Три странно красиви и рядко срещани имена черпят днес
Днес Православната черква уважава Свети Евстатий, архиепископ Антиохийски. Той бил изповедник, т. е. мъченик за Христовата религия, през време на десетото гонение срещу християнската религия. Той бил единомислещо определен от християните за свещеник на Антиохия. В този ранг Евстатий взел присъединяване в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното обучение срещу еретика АрийРечник. В 326 година той отишъл в Грузия, преди малко просветена с християнската религия, с цел да сложи там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттова, той продължавал старателно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и почитан от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
Заради невероятното му дело през днешния ден имен ден честват всички с имената Евстати, Евстатий и Евстатия.
Житие на свети Евстатий, свещеник Антиохийски
След гибелта на император Константин Велики (†337 г.) наследник му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова въздействие, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали същинското обучение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното вероизповедание на вярата, само че по-късно се отрекли от него и настоятелно желали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от ранг, пращани на изгнание и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския свещеник Павел и го изгонили; създали старания да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма " Свето Възкресение ", пристигнали и в Антиохия с скрито желание да смъкват Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли планове, ги приел с най-голяма наслада. Веднага те разкрили събор, на който почнали да преглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко към този момент било от тях авансово уредено и решено. Измислили клюка срещу благочестивия свещеник, като го обвинили в порочен живот и разкол, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия национално неспокойствие и по-късно свалили св. Евстатий и го пратили на изгнание в Тракия дружно с някои презвитери и дякони, които не желали да се разделят с него. И там страдалецът доста претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий починал във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го назовават архиепископ. Наименованието " епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата цялост на апостолското служение и значение. Епископите на основните регионални градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали купа митрополити. Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново разделяне на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и купите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му състояние, първичното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава непроменяемо. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
* За християнската Църква град Антиохия има изключително значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, защото в Антиохия зародила първата християнска Църква от езичници. Градът бил учреден 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото наименование, с което желал да увековечи името на своя татко Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, т.е. покрай храма и дъбравата на Дафна. Сирийските царе и римските императори доста се грижели за украсата ѝ, тъй че тя поразявала с великолепието и луксозния искра на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си затрупан ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил радостен и многолюден. Поети, ритори, философи, учени и гадатели обилно предложили там умствените си писания, изобщо процъфтявала просвета езическа, само че извратена... В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето обучение. Там намерили леговище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, заобикаляйки участта му, трябвало да изоставен Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкоз сполучлива, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. " Цяла година те се събираха в черква и поучаваха много народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия зародила и първата християнска Мисия. Апостол Павел правил отсам своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и деятел Петър. След рухването на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и смисъла ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала популярна богословска школа, дала доста изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и доста събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И през днешния ден Антиохийският християнски патриарх заема значимото трето място измежду патриарсите на Източната Църква и носи купата " патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
* Името Евстатий е гръцко и значи " постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Времето на архипастирската активност на свети Евстатий било само и извънредно в цяла поредност епохи от живота на Христовата Църква. Това бил век, изключително светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите епохи били също славни със своите учители на вярата, само че те към този момент били подражатели и възпитаници на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството срещу езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, приключила при започване на четвърти век с цялостна победа над езичеството и повече нямало потребност да се пази християнската религия от езичеството в международната Гръко-Римска империя и да се потвърждава превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал опция за всеобщо еднакво устройство на вътрешните ѝ каузи и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но в този момент зародила още по-голяма потребност от борба с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците*.
* В разпоредбите на свети Василий Велики се споделя, че античните отци на Църквата наричали еретиците " напълно отпаднали и в действителност отчуждили се.” Бел.ред.
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската черква на име Арий*. В гордото си умуване, Арий възобновявал езическото обучение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, въпреки и да е безконечен, само че е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е основан, сътворен от Отца на първо място и посредством Сина е основан светът; 3) Синът не е безконечен, само че е по-висш от всяка твар; Синът е сходен на Бога Отец по име, само че не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: само че Синът не познава изцяло Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, само че е основан от Сина.
* Арий, още до момента в който бил дякон в Църквата в Александрия, бил отстранен от свети Петър, свещеник Александрийски. Но приемникът на свети Петър, престарелият свещеник Ахил, помилвал Арий, възстановил го в дяконството и даже го посветил в презвитерство. Арий заел тогава значимо място в Александрия. В многолюдната енория Вокалис той бил ръководител, преподаващ християнско вероучение. Арий бил академик, безукорен в житейска добродетелност, имал недопечен тип, висок растеж, значима походка. Цялата му осанка способствала за обезчестяване на мнозина. Дрехата му приличала на монашеска. Той постоянно носел туника без ръкави и доста тясна тога, а меката му тирада, притворното лъжливо отношение и великодушните ласкателства, когато това му било нужно, привличали към него доста слушатели. Когато, след отлъчването на Арий от Вселенския Събор, още веднъж било решено, по избор на единомишлениците му, да бъде признат назад в лоното на Църквата в 366 година, Арий не стигнал до храма, само че скоропостижно болен, вътрешностите му изпаднали и той починал на площада. Бел.ред.
Възмутен от това богохулно обучение, Александрийският свещеник Александър* убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил призован поместен събор на 100 епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската черква отлъчил като богохулни еретици Арий, дружно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, само че те усърдно почнали да търсят поддръжка освен измежду пастирите на прилежащите църкви, само че и измежду народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху национални напеви. Страстта към богословски разсъждения и разногласия на Изток по това време била толкоз огромна, че с религиозни въпроси се занимавали освен вкъщи, само че и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези разногласия в своите театри и обръщали различията на християните в интерес на отхвърленото езичество.
* Свети Александър, ревнив бранител на Православието, бил свещеник на Александрия от 313 до 328 година. Прославил се с твърдостта си във вярата. На Първия Вселенски Никейски Събор в 325 година бил авторитетен поборник за Православието дружно със свети Евстатий Антиохийски и свети Атанасий, който след това назначил за правоприемник след себе си в Александрия. Бел.ред.
Смущавани по подобен метод от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски познания и световна ерудиция, бил корав и безстрашен изповедник на православната Христова религия и в Берия, по време на последното гонение срещу християните, и в този момент, при разстройването на Църквата от арианството, недоволен ревниво, устно и документално, срещу богохулното обучение на Арий и арианите.
Да възвърне мира и единодушието сред православните и арианите в Александрия и Сирия и в другите църкви опитал, само че не съумял даже равноапостолният император Константин Велики*. Поради това за преустановяване на раздора императорът решил да прибегне към епископството на цялата християнска Църква и по тази причина свикал в Никея (Никея бил прочут град на Витиния, северозападна провинция на Мала Азия, завоювана от римляните 75 години прочие Рождество Христово, бел.ред.) Първия Вселенски Събор на Църквата.
* Свети равноапостолен Константин Велики царувал в западната половина на Римската империя от 306 година, а по-късно като единовластен стопанин на цялата империя от 324 до 337 година. Бел.ред.
