Почитаме днес светец с целебна сила, черпят уникални имена
Днес Православната черква уважава Свети праведни Евдоким. Името му е с гръцки генезис и значи окуражителен. Свети Евдоким се родил в Кападокия (Мала Азия) от благочестиви родители – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но и като боен полагал огромен труд да живее по евангелските заповеди. Бил непокварен, доброжелателен, избягвал всевъзможни суетни развлечения и празнословия. Сред шума и светската суетност бил като крин измежду тръни и като злато измежду огън.
Заради неговите невероятни добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока работа Евдоким се стараел да бъде обективен пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години.
Неговите мощи се посочили целебни качества. Люде умопобъркани и заболели оздравявали посредством докосване до неговия гроб. След 18 месеца от гибелта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разлагане.
По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и сложени в новата черква " Св. Богородица ", издигната от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се правили такива чудеса, че за вписането им, както приказва съставителят на житието му, " няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце. " Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала заболели.
Свети правоверен Евдоким
Долината Гьореме в Кападокия, Анатолия (Турция). Източник: missouristate.eduСветият правоверен Евдоким се родил в Кападокия (област в Мала Азия.) в фамилията на благочестивите родители Василий и Евдокия. По време на царуването на Теофил (византийски император, 829-842 година, бел.ред.) той служел във войската и се отличавал с благодетелен живот, като старателно съблюдавал всички заповеди на Бога и пребъдвал в пост и самоограничение, а също и в молебствия и обезсърчение за греховете си.
Като се занимавал прилежно с четене и проучване на божествените книги, той оказвал великодушна помощ и давал лепта на просяци, небогати, сираци и вдовици, облагодетелствал църкви и манастири, и като проявявал несметно към всички благосклонност, съблюдавал непорочно девствената си непорочност. Той бил толкоз непорочен, че не си разрешавал нито да беседва с дами, нито да ги гледа. Дори не допускал до себе си дами, с изключение на майка си, която само почитал синовно и с която беседвал. Във всички диалози се пазел от празнодумство и празнословие, като предпочитал мълчанието пред многословието.
Странял от тези, които се отдавали на празнодумство. Лъжи, клюки и всякакво наказание освен не изричал, само че даже не желаел да слуша, като украсявал живота си с всевъзможни добродетели. Сред клюки, безредици и световна суетност той изглеждал като лилия измежду тръни или злато в огън, ни минимум неповредено от всемирски съблазни и буйни влечения.
Заради своите добродетели той бил обичан и почитан от всички, прочут бил и на царя, който го сложил за шеф на Кападокийския полк и го изпратил в Харсианската страна, с цел да ръководи народа. Като упражнявал властта, той водел ръководството с добрина и цялостна правдивост, тъй че в живота си бил правоверен пред Бога и хората. За тайните му добродетели никой не може да знае, нито да каже, с изключение на всезнаещият Бог, Който изпитва сърцата и мислите, на Когото този правоверен мъж работил с всичкото си сърце и душа.
Заради своите добродетели той бил обичан и почитан от всички, прочут бил и на царя, който го сложил за шеф на Кападокийския полк и го изпратил в Харсианската странa (Харсианската област се намирала в Мала Азия, в западната част на Кападокия, бел.ред.), с цел да ръководи народа. Като упражнявал властта, той водел ръководството с добрина и цялостна правдивост, тъй че в живота си бил правоверен пред Бога и хората. За тайните му добродетели никой не може да знае, нито да каже, с изключение на всезнаещият Бог, Който изпитва сърцата и мислите, на Когото този правоверен мъж работил с всичкото си сърце и душа.
Когато изцяло Му угодил, той се преставил с мир на младини: бил единствено на 33 години. Върху него се изпълнили думите от Писанието: " Достигнал съвършенство в малко време, той е навършил дълги години; тъй като душата му е била угодна Господу... " (Прем.4:13-14).
