодувал и почнал да вика на воините да спрат. После шефът му споделил:
- Имай благосклонност към себе си или най-малко съжали народа, който в сърцето си страда поради тебе. Размисли - щом хората са по този начин възмутени от толкоз малко нещо, какво ли ще стане, когато те подложа на още по-големи страдания? Принеси жертва, Филимоне, и възнагради себе си за понесеното страдалчество с утехите, които ще го последват, тъй като ще пируваме в храма на Серапис и ще се отдадем на всевъзможни наслаждения.
- За мен е приготвена вечеря на небето - отвърнал мъченикът, а след това се обърнал към хората и споделил:
- Защо скърбите, като гледате да ме бият? Нима и преди не са ни били прислужниците на шефа, още док
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