Като свиквал този събор, императорът желаел, по думите на историка от това време Евсевий, да посвети на Христа Спасителя " духовнически венец от прелестни цветове, сплетени и свързани с единението на мира”. На апела на императора в град Никея се събрали от Азия, Африка и Европа до триста епископи. Имало епископи и от страни, неподчинени на Гръко-Римската империя, да вземем за пример от Персия и Скития*. Броят на съпътствуващите ги презвитери, дякони и други клирици бил доста по-голям. От миряните, с изключение на висшите сановници, в Никея пристигнали доста философи** и учени. И ето, на този Събор било предоставено от светителите на Църквата изключително огромно и значимо значение на свети Евстатий, в резултат на огромното му благочестие и дълбоките богословски и всемирски знания, съединени с непоколебима ревнивост за опазване на чистотата на православното вероучение. На свети Евстатий било предоставено първото председателство*** на великия Вселенски Събор. Той заемал мястото на първия свещеник, като седял отдясно на императора, и нему била дадена достойнството от целия Вселенски Събор да приветства с тирада равноапостолния император Константин.
* Свети Атанасий Велики, свещеник Александрийски, твърди, че Първият Вселенски Събор представлявал " цялата” наша галактика, тъй като поканите на император Константин за този Събор били предадени и на епископи от страни, намиращи се отвън рамките на Римската империя, с което се изяснява наличието на Събора на епископи от Персия и Скития. Бел.ред.
** Философ значи фен на мъдростта. Философи се назовават хора, посветили себе си на проучване висшите въпроси на битието: за Бога, за началото и законите на света и индивида, за крайните цели на битието и сходни на тези. Бел.ред.
*** На Първия Вселенски Събор председателствали по ред епископите на най-знаменитите престоли и пръв от тях бил свети Евстатий Антиохийски. Бел.ред.
Ето тази красноречива и мощна по религия и дух тирада на светителя:
- Благоверни Господарю!
Благословен е Бог, Който те избра за цар на земята, с твоята ръка изтреби идолопоклонството и въдвори посредством тебе мир в сърцата на вярващите. Вече е потъпкана властта на духовете на злобата. Разрушени са олтарите на многобожието. Разпръсква се мракът на нечестието. И светлината на божественото обучение озарява цялата галактика. Прославя се Отец, уважава се и Синът, възвестява се и Дух Свети - Единосъщната Троица. Едно Божество в три Лица, или ипостаси, се проповядва на всички места. Върху това обучение, господарю, се утвърждава величието на твоето благочестие. Запази го за нас цяло и ненарушимо по този начин, че никой от еретиците, проникнали в Църквата, да не разтрогне единството на троичния Бог и да не подмятна нашата религия на оскърбление! Причина за актуалното заседание и наши разсъждения е неистовият Арий, който, като одобри служение на презвитер на Александрийската черква, се оказа непознат на учението на блажените пророци и апостоли. Понеже той не признава Единородния Син и Словото на Отца за единосъщен и еднакъв на Отца, и като обожател на творението, желае да причисли Твореца към творението. Заповядай, господарю, той да остави заблуждението си и да не въстава срещу апостолското обучение или, в случай че остане настойчиво в своето нечестиво мнение, изгони го от обществото на Православната Църква, с цел да не колебае повече с нечестивите си отзиви за вярата душите на слабите (Деяния на Вселенските Събори, изд. в съветски превод при Казанската Дух. Акад. Том I изд. 1859 година, стр. 86-87, бел.ред.). Така говорел свети Евстатий.
На този Първи Вселенски Събор на християните пристигнали в Никея и доста езически философи - едни за да се срещнат по-добре с християнското обучение, а други от злоба към него се надявали благодарение на хитросплетени разсъждения да объркат речите на епископите и да го опровергаят. Църковните писатели загатват, че на един от най-тщеславните от тези философи, на име Федон, който защитавал нечестивия Арий и хулното му обучение, първо опровергаване от името на събора дал светителят Евстатий Антиохийски (Деян. на Вселенските Събори, изд. 1859 година, т.1, стр. 104-106, бел.ред.), като владеещ високи метафизичен знания. И този мъдрец дотолкоз бил изумен от отговорите на светителя, че високо извикал: " Слава Тебе, Боже, Който си разкрил на Твоите светии превишаващото всеки разум свещенодействие на чистото, безгранично и несъздадено Божество. Моля Те, Христе, всеблагий Сине на всеблагия Отец, елементарни ми всичко, с което съгреших срещу Тебе, като се увличах до момента от нечестивите отзиви на Арий... От през днешния ден предавам вечно на проклинание Арий и нечестивите му отзиви и всички, които еднообразно с него мъдруват и богохулстват срещу Отца и Сина и Светия Дух.
Но самичък Арий, дружно с няколко единомишленици останал неотстъпчив в мненията си. Тогава отците на Събора, тържествено и единогласно изповядали Сина Божий за единосъщен с Бога-Отца. Ариевото обучение, като обратно на словото Божие и на отеческото поверие, дружно с всички, изповядващи Ариевото лъжеучение, предали на анатема и отделяне от Църквата на правовярващите. А с цел да утвърдят в акуратност правото вероизповедание на вярата за всички следващи времена, отците на Събора изложили това вероизповедание в признака на вярата, като даден от Бога. Арий и неговите последователи, след отлъчването им от Църквата, императорът изпратил на изгнание.
Утвърденото от Вселенския Събор вероизповедание на християнската религия подписали и доста настойници на Арий, а Евсевий, свещеник Никомидийски и Теогний Никейски отказали да подпишат осъждането на Арий, откакто подписали съборния знак. Заради това императорът ги оповестил за лишени от църковните им места, като бранители на Ариевата разкол, и ги изпратил на изгнание. Но те изпратили оттова документално разкайване за заблудата си и по тази причина били опростени и се върнали в своите епархии.
Църковният историк от това време, блаженият Теодорит, свещеник Кирски разказва Първия Вселенски Събор, като привежда, апропо, следния фрагмент от съчиненията на свети Евстатий Антиохийски, написан срещу арианите:
" Когато се събра в Никея великият Събор за размишление върху делата на вярата, на който се съединиха към 270 епископи (казвам: към, тъй като заради многобройността на събралите се не мога да дефинира с акуратност броя им, пък и не съм изследвал това с особена загриженост), и когато започнаха да откриват признака на вярата - измежду събора се появи съчинението на Евсевий Никомидийски, изпълнено с богохулни учения. Като беше прочетено на глас пред всички, то незабавно аргументи на слушателите неизяснима тъга с безобразието си, а своя съчинител покри с нетърпим позор. Сега работата на евсевианите* се разкри и нечестивото съчинение (Евсевиевият символ) пред всички беше раздрано...
Като се бояха да не бъдат низвергнати от Църквата по присъда на толкоз великия Събор, последователите на Арий** също станаха (на събора) и предадоха на анатема наказаното от Събора обучение на Арий... По този метод посредством доста интриги, хитрости и лукавщини те резервираха за себе си представителството на Църквата (тоест епископските си места), а трябваше да се намират под смирение. (И след Вселенския Събор) те ту скрито, ту очевидно започнаха да покровителстват отхвърлените от Събора отзиви и дори да ги удостоверяват. Освен това, като желаеха да вкоренят насаждението на плевелите, те се предпазваха от срещи с хора сведущи (в Свещеното Писание), отклоняваха се от контрол и по подобен метод сякаш се бореха с проповедниците на благочестието. Но ние имаме вяра, че безбожни хора не могат да надвият божественото: " И да се въздигнат, отново ще бъдат победени”...