Макар и да не достигнал седините на старостта, само че в съвършенството на добродетелния си живот надминал доста старци, тъй като богоугодната напреднала възраст не се мери с броя на годините: за благородни бели коси служи мъдростта, а за старческа възраст - чистият живот на добродетелния мъж. Ако някой доближи такава възраст, за него не е належащо да пребъдва дълги години в суетния и незабележим свят и той желае " да се освободи и да бъде с Христа " (Фил. 1:23).
Като достигнал такава възраст, свети Евдоким умрял, въпреки и да бил млад на години. Той угодил на Бога и Бог го възлюбил, по тази причина бил сграбчен, " да не би завист да промени разсъдъка му, или лукавство да прелъсти душата му " (Прем. 4:11). За това, по какъв начин е станала кончината му, съобщили присъстващите на нея. Когато, лежешком на болничния одър, се доближил към смъртния си час, той събрал домашните си и им завещал с клетва след отхождане на душата му да не го оглеждат, да не умиват тялото му, да го погребат в дрехата и обувките, които носел, и по този начин да го положат в гроба.
След това, като заповядал на всички да излязат и затворят вратата, той се помолил с молитва, която някои чули през вратата. В нея той просел кончината му да не бъде забележима за никого, както и животът му, скрил в себе си секрети подвизи, не бил прочут на никого. Като възблагодарил на Бога за всичко, той произнесъл най-после: " В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", напуснал тялото и минал при Господа. Домашните му го погребали по този начин, както им завещал.
Господ, Който желаел да популяризира Своя ласкател и да покаже след кончината му в каква святост е живял, дал на прославените му мощи чудесна берекет, посредством която от тях се получавали изцеления от всевъзможни заболявания. Един мъж на име Илия, който имал в себе си мръсен дух и мощно страдал от него, гонен и непреодолим от беса, пристигнал при гроба на праведника скоро след преставянето и погребението на свети Евдоким.
Едвам нозете на Илия докоснали гроба, незабавно, като че опарен от огън, нечистият дух високо извикал, и като хвърлил индивида на гроба, излязъл от него и избягал, гонен от молитвите на праведника. Като видели това, хората почнали да носят своите заболели и да ги поставят на този гроб. И всички бързо получавали излекуване. Заради всичко това уважили свети Евдоким, като създали надгробна плоча и запалили кандило.
Славата за чудесата му се популяризирали на всички места и доста хора почнали да прииждат при него. Страдащите от разнообразни заболявания получавали излекуване или посредством помазване с елей от кандилото, или посредством слагане върху болните места на пръст, взета от гроба. Една жена донесла детето си, което имало парализирани ръце, неподвижни, като че ли безжизнени. Едвам помазала с елей от кандилото на светеца ръцете на детето и то незабавно оздравяло и почнало да ги движи обикновено. Подобно на това, било донесено друго дете, с парализирани нозе, което не можело нито да върви, нито да стои.
Когато помазали безжизнените му нозе с елей от кандилото, детето незабавно оздравяло и почнало да върви, да скача, като възхвалявало Бога. Една жена, която имала на тялото си трудно инфектиране, пристигнала и като взела земя от гроба на светеца, я размесила с вода, а по-добре да кажем - със сълзи, и я наложила върху възпаленото място като целителен лейкопласт. В същия ден тя оздравяла изцяло. Славата за чудесата на свети Евдоким стигнала и до Цариград, където още живеели родителите му, които се преселили тук от Кападокия. Майка му пристигнала от Византия в Харсианската страна и като видяла гроба на сина си и множеството народ, стекъл се тук, с цел да получи излекуване, паднала на гроба, обгръщала го и със сълзи говорела:
- О, мое скъпо чадо! Светлина за очите ми! Откъде ти е тази велика чудодействена мощ? Откъде тази целителна берекет? Наистина ти е обещано това от Бога поради твоите секрети добродетелни писания, с които си угодил на своя Владика! Блажена съм измежду майките, тъй като се сподобих да бъда родителка на подобен наследник и към този момент не ридания, а духовни песнопения придавам за тебе като Божий другар, живеещ с Бога.
Като споделила и други думи с радостни сълзи, майката наредила да снемат камъка, да разкопаят земята и да отворят ковчега. Когато всичко било осъществено, всички видели тялото на светеца, по никакъв начин не изтляло. Лицето му било ярко като живо, а устата - в естествената си хубост. Макар светецът и да бил към този момент от 18 месеца в земята, ни минимум не се бил изменил и бил като жив, преди малко задремал. Голямо благовоние излизало от него.
Изнесли раката с мощите на повърхността. Когато майката поискала да облече сина си в нови облекла, се случило там да бъде един другоземец, духовник на име Иосиф, благодетелен мъж в ранг презвитер. Той вдигнал тялото на светеца от раката. То било като живо - ръцете и нозете свободно се сгъвали. Монахът свалил облеклата от тялото и обувките от краката без всякакво усложнение, тъй като ръцете сами се поддавали на събличането и нозете на събуването. Като облекли тялото в новите одежди, още веднъж благочинно го положили в раката.
Майката поискала да вземе и отнесе със себе си във Византия чудотворното тяло на своя любим наследник:
- Тази звезда възсия от моята вътрешност - казвала тя, - дано се върне при мен, в моя дом!
Но жителите на тази страна се събрали и не й дали тялото, като казвали по този начин:
- Макар тази звезда да възсия от твоята вътрешност, само че у нас приключи залезът й и у нас още веднъж още по-ясно възсия с чудеса. Макар от тебе да израсна тази добра лоза, само че у нас тя принесе сладките плодове на целебната берекет. Ако Бог беше поискал чудесните мощи на угодника да бъдат на друго място, то не можеше ли той, до момента в който беше още жив, да се върне там, откъдето пристигна при нас? О, добра майко! Не се противи на Божиите ориси и не ни завиждай за нашия подарък. Достатъчна ти е славата, че си родила подобен светец!
При тези думи майката замълчала и откакто прекарала няколко дни при гроба на сина си, дала прошка се с всички и се върнала вкъщи. Споменатият йеромонах Йосиф станал страж на мощите на светия ласкател и известно време останал при него, само че след това, като намерил комфортно време, скрито през нощта взел мощите на праведника и отпътувал с тях за Цариград.
По време на пътуването също ставали чудеса: както откраднатото миро, въпреки и да е прикрито, не може да се укрие по причина на мощното благовоние, по този начин и мощите на свети Евдоким, скрито взети, не могли да бъдат скрити по причина на изходящата от тях берекет на изцеления.
Ако някъде по пътя се срещал болен, той получавал излекуване. Една бесновата жена се доближила до прославената рака и бесът незабавно закрещял в нея, изобличавайки носения праведник и говорейки ругатни за него, само че тутакси бил изумен от невидима мощ, хвърлил дамата и избягал от нея.
Игуменията на Мантинийския манастир боледувала и имала загадка огромна скрита рана на тялото си. Тя по никакъв начин не можела да се излекува от нея и мощно страдала. Като срещнала мощите на светеца, тя се докоснала до честната рака, долепила се до тялото на светеца и шушукайки му споделила като на жив за недъга си. Получила излекуване в същия момент.
Йосиф донесъл честните мощи на свети Евдоким във Византия и ги предал на родителите му. Те се зарадвали неизразимо. И освен те, само че и целият град доста се радвал на донасянето в него на чудотворните мощи.*
* Въз основа на свидетелствата на гръцките пролози се допуска, че кончината на преподобни Евдоким е била на 31 юли, а преместването на мощите на 6 юли. Руският поддръжник (хаджия) Антоний, който е бил през 1200 година в Цариград, споделя: " При стълба от страна на манастира на Богородица лежи новият Евдоким в сребърен гроб като жив ". Бел. ред.
Родителите скоро обковали честната рака на светия собствен наследник със сребро и я положили в издигнатата от тях черква " Пресвета Богородица ", като славели и благодарели на прославяния в Троица Бог Отец, Син и Свети Дух, на Когото и от нас да бъде популярност в този момент и постоянно, и во веки веков. Амин.