* Евсевий, свещеник Никомидийски, дружно с епископите Менофонт Ефески, Патрофил Скитополиски, Теогнис Никейски, Нарсис Нерониадски, Теоной Мармарикски и Секунд Птолемаидски показали опит за знак на вярата, формиран по арианските заблуждения, които те се стараели да прикрият с двусмислени изрази, само че тази измама била неотложно разкрита от изповедниците на правото обучение на вярата и признакът на Евсевий Никомидийски бил отритнат без съмнения като разколнически. Вторият опит за знак, показан от другия Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, бил утвърден, като в него била включена думата " Единосъщен”. Прието било ревюто на изповеданието на вярата, показано от Осия, свещеник Кордубски, изключително обичан на Императора, и наречено " Никейски знак на вярата”.
** Това били: Евсевий Никомидийски, Теогнис Никейски, Теона Мармарикски, Секунд Птолемаидски, Теодот Лаодикийски, Павлин Тарски, Атанасий Анзарбски, аеций Ледски, Григорий Бейрутски, Менофант Ефески, Патрофил Скитополиски, Марис Халкидонски, Нарсис Нерониадски.
Като се върнал от Вселенския Събор в Антиохия, свети Евстатий направил събор на епископите и презвитерите на доста църковни области, подчинени на неговата митрополия*, съобщил им актовете на всички постановления на Вселенския Никейски Събор и ги убеждавал непроменяемо да държат тези постановления и изключително вярното вероизповедание на вярата, изразено в признака, одобрен от Събора на представителите на цялата християнска Църква**.
* По образеца на светите Апостоли и на съображение предписание 34 на светите апостоли в Православната Църква от античност се свиквали " поместни”, частни събори от първенствуващите епископи на основните градове. Събирали се епископи и презвитери, подчинени на епископа на основния град на тази страна за позволение на въпроси и каузи по разпоредбите и преданието на Църквата. Постановленията на тези събори имат наложително значение единствено в страната или региона, от представителите на която са членовете на поместния Събор.
** Ето този Символ на изповеданието на вярата, изложен в книгата " Правила на светите Апостоли, светите Събори и светите Отци”: " Вярваме в един Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко очевидно и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца, т.е. от същността на Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бога истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, посредством Когото всичко е станало на небето и на земята. Който поради нас, индивидите, и поради нашето избавление слезе и се въплъти и стана човек, страда и възкръсна в третия ден, и се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца, и отново ще пристигна да съди живи и мъртви. И в Светия Дух. Тези, които споделят за Сина Божий, че е било време, когато Той не е бил, или че преди да се роди не е бил, или че е бил фиктивен, или че е от друга Ипостас или същина, или че се (променя) трансформира, или променя - всички тези съборната и Апостолска Църква предава на анатема”. - Текстът на през днешния ден използвания Символ на вярата е открит от Втория Вселенски Събор в Константинопол в 381 година.
През идната 326 година свети Евстатий приел предписание да замине за кръщение на поискалите да одобряват християнството поданици на Грузинската страна, античната Иверия и за устройването на православна Църква там. Племената, които населявали античната Иверия (Георгия) или Грузия, били идолопоклонници и огнепоклонници. Те се намирали в известно послушание на Гръко-Римската империя, само че имали свои царе и свое гражданско устройство. За пръв път на някои от крайморските племена на Грузия проповядвал за Христа Спасителя свети деятел Андрей, съгласно локалното поверие дружно със Симон Кананит*: по-голямата част от жителите и царското семейство били обърнати в християнството от светата дева Нина, пристигнала от Сирия в първата половина на IV в.
* За това се загатва в житието на светите апостоли Андрей в Чети-Минеите за 30-и ноември (на съветски език изд. на Синод, Тип., кн. 3, стр. 809.
Когато заради проповедта на света Нина, съпроводена с чудеса, в Христа повярвали и най-усърдните идолопоклонници - грузинската кралица Нана и цар Мириан, - те изпратили пратеници при императора Константин Велики с молба да изпрати в Грузия духовни лица за тяхното и на народа кръщение. Императорът споделил, че се радва за обръщането на иверийците повече, в сравнение с от присъединение нацяло царство към своята империя и заповядал неотложно да изпратят в Грузия свети Евстатий Антиохийски* с няколко свещеници, дякони и други клирици. Те донесли със себе си и цялата църковно-богослужебна утвар. След идването на свети Евстатий в столицата на Грузия Мцхета, цар Мириан изпратил заповед до шефовете на областите, воеводите и царедворците да дойдат в столицата. Когато те се събрали, в наличието на всички той приел свето Кръщение от свещеник Евстатий. След него приела царицата и децата им. При моста на река Кура, където по-рано се намирало капище на езическите жреци, била устроена кръщелня, където свети Евстатий кръстил шефовете на грузинските области, воеводите и царедворците, заради което мястото било наречено " Мтаварта санатлави”, т.е. " купел на велможите”. По-надолу от този купел свещениците, пристигнали дружно със свети Евстатий, кръстили народа, който се стичал за кръщението, подбуждан от проповедта на света Нина - който не одобри възобновление от вода и Дух Светий, няма да види живота и безконечната светлина...” След това свещениците ходели по градовете и селата, с цел да кръщават и да учат жителите на Иверия. И по този начин, с Божията помощ, съвсем цялата страна приела кръщение и евангелското благовестие се утвърдило с трудовете на света Нина и на свети Евстатий Антиохийски. В Мцхета Свети Евстатий осветил преди малко издигнатия в царската градина храм " Свети Дванадесет Апостоли” и подарил на новоустроената Грузинска черква " Чин на Богослужението” и " Вероучение на Гръцката православна църква”. За пръв свещеник на Грузинската черква бил подложен презвитерът Иоан с послушание на Антиохийската митрополия, заради което и до през днешния ден Антиохийският патриарх се назовава: " И Иверийски”.
* Макар да не се загатва от гръцките писатели за идването точно на свещеник Евстатий Антиохийски, то е удостоверено безспорно както от всеобщото поверие в Грузия, по този начин и от писмените грамоти, подарени от Константинополските Императори и царе на Грузинския Иверски манастир на Атонската планина, където се съхраняват и до през днешния ден. (Кратка история на Грузинската Църква. Съст. П. Иоселиани. Изд. 2-ро. С.Пб.1843 година, с. 13 и извадка 17. - Житие на равноапостол Нина, изд. на Атонския манастир, 1900 година
След привършване на благоустрояването свети Евстатий преподал мир на младата Христова Църква и се върнал назад в Антиохия.