Днес мотив да почерпят имат всички с имената Евдоким, Евдоки, Евдокия и Дочо.
Заради неговите невероятни добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока работа Евдоким се стараел да бъде обективен пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години.
Неговите мощи се посочили целебни качества. Люде умопобъркани и заболели оздравявали посредством докосване до неговия гроб. След 18 месеца от гибелта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разлагане.
По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и сложени в новата черква " Св. Богородица ", издигната от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се правили такива чудеса, че за вписането им, както приказва съставителят на житието му, " няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце. " Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала заболели.
Свети правоверен Евдоким
Долината Гьореме в Кападокия, Анатолия (Турция). Източник: missouristate.eduСветият правоверен Евдоким се родил в Кападокия (област в Мала Азия.) в фамилията на благочестивите родители Василий и Евдокия. По време на царуването на Теофил (византийски император, 829-842 година, бел.ред.) той служел във войската и се отличавал с благодетелен живот, като старателно съблюдавал всички заповеди на Бога и пребъдвал в пост и самоограничение, а също и в молебствия и обезсърчение за греховете си.
Като се занимавал прилежно с четене и проучване на божествените книги, той оказвал великодушна помощ и давал лепта на просяци, небогати, сираци и вдовици, облагодетелствал църкви и манастири, и като проявявал несметно към всички благосклонност, съблюдавал непорочно девствената си непорочност. Той бил толкоз непорочен, че не си разрешавал нито да беседва с дами, нито да ги гледа. Дори не допускал до себе си дами, с изключение на майка си, която само почитал синовно и с която беседвал. Във всички диалози се пазел от празнодумство и празнословие, като предпочитал мълчанието пред многословието.
Странял от тези, които се отдавали на празнодумство. Лъжи, клюки и всякакво наказание освен не изричал, само че даже не желаел да слуша, като украсявал живота си с всевъзможни добродетели. Сред клюки, безредици и световна суетност той изглеждал като лилия измежду тръни или злато в огън, ни минимум неповредено от всемирски съблазни и буйни влечения.
Заради своите добродетели той бил обичан и почитан от всички, прочут бил и на царя, който го сложил за шеф на Кападокийския полк и го изпратил в Харсианската страна, с цел да ръководи народа. Като упражнявал властта, той водел ръководството с добрина и цялостна правдивост, тъй че в живота си бил правоверен пред Бога и хората. За тайните му добродетели никой не може да знае, нито да каже, с изключение на всезнаещият Бог, Който изпитва сърцата и мислите, на Когото този правоверен мъж работил с всичкото си сърце и душа.
Заради своите добродетели той бил обичан и почитан от всички, прочут бил и на царя, който го сложил за шеф на Кападокийския полк и го изпратил в Харсианската странa (Харсианската област се намирала в Мала Азия, в западната част на Кападокия, бел.ред.), с цел да ръководи народа. Като упражнявал властта, той водел ръководството с добрина и цялостна правдивост, тъй че в живота си бил правоверен пред Бога и хората. За тайните му добродетели никой не може да знае, нито да каже, с изключение на всезнаещият Бог, Който изпитва сърцата и мислите, на Когото този правоверен мъж работил с всичкото си сърце и душа.
Когато изцяло Му угодил, той се преставил с мир на младини: бил единствено на 33 години. Върху него се изпълнили думите от Писанието: " Достигнал съвършенство в малко време, той е навършил дълги години; тъй като душата му е била угодна Господу... " (Прем.4:13-14).
Макар и да не достигнал седините на старостта, само че в съвършенството на добродетелния си живот надминал доста старци, тъй като богоугодната напреднала възраст не се мери с броя на годините: за благородни бели коси служи мъдростта, а за старческа възраст - чистият живот на добродетелния мъж. Ако някой доближи такава възраст, за него не е належащо да пребъдва дълги години в суетния и незабележим свят и той желае " да се освободи и да бъде с Христа " (Фил. 1:23).
Като достигнал такава възраст, свети Евдоким умрял, въпреки и да бил млад на години. Той угодил на Бога и Бог го възлюбил, по тази причина бил сграбчен, " да не би завист да промени разсъдъка му, или лукавство да прелъсти душата му " (Прем. 4:11). За това, по какъв начин е станала кончината му, съобщили присъстващите на нея. Когато, лежешком на болничния одър, се доближил към смъртния си час, той събрал домашните си и им завещал с клетва след отхождане на душата му да не го оглеждат, да не умиват тялото му, да го погребат в дрехата и обувките, които носел, и по този начин да го положат в гроба.
След това, като заповядал на всички да излязат и затворят вратата, той се помолил с молитва, която някои чули през вратата. В нея той просел кончината му да не бъде забележима за никого, както и животът му, скрил в себе си секрети подвизи, не бил прочут на никого. Като възблагодарил на Бога за всичко, той произнесъл най-после: " В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", напуснал тялото и минал при Господа. Домашните му го погребали по този начин, както им завещал.
Господ, Който желаел да популяризира Своя ласкател и да покаже след кончината му в каква святост е живял, дал на прославените му мощи чудесна берекет, посредством която от тях се получавали изцеления от всевъзможни заболявания. Един мъж на име Илия, който имал в себе си мръсен дух и мощно страдал от него, гонен и непреодолим от беса, пристигнал при гроба на праведника скоро след преставянето и погребението на свети Евдоким.
Едвам нозете на Илия докоснали гроба, незабавно, като че опарен от огън, нечистият дух високо извикал, и като хвърлил индивида на гроба, излязъл от него и избягал, гонен от молитвите на праведника. Като видели това, хората почнали да носят своите заболели и да ги поставят на този гроб. И всички бързо получавали излекуване. Заради всичко това уважили свети Евдоким, като създали надгробна плоча и запалили кандило.
Славата за чудесата му се популяризирали на всички места и доста хора почнали да прииждат при него. Страдащите от разнообразни заболявания получавали излекуване или посредством помазване с елей от кандилото, или посредством слагане върху болните места на пръст, взета от гроба. Една жена донесла детето си, което имало парализирани ръце, неподвижни, като че ли безжизнени. Едвам помазала с елей от кандилото на светеца ръцете на детето и то незабавно оздравяло и почнало да ги движи обикновено. Подобно на това, било донесено друго дете, с парализирани нозе, което не можело нито да върви, нито да стои.
Когато помазали безжизнените му нозе с елей от кандилото, детето незабавно оздравяло и почнало да върви, да скача, като възхвалявало Бога. Една жена, която имала на тялото си трудно инфектиране, пристигнала и като взела земя от гроба на светеца, я размесила с вода, а по-добре да кажем - със сълзи, и я наложила върху възпаленото място като целителен лейкопласт. В същия ден тя оздравяла изцяло. Славата за чудесата на свети Евдоким стигнала и до Цариград, където още живеели родителите му, които се преселили тук от Кападокия. Майка му пристигнала от Византия в Харсианската страна и като видяла гроба на сина си и множеството народ, стекъл се тук, с цел да получи излекуване, паднала на гроба, обгръщала го и със сълзи говорела:
- О, мое скъпо чадо! Светлина за очите ми! Откъде ти е тази велика чудодействена мощ? Откъде тази целителна берекет? Наистина ти е обещано това от Бога поради твоите секрети добродетелни писания, с които си угодил на своя Владика! Блажена съм измежду майките, тъй като се сподобих да бъда родителка на подобен наследник и към този момент не ридания, а духовни песнопения придавам за тебе като Божий другар, живеещ с Бога.