Там ревностният светител бил предстоящ от усилени писания и тежки тествания. Увереността, че след Вселенския Събор ще се възцари мир и единство в цялата Църква, била безрезултатна. Оказало се, че епископите, последователи на арианството, се съгласили с болшинството от членовете на Събора не откровено, а единствено видимо, заради свои персонални сметки и съображения. Когато след Никейския Събор Император Константин отпътувал в Западната част на империята, арианстващите още веднъж надигнали глава. Преди всичко те почнали да уреждат посредством доближен до императора презвитер завръщането на Арий от изгнание дружно с поддържащите го епископи. Като го убеждавали, че са станали жертви на неправилно мнение и че заточените ще дадат на императора писмени заявки за приемане на постановленията на Вселенския Събор, те достигнали до споразумяване на възвръщането им. Като желаел по всякакъв начин да въдвори мир в Църквата, той проявявал своето снизхождение дори и към върналите се от изгнание. Но те се възползували от това за разпространяване на арианските заблуждения и под всякакви благочестиви предлози почнали да преследват основните поборници за правоверието - светите епископи Александър, а след това и Атанасий Александрийски* и свети Евстатий Антиохийски.
* Свети Атанасий Велики, свещеник Александрийски, правоприемник на свети Александър. На Първия Вселенски Събор ослепително опровергал арианството още в сана си на дякон, а след това бил най-знаменит бранител на Православието срещу арианството. Епископствал в Александрия от 326 до 373 година с промеждутъци, тъй като, заради интригите на арианите пет пъти бил отстраняван от Александрия като извършител на църковния мир. Придобил си име на " отец на Православието” и бил блян за нравствен овчар, като дал с високото си служение образец и пример на архипастирска активност и битка за вярата.
Единомишлениците на Арий се надявали, че след Никейския Събор, заради настоятелното условие на император Константин за цялостен мир за Църквата от всички без изключение, никой към този момент няма да се бори срещу разпространяването на арианството и неговите заблуждения. Но светителят Евстатий с още по-голяма ревнивост траял да противодейства на разпространяването на арианството и го изобличавал още по-силно, като се опирал на осъждането му от Вселенския Събор. Като знаел, че Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, който частично бил зависещ на Антиохийския Епископ, се придържал и преди Събора към арианските възгледи, на които не бил непознат и опитът му за знак на вярата, свети Евстатий писал увещания и изобличения до Евсевий. Той мощно негодувал за това, отвръщал с наказание на понятията на свети Евстатий, одобрени от Събора, наричал ги Савелиански*, и като продължавал да се придържа към арианските понятия, се оплаквал от свети Евстатий на своя другар Евсевий Никомидийски, който се върнал от изгнание. А Евсевий Никомидийски бил най-хитрият и подъл арианствуващ свещеник. Дори император Константин, по удостоверение от Бога, писал на никомидийците, че Евсевий бил съдружник и асистент на жестокия гонител и изтезател на християните Ликиний, че с дебелоочие защитавал на всички места отхвърлената неистина на арианите и отишъл още по-далеч, като излъгал самия император Константин... И ето, този точно подъл Евсевий Никомидийски дружно с приятелите си Теогнис Никейски и Евсевий Кесарийски** решили да избавят арианите от свети Евстатий, неуморно ревностния разобличител на техните заблуждения.
* Савелий бил разколник. Сведенията за живота му са прекомерно нищожни. Живял към средата на трети век. Савелий учел, че Бог е Троица единствено по име: Отец, Син и Свети Дух са единствено три имена и три дейности на едно и също Лице на Бога. Във Ветхия Завет Бог се явява като Отец, даващ закони на хората. В Новия Завет се явил като Син, спасяващ хората, и продължава да се явява като освещаващ хората Дух. Учението на Савелий е наказано от съборите на отците на Църквата в Александрия и Рим като еретическо.
** Евсевий Никомидийски бил другар и приятел на Арий от Антиохийската школа на Лукиан, който бил отстранен от Църквата за неправоверие. Евсевий Кесарийски пък бил другар на двамата и освен на Събора, само че и преди и по-късно постоянно и на всички места взимал тяхната страна. Него го смятат за водач на умерените ариани. Кесария Палестинска била основен град в Палестина на източния бряг на Средиземно море. Получила названието си в чест на римския Кесар (Октавиан) Август от иудейския цар Ирод, който строил градове в чест на Кесаря. Начало на християнството тук било положено от свети деятел Петър с обръщането на стотника Корнилий с целия му дом (Деян., гл. 10). След разрушаването на Иерусалим Кесария била мястото на пребиваването на епископа, комуто била подчинена Иерусалимската Църква до 451 година
До завършването на Константинопол императорът отсядал доста постоянно в Никомидия. За да го измами и извърши лукавия си проект за събаряне на свети Евстатий, подлият Евсевий Никомидийски изразил пред Императора енергично предпочитание да види преди малко издигнатия превъзходен храм при Гроба Господен. Поласкан от такова предпочитание, Императорът дал на предписание на Евсевий царските си колесници, което придало особена респект на пътешествието му. Под благовидния претекст за поклонение на Иерусалимската реликва, към него се включил и Теогнис Никейски, правилният му съобщник в злите замисли. Като пристигнали в Антиохия с маската на благочестието, те били признати от свети Евстатий добросърдечно и с подобаваща на епископите чест. " Когато стигнали в Иерусалим - продължава античният историк* - и се видели със своите единомишленици (арианствуващите) Евсевий Кесарийски, Патрофил Скитополски, Аеций Лидски, Теодот Лаодикийски и други, които били инфектирани от учението на Арий, разкрили им тайното си желание да отстранят свети Евстатий. Под претекст да окажат чест на Евсевий Никомидийски, тези единомишленици го съпроводили до Антиохия, където показвали огромно почитание и към свети Евстатий, с цел да не заподозре заложените от тях подли мрежи. Тъй като в Антиохия през това време се намирали и други от православните епископи, арианствуващите предложили да свикат приятелски събор за разискване на някои общи предмети и каузи на Църквата, с което свети Евстатий и другите епископи се съгласили.
* Теодорит, свещеник Кирски. " Църковна история”.
И когато епископите се събрали, внезапно при тях се явила жена с дете на ръце и с зов оповестила, че бащата на нейния младенец е Евстатий. Антиохийският светител ни минимум не се смутил и изискал от дамата да показа очевидци, които да знаят казаното от нея и какви доказателства има тя самата. Но тя отвърнала, че няма очевидци. На това арианствуващите епископи декларирали, че е задоволително, в случай че дамата подтвърди казаното с клетва. Православните епископи не се съгласили на това, като напомнили античното предписание и апостолско напътствие, че за приемане обвиняване против духовник се изискват не по-малко от двама или трима очевидци (1Тим. 5:19.). Поради това те се възпротивили на определението, с което арианствуващите желали да постановят осъждането на свети Евстатий Антиохийски.
Междувременно православният народ в Антиохия чул за оскърблението против своя обичан архипастир по подлите интриги на пристигналите епископи, развълнувал се и бил подготвен да вземе оръжие и да се вдигне против последователите на арианството. Тогава Евсевий Никомидийски, дружно с Теогнис Никейски като видели неудачата на замисъла си, побързали да заминат при императора и му съобщили, че в Антиохия стават национални безредици, които сякаш били възбудени от свещеник Евстатий в отбрана на религиозните си отзиви, нарушавайки с това толкоз стремежи мир в Църквата. Те включили към това нова клюка, че свещеник Евстатий се изказал оскърбително за майката на император Константин. На тях им се налагало да прибягнат до такава възмутителна клюка, с цел да могат по-решително да възбудят императора срещу свети Евстатий, тъй като дамата, която го наклеветила, била изумена с тежка болест. Тя повикала доста свещеници и православни жители и пред всички признала, че я подкупили арианствуващите, с цел да наклевети свещеник Евстатий. Тя пояснила също, че клеветата ѝ пред епископите не била напълно лъжлива, защото татко на детето ѝ бил локалният медникар, който също се казвал Евстатий. С това самопризнание на дамата за подкупа от арианите враговете на свети Евстатий били опозорени от съобщницата си и опитът им да отстранят свещеник Евстатий се оказал неудачен. Поради това те прибягнали към възмутителната клюка за оскърблението от Антиохийския светител на царската майка.
Излъганият и засегнат император, който с всички сили се стараел да резервира мира сред християните, на първо място с цел да спре вълненията на народа в Антиохия, извикал в Константинопол свети Евстатий.
Като предвиждал изселването си от Антиохия, светителят все по-често и по-често събирал православните жители и с всички сили на задушевното си сладкодумство и дълбоки знания ги убеждавал да не се съблазнят в негово неявяване от еретическите лъжемъдрувания и непоколебимо да пребъдват правилни на Православието. Свети Иоан Златоуст свидетелствува за това по този начин: " Като бодърствуваше и наблюдаваше, предвидя всичко, което имаше да се случи, отдалеч (нападението на арианите върху Православието), и като умен доктор, още преди заболяването да навлезе в града, приготовляваше медикаменти и управляваше свещения транспортен съд на Антиохийското паство с огромна угриженост, като посещаваше всички места, въодушевяваше и възбуждаше към внимание и безсъние всички, като че ли морски разбойници атакуваха и се опитваха да похитят съкровището на вярата... И като прикани всички, увещаваше ги да не се отлъчват (от същинската вяра), да не отстъпват пред вълците и да не им предават паството, само че да остават вътре, затуляйки им устата и изобличавайки ги, а по-простите братя да утвърждават... И на всички места изпращаше хора, които биха поучили, убеждавали, съветвали, заграждали достъпа на съперниците...”
И по-голямата част от антиох
Заради невероятното му дело през днешния ден имен ден честват всички с имената Евстати, Евстатий и Евстатия.
Житие на свети Евстатий, свещеник Антиохийски
След гибелта на император Константин Велики (†337 г.) наследник му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова въздействие, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали същинското обучение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното вероизповедание на вярата, само че по-късно се отрекли от него и настоятелно желали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от ранг, пращани на изгнание и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския свещеник Павел и го изгонили; създали старания да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма " Свето Възкресение ", пристигнали и в Антиохия с скрито желание да смъкват Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли планове, ги приел с най-голяма наслада. Веднага те разкрили събор, на който почнали да преглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко към този момент било от тях авансово уредено и решено. Измислили клюка срещу благочестивия свещеник, като го обвинили в порочен живот и разкол, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия национално неспокойствие и по-късно свалили св. Евстатий и го пратили на изгнание в Тракия дружно с някои презвитери и дякони, които не желали да се разделят с него. И там страдалецът доста претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий починал във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го назовават архиепископ. Наименованието " епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата цялост на апостолското служение и значение. Епископите на основните регионални градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали купа митрополити. Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново разделяне на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и купите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му състояние, първичното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава непроменяемо. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
* За християнската Църква град Антиохия има изключително значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, защото в Антиохия зародила първата християнска Църква от езичници. Градът бил учреден 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото наименование, с което желал да увековечи името на своя татко Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, т.е. покрай храма и дъбравата на Дафна. Сирийските царе и римските императори доста се грижели за украсата ѝ, тъй че тя поразявала с великолепието и луксозния искра на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си затрупан ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил радостен и многолюден. Поети, ритори, философи, учени и гадатели обилно предложили там умствените си писания, изобщо процъфтявала просвета езическа, само че извратена... В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето обучение. Там намерили леговище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, заобикаляйки участта му, трябвало да изоставен Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкоз сполучлива, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. " Цяла година те се събираха в черква и поучаваха много народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия зародила и първата християнска Мисия. Апостол Павел правил отсам своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и деятел Петър. След рухването на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и смисъла ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала популярна богословска школа, дала доста изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и доста събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И през днешния ден Антиохийският християнски патриарх заема значимото трето място измежду патриарсите на Източната Църква и носи купата " патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
* Името Евстатий е гръцко и значи " постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Времето на архипастирската активност на свети Евстатий било само и извънредно в цяла поредност епохи от живота на Христовата Църква. Това бил век, изключително светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите епохи били също славни със своите учители на вярата, само че те към този момент били подражатели и възпитаници на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството срещу езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, приключила при започване на четвърти век с цялостна победа над езичеството и повече нямало потребност да се пази християнската религия от езичеството в международната Гръко-Римска империя и да се потвърждава превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал опция за всеобщо еднакво устройство на вътрешните ѝ каузи и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но в този момент зародила още по-голяма потребност от борба с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците*.
* В разпоредбите на свети Василий Велики се споделя, че античните отци на Църквата наричали еретиците " напълно отпаднали и в действителност отчуждили се.” Бел.ред.
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската черква на име Арий*. В гордото си умуване, Арий възобновявал езическото обучение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, въпреки и да е безконечен, само че е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е основан, сътворен от Отца на първо място и посредством Сина е основан светът; 3) Синът не е безконечен, само че е по-висш от всяка твар; Синът е сходен на Бога Отец по име, само че не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: само че Синът не познава изцяло Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, само че е основан от Сина.
* Арий, още до момента в който бил дякон в Църквата в Александрия, бил отстранен от свети Петър, свещеник Александрийски. Но приемникът на свети Петър, престарелият свещеник Ахил, помилвал Арий, възстановил го в дяконството и даже го посветил в презвитерство. Арий заел тогава значимо място в Александрия. В многолюдната енория Вокалис той бил ръководител, преподаващ християнско вероучение. Арий бил академик, безукорен в житейска добродетелност, имал недопечен тип, висок растеж, значима походка. Цялата му осанка способствала за обезчестяване на мнозина. Дрехата му приличала на монашеска. Той постоянно носел туника без ръкави и доста тясна тога, а меката му тирада, притворното лъжливо отношение и великодушните ласкателства, когато това му било нужно, привличали към него доста слушатели. Когато, след отлъчването на Арий от Вселенския Събор, още веднъж било решено, по избор на единомишлениците му, да бъде признат назад в лоното на Църквата в 366 година, Арий не стигнал до храма, само че скоропостижно болен, вътрешностите му изпаднали и той починал на площада. Бел.ред.
Възмутен от това богохулно обучение, Александрийският свещеник Александър* убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил призован поместен събор на 100 епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската черква отлъчил като богохулни еретици Арий, дружно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, само че те усърдно почнали да търсят поддръжка освен измежду пастирите на прилежащите църкви, само че и измежду народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху национални напеви. Страстта към богословски разсъждения и разногласия на Изток по това време била толкоз огромна, че с религиозни въпроси се занимавали освен вкъщи, само че и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези разногласия в своите театри и обръщали различията на християните в интерес на отхвърленото езичество.