Като споделила и други думи с радостни сълзи, майката наредила да снемат камъка, да разкопаят земята и да отворят ковчега. Когато всичко било осъществено, всички видели тялото на светеца, по никакъв начин не изтляло. Лицето му било ярко като живо, а устата - в естествената си хубост. Макар светецът и да бил към този момент от 18 месеца в земята, ни минимум не се бил изменил и бил като жив, преди малко задремал. Голямо благовоние излизало от него.
Изнесли раката с мощите на повърхността. Когато майката поискала да облече сина си в нови облекла, се случило там да бъде един другоземец, духовник на име Иосиф, благодетелен мъж в ранг презвитер. Той вдигнал тялото на светеца от раката. То било като живо - ръцете и нозете свободно се сгъвали. Монахът свалил облеклата от тялото и обувките от краката без всякакво усложнение, тъй като ръцете сами се поддавали на събличането и нозете на събуването. Като облекли тялото в новите одежди, още веднъж благочинно го положили в раката.
Майката поискала да вземе и отнесе със себе си във Византия чудотворното тяло на своя любим наследник:
- Тази звезда възсия от моята вътрешност - казвала тя, - дано се върне при мен, в моя дом!
Но жителите на тази страна се събрали и не й дали тялото, като казвали по този начин:
- Макар тази звезда да възсия от твоята вътрешност, само че у нас приключи залезът й и у нас още веднъж още по-ясно възсия с чудеса. Макар от тебе да израсна тази добра лоза, само че у нас тя принесе сладките плодове на целебната берекет. Ако Бог беше поискал чудесните мощи на угодника да бъдат на друго място, то не можеше ли той, до момента в който беше още жив, да се върне там, откъдето пристигна при нас? О, добра майко! Не се противи на Божиите ориси и не ни завиждай за нашия подарък. Достатъчна ти е славата, че си родила подобен светец!
При тези думи майката замълчала и откакто прекарала няколко дни при гроба на сина си, дала прошка се с всички и се върнала вкъщи. Споменатият йеромонах Йосиф станал страж на мощите на светия ласкател и известно време останал при него, само че след това, като намерил комфортно време, скрито през нощта взел мощите на праведника и отпътувал с тях за Цариград.
По време на пътуването също ставали чудеса: както откраднатото миро, въпреки и да е прикрито, не може да се укрие по причина на мощното благовоние, по този начин и мощите на свети Евдоким, скрито взети, не могли да бъдат скрити по причина на изходящата от тях берекет на изцеления.
Ако някъде по пътя се срещал болен, той получавал излекуване. Една бесновата жена се доближила до прославената рака и бесът незабавно закрещял в нея, изобличавайки носения праведник и говорейки ругатни за него, само че тутакси бил изумен от невидима мощ, хвърлил дамата и избягал от нея.
Игуменията на Мантинийския манастир боледувала и имала загадка огромна скрита рана на тялото си. Тя по никакъв начин не можела да се излекува от нея и мощно страдала. Като срещнала мощите на светеца, тя се докоснала до честната рака, долепила се до тялото на светеца и шушукайки му споделила като на жив за недъга си. Получила излекуване в същия момент.
Йосиф донесъл честните мощи на свети Евдоким във Византия и ги предал на родителите му. Те се зарадвали неизразимо. И освен те, само че и целият град доста се радвал на донасянето в него на чудотворните мощи.*
* Въз основа на свидетелствата на гръцките пролози се допуска, че кончината на преподобни Евдоким е била на 31 юли, а преместването на мощите на 6 юли. Руският поддръжник (хаджия) Антоний, който е бил през 1200 година в Цариград, споделя: " При стълба от страна на манастира на Богородица лежи новият Евдоким в сребърен гроб като жив ". Бел. ред.
Родителите скоро обковали честната рака на светия собствен наследник със сребро и я положили в издигнатата от тях черква " Пресвета Богородица ", като славели и благодарели на прославяния в Троица Бог Отец, Син и Свети Дух, на Когото и от нас да бъде популярност в този момент и постоянно, и во веки веков. Амин.
Днес мотив да почерпят имат всички с имената Евдоким, Евдоки, Евдокия и Дочо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