* Свети Александър, ревнив бранител на Православието, бил свещеник на Александрия от 313 до 328 година. Прославил се с твърдостта си във вярата. На Първия Вселенски Никейски Събор в 325 година бил авторитетен поборник за Православието дружно със свети Евстатий Антиохийски и свети Атанасий, който след това назначил за правоприемник след себе си в Александрия. Бел.ред.
Смущавани по подобен метод от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски познания и световна ерудиция, бил корав и безстрашен изповедник на православната Христова религия и в Берия, по време на последното гонение срещу християните, и в този момент, при разстройването на Църквата от арианството, недоволен ревниво, устно и документално, срещу богохулното обучение на Арий и арианите.
Да възвърне мира и единодушието сред православните и арианите в Александрия и Сирия и в другите църкви опитал, само че не съумял даже равноапостолният император Константин Велики*. Поради това за преустановяване на раздора императорът решил да прибегне към епископството на цялата християнска Църква и по тази причина свикал в Никея (Никея бил прочут град на Витиния, северозападна провинция на Мала Азия, завоювана от римляните 75 години прочие Рождество Христово, бел.ред.) Първия Вселенски Събор на Църквата.
* Свети равноапостолен Константин Велики царувал в западната половина на Римската империя от 306 година, а по-късно като единовластен стопанин на цялата империя от 324 до 337 година. Бел.ред.
Като свиквал този събор, императорът желаел, по думите на историка от това време Евсевий, да посвети на Христа Спасителя " духовнически венец от прелестни цветове, сплетени и свързани с единението на мира”. На апела на императора в град Никея се събрали от Азия, Африка и Европа до триста епископи. Имало епископи и от страни, неподчинени на Гръко-Римската империя, да вземем за пример от Персия и Скития*. Броят на съпътствуващите ги презвитери, дякони и други клирици бил доста по-голям. От миряните, с изключение на висшите сановници, в Никея пристигнали доста философи** и учени. И ето, на този Събор било предоставено от светителите на Църквата изключително огромно и значимо значение на свети Евстатий, в резултат на огромното му благочестие и дълбоките богословски и всемирски знания, съединени с непоколебима ревнивост за опазване на чистотата на православното вероучение. На свети Евстатий било предоставено първото председателство*** на великия Вселенски Събор. Той заемал мястото на първия свещеник, като седял отдясно на императора, и нему била дадена достойнството от целия Вселенски Събор да приветства с тирада равноапостолния император Константин.
* Свети Атанасий Велики, свещеник Александрийски, твърди, че Първият Вселенски Събор представлявал " цялата” наша галактика, тъй като поканите на император Константин за този Събор били предадени и на епископи от страни, намиращи се отвън рамките на Римската империя, с което се изяснява наличието на Събора на епископи от Персия и Скития. Бел.ред.
** Философ значи фен на мъдростта. Философи се назовават хора, посветили себе си на проучване висшите въпроси на битието: за Бога, за началото и законите на света и индивида, за крайните цели на битието и сходни на тези. Бел.ред.
*** На Първия Вселенски Събор председателствали по ред епископите на най-знаменитите престоли и пръв от тях бил свети Евстатий Антиохийски. Бел.ред.
Ето тази красноречива и мощна по религия и дух тирада на светителя:
- Благоверни Господарю!
Благословен е Бог, Който те избра за цар на земята, с твоята ръка изтреби идолопоклонството и въдвори посредством тебе мир в сърцата на вярващите. Вече е потъпкана властта на духовете на злобата. Разрушени са олтарите на многобожието. Разпръсква се мракът на нечестието. И светлината на божественото обучение озарява цялата галактика. Прославя се Отец, уважава се и Синът, възвестява се и Дух Свети - Единосъщната Троица. Едно Божество в три Лица, или ипостаси, се проповядва на всички места. Върху това обучение, господарю, се утвърждава величието на твоето благочестие. Запази го за нас цяло и ненарушимо по този начин, че никой от еретиците, проникнали в Църквата, да не разтрогне единството на троичния Бог и да не подмятна нашата религия на оскърбление! Причина за актуалното заседание и наши разсъждения е неистовият Арий, който, като одобри служение на презвитер на Александрийската черква, се оказа непознат на учението на блажените пророци и апостоли. Понеже той не признава Единородния Син и Словото на Отца за единосъщен и еднакъв на Отца, и като обожател на творението, желае да причисли Твореца към творението. Заповядай, господарю, той да остави заблуждението си и да не въстава срещу апостолското обучение или, в случай че остане настойчиво в своето нечестиво мнение, изгони го от обществото на Православната Църква, с цел да не колебае повече с нечестивите си отзиви за вярата душите на слабите (Деяния на Вселенските Събори, изд. в съветски превод при Казанската Дух. Акад. Том I изд. 1859 година, стр. 86-87, бел.ред.). Така говорел свети Евстатий.
На този Първи Вселенски Събор на християните пристигнали в Никея и доста езически философи - едни за да се срещнат по-добре с християнското обучение, а други от злоба към него се надявали благодарение на хитросплетени разсъждения да объркат речите на епископите и да го опровергаят. Църковните писатели загатват, че на един от най-тщеславните от тези философи, на име Федон, който защитавал нечестивия Арий и хулното му обучение, първо опровергаване от името на събора дал светителят Евстатий Антиохийски (Деян. на Вселенските Събори, изд. 1859 година, т.1, стр. 104-106, бел.ред.), като владеещ високи метафизичен знания. И този мъдрец дотолкоз бил изумен от отговорите на светителя, че високо извикал: " Слава Тебе, Боже, Който си разкрил на Твоите светии превишаващото всеки разум свещенодействие на чистото, безгранично и несъздадено Божество. Моля Те, Христе, всеблагий Сине на всеблагия Отец, елементарни ми всичко, с което съгреших срещу Тебе, като се увличах до момента от нечестивите отзиви на Арий... От през днешния ден предавам вечно на проклинание Арий и нечестивите му отзиви и всички, които еднообразно с него мъдруват и богохулстват срещу Отца и Сина и Светия Дух.
Но самичък Арий, дружно с няколко единомишленици останал неотстъпчив в мненията си. Тогава отците на Събора, тържествено и единогласно изповядали Сина Божий за единосъщен с Бога-Отца. Ариевото обучение, като обратно на словото Божие и на отеческото поверие, дружно с всички, изповядващи Ариевото лъжеучение, предали на анатема и отделяне от Църквата на правовярващите. А с цел да утвърдят в акуратност правото вероизповедание на вярата за всички следващи времена, отците на Събора изложили това вероизповедание в признака на вярата, като даден от Бога. Арий и неговите последователи, след отлъчването им от Църквата, императорът изпратил на изгнание.
Утвърденото от Вселенския Събор вероизповедание на християнската религия подписали и доста настойници на Арий, а Евсевий, свещеник Никомидийски и Теогний Никейски отказали да подпишат осъждането на Арий, откакто подписали съборния знак. Заради това императорът ги оповестил за лишени от църковните им места, като бранители на Ариевата разкол, и ги изпратил на изгнание. Но те изпратили оттова документално разкайване за заблудата си и по тази причина били опростени и се върнали в своите епархии.
Църковният историк от това време, блаженият Теодорит, свещеник Кирски разказва Първия Вселенски Събор, като привежда, апропо, следния фрагмент от съчиненията на свети Евстатий Антиохийски, написан срещу арианите:
" Когато се събра в Никея великият Събор за размишление върху делата на вярата, на който се съединиха към 270 епископи (казвам: към, тъй като заради многобройността на събралите се не мога да дефинира с акуратност броя им, пък и не съм изследвал това с особена загриженост), и когато започнаха да откриват признака на вярата - измежду събора се появи съчинението на Евсевий Никомидийски, изпълнено с богохулни учения. Като беше прочетено на глас пред всички, то незабавно аргументи на слушателите неизяснима тъга с безобразието си, а своя съчинител покри с нетърпим позор. Сега работата на евсевианите* се разкри и нечестивото съчинение (Евсевиевият символ) пред всички беше раздрано...
Като се бояха да не бъдат низвергнати от Църквата по присъда на толкоз великия Събор, последователите на Арий** също станаха (на събора) и предадоха на анатема наказаното от Събора обучение на Арий... По този метод посредством доста интриги, хитрости и лукавщини те резервираха за себе си представителството на Църквата (тоест епископските си места), а трябваше да се намират под смирение. (И след Вселенския Събор) те ту скрито, ту очевидно започнаха да покровителстват отхвърлените от Събора отзиви и дори да ги удостоверяват. Освен това, като желаеха да вкоренят насаждението на плевелите, те се предпазваха от срещи с хора сведущи (в Свещеното Писание), отклоняваха се от контрол и по подобен метод сякаш се бореха с проповедниците на благочестието. Но ние имаме вяра, че безбожни хора не могат да надвият божественото: " И да се въздигнат, отново ще бъдат победени”...
* Евсевий, свещеник Никомидийски, дружно с епископите Менофонт Ефески, Патрофил Скитополиски, Теогнис Никейски, Нарсис Нерониадски, Теоной Мармарикски и Секунд Птолемаидски показали опит за знак на вярата, формиран по арианските заблуждения, които те се стараели да прикрият с двусмислени изрази, само че тази измама била неотложно разкрита от изповедниците на правото обучение на вярата и признакът на Евсевий Никомидийски бил отритнат без съмнения като разколнически. Вторият опит за знак, показан от другия Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, бил утвърден, като в него била включена думата " Единосъщен”. Прието било ревюто на изповеданието на вярата, показано от Осия, свещеник Кордубски, изключително обичан на Императора, и наречено " Никейски знак на вярата”.
** Това били: Евсевий Никомидийски, Теогнис Никейски, Теона Мармарикски, Секунд Птолемаидски, Теодот Лаодикийски, Павлин Тарски, Атанасий Анзарбски, аеций Ледски, Григорий Бейрутски, Менофант Ефески, Патрофил Скитополиски, Марис Халкидонски, Нарсис Нерониадски.
Като се върнал от Вселенския Събор в Антиохия, свети Евстатий направил събор на епископите и презвитерите на доста църковни области, подчинени на неговата митрополия*, съобщил им актовете на всички постановления на Вселенския Никейски Събор и ги убеждавал непроменяемо да държат тези постановления и изключително вярното вероизповедание на вярата, изразено в признака, одобрен от Събора на представителите на цялата християнска Църква**.
* По образеца на светите Апостоли и на съображение предписание 34 на светите апостоли в Православната Църква от античност се свиквали " поместни”, частни събори от първенствуващите епископи на основните градове. Събирали се епископи и презвитери, подчинени на епископа на основния град на тази страна за позволение на въпроси и каузи по разпоредбите и преданието на Църквата. Постановленията на тези събори имат наложително значение единствено в страната или региона, от представителите на която са членовете на поместния Събор.
** Ето този Символ на изповеданието на вярата, изложен в книгата " Правила на светите Апостоли, светите Събори и светите Отци”: " Вярваме в един Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко очевидно и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца, т.е. от същността на Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бога истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, посредством Когото всичко е станало на небето и на земята. Който поради нас, индивидите, и поради нашето избавление слезе и се въплъти и стана човек, страда и възкръсна в третия ден, и се възнесе на небесата и седи отдясно на Отца, и отново ще пристигна да съди живи и мъртви. И в Светия Дух. Тези, които споделят за Сина Божий, че е било време, когато Той не е бил, или че преди да се роди не е бил, или че е бил фиктивен, или че е от друга Ипостас или същина, или че се (променя) трансформира, или променя - всички тези съборната и Апостолска Църква предава на анатема”. - Текстът на през днешния ден използвания Символ на вярата е открит от Втория Вселенски Събор в Константинопол в 381 година.
През идната 326 година свети Евстатий приел предписание да замине за кръщение на поискалите да одобряват християнството поданици на Грузинската страна, античната Иверия и за устройването на православна Църква там. Племената, които населявали античната Иверия (Георгия) или Грузия, били идолопоклонници и огнепоклонници. Те се намирали в известно послушание на Гръко-Римската империя, само че имали свои царе и свое гражданско устройство. За пръв път на някои от крайморските племена на Грузия проповядвал за Христа Спасителя свети деятел Андрей, съгласно локалното поверие дружно със Симон Кананит*: по-голямата част от жителите и царското семейство били обърнати в християнството от светата дева Нина, пристигнала от Сирия в първата половина на IV в.
* За това се загатва в житието на светите апостоли Андрей в Чети-Минеите за 30-и ноември (на съветски език изд. на Синод, Тип., кн. 3, стр. 809.
Когато заради проповедта на света Нина, съпроводена с чудеса, в Христа повярвали и най-усърдните идолопоклонници - грузинската кралица Нана и цар Мириан, - те изпратили пратеници при императора Константин Велики с молба да изпрати в Грузия духовни лица за тяхното и на народа кръщение. Императорът споделил, че се радва за обръщането на иверийците повече, в сравнение с от присъединение нацяло царство към своята империя и заповядал неотложно да изпратят в Грузия свети Евстатий Антиохийски* с няколко свещеници, дякони и други клирици. Те донесли със себе си и цялата църковно-богослужебна утвар. След идването на свети Евстатий в столицата на Грузия Мцхета, цар Мириан изпратил заповед до шефовете на областите, воеводите и царедворците да дойдат в столицата. Когато те се събрали, в наличието на всички той приел свето Кръщение от свещеник Евстатий. След него приела царицата и децата им. При моста на река Кура, където по-рано се намирало капище на езическите жреци, била устроена кръщелня, където свети Евстатий кръстил шефовете на грузинските области, воеводите и царедворците, заради което мястото било наречено " Мтаварта санатлави”, т.е. " купел на велможите”. По-надолу от този купел свещениците, пристигнали дружно със свети Евстатий, кръстили народа, който се стичал за кръщението, подбуждан от проповедта на света Нина - който не одобри възобновление от вода и Дух Светий, няма да види живота и безконечната светлина...” След това свещениците ходели по градовете и селата, с цел да кръщават и да учат жителите на Иверия. И по този начин, с Божията помощ, съвсем цялата страна приела кръщение и евангелското благовестие се утвърдило с трудовете на света Нина и на свети Евстатий Антиохийски. В Мцхета Свети Евстатий осветил преди малко издигнатия в царската градина храм " Свети Дванадесет Апостоли” и подарил на новоустроената Грузинска черква " Чин на Богослужението” и " Вероучение на Гръцката православна църква”. За пръв свещеник на Грузинската черква бил подложен презвитерът Иоан с послушание на Антиохийската митрополия, заради което и до през днешния ден Антиохийският патриарх се назовава: " И Иверийски”.
* Макар да не се загатва от гръцките писатели за идването точно на свещеник Евстатий Антиохийски, то е удостоверено безспорно както от всеобщото поверие в Грузия, по този начин и от писмените грамоти, подарени от Константинополските Императори и царе на Грузинския Иверски манастир на Атонската планина, където се съхраняват и до през днешния ден. (Кратка история на Грузинската Църква. Съст. П. Иоселиани. Изд. 2-ро. С.Пб.1843 година, с. 13 и извадка 17. - Житие на равноапостол Нина, изд. на Атонския манастир, 1900 година
След привършване на благоустрояването свети Евстатий преподал мир на младата Христова Църква и се върнал назад в Антиохия.
Там ревностният светител бил предстоящ от усилени писания и тежки тествания. Увереността, че след Вселенския Събор ще се възцари мир и единство в цялата Църква, била безрезултатна. Оказало се, че епископите, последователи на арианството, се съгласили с болшинството от членовете на Събора не откровено, а единствено видимо, заради свои персонални сметки и съображения. Когато след Никейския Събор Император Константин отпътувал в Западната част на империята, арианстващите още веднъж надигнали глава. Преди всичко те почнали да уреждат посредством доближен до императора презвитер завръщането на Арий от изгнание дружно с поддържащите го епископи. Като го убеждавали, че са станали жертви на неправилно мнение и че заточените ще дадат на императора писмени заявки за приемане на постановленията на Вселенския Събор, те достигнали до споразумяване на възвръщането им. Като желаел по всякакъв начин да въдвори мир в Църквата, той проявявал своето снизхождение дори и към върналите се от изгнание. Но те се възползували от това за разпространяване на арианските заблуждения и под всякакви благочестиви предлози почнали да преследват основните поборници за правоверието - светите епископи Александър, а след това и Атанасий Александрийски* и свети Евстатий Антиохийски.
* Свети Атанасий Велики, свещеник Александрийски, правоприемник на свети Александър. На Първия Вселенски Събор ослепително опровергал арианството още в сана си на дякон, а след това бил най-знаменит бранител на Православието срещу арианството. Епископствал в Александрия от 326 до 373 година с промеждутъци, тъй като, заради интригите на арианите пет пъти бил отстраняван от Александрия като извършител на църковния мир. Придобил си име на " отец на Православието” и бил блян за нравствен овчар, като дал с високото си служение образец и пример на архипастирска активност и битка за вярата.
Единомишлениците на Арий се надявали, че след Никейския Събор, заради настоятелното условие на император Константин за цялостен мир за Църквата от всички без изключение, никой към този момент няма да се бори срещу разпространяването на арианството и неговите заблуждения. Но светителят Евстатий с още по-голяма ревнивост траял да противодейства на разпространяването на арианството и го изобличавал още по-силно, като се опирал на осъждането му от Вселенския Събор. Като знаел, че Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, който частично бил зависещ на Антиохийския Епископ, се придържал и преди Събора към арианските възгледи, на които не бил непознат и опитът му за знак на вярата, свети Евстатий писал увещания и изобличения до Евсевий. Той мощно негодувал за това, отвръщал с наказание на понятията на свети Евстатий, одобрени от Събора, наричал ги Савелиански*, и като продължавал да се придържа към арианските понятия, се оплаквал от свети Евстатий на своя другар Евсевий Никомидийски, който се върнал от изгнание. А Евсевий Никомидийски бил най-хитрият и подъл арианствуващ свещеник. Дори император Константин, по удостоверение от Бога, писал на никомидийците, че Евсевий бил съдружник и асистент на жестокия гонител и изтезател на християните Ликиний, че с дебелоочие защитавал на всички места отхвърлената неистина на арианите и отишъл още по-далеч, като излъгал самия император Константин... И ето, този точно подъл Евсевий Никомидийски дружно с приятелите си Теогнис Никейски и Евсевий Кесарийски** решили да избавят арианите от свети Евстатий, неуморно ревностния разобличител на техните заблуждения.
* Савелий бил разколник. Сведенията за живота му са прекомерно нищожни. Живял към средата на трети век. Савелий учел, че Бог е Троица единствено по име: Отец, Син и Свети Дух са единствено три имена и три дейности на едно и също Лице на Бога. Във Ветхия Завет Бог се явява като Отец, даващ закони на хората. В Новия Завет се явил като Син, спасяващ хората, и продължава да се явява като освещаващ хората Дух. Учението на Савелий е наказано от съборите на отците на Църквата в Александрия и Рим като еретическо.
** Евсевий Никомидийски бил другар и приятел на Арий от Антиохийската школа на Лукиан, който бил отстранен от Църквата за неправоверие. Евсевий Кесарийски пък бил другар на двамата и освен на Събора, само че и преди и по-късно постоянно и на всички места взимал тяхната страна. Него го смятат за водач на умерените ариани. Кесария Палестинска била основен град в Палестина на източния бряг на Средиземно море. Получила названието си в чест на римския Кесар (Октавиан) Август от иудейския цар Ирод, който строил градове в чест на Кесаря. Начало на християнството тук било положено от свети деятел Петър с обръщането на стотника Корнилий с целия му дом (Деян., гл. 10). След разрушаването на Иерусалим Кесария била мястото на пребиваването на епископа, комуто била подчинена Иерусалимската Църква до 451 година
До завършването на Константинопол императорът отсядал доста постоянно в Никомидия. За да го измами и извърши лукавия си проект за събаряне на свети Евстатий, подлият Евсевий Никомидийски изразил пред Императора енергично предпочитание да види преди малко издигнатия превъзходен храм при Гроба Господен. Поласкан от такова предпочитание, Императорът дал на предписание на Евсевий царските си колесници, което придало особена респект на пътешествието му. Под благовидния претекст за поклонение на Иерусалимската реликва, към него се включил и Теогнис Никейски, правилният му съобщник в злите замисли. Като пристигнали в Антиохия с маската на благочестието, те били признати от свети Евстатий добросърдечно и с подобаваща на епископите чест. " Когато стигнали в Иерусалим - продължава античният историк* - и се видели със своите единомишленици (арианствуващите) Евсевий Кесарийски, Патрофил Скитополски, Аеций Лидски, Теодот Лаодикийски и други, които били инфектирани от учението на Арий, разкрили им тайното си желание да отстранят свети Евстатий. Под претекст да окажат чест на Евсевий Никомидийски, тези единомишленици го съпроводили до Антиохия, където показвали огромно почитание и към свети Евстатий, с цел да не заподозре заложените от тях подли мрежи. Тъй като в Антиохия през това време се намирали и други от православните епископи, арианствуващите предложили да свикат приятелски събор за разискване на някои общи предмети и каузи на Църквата, с което свети Евстатий и другите епископи се съгласили.
* Теодорит, свещеник Кирски. " Църковна история”.
И когато епископите се събрали, внезапно при тях се явила жена с дете на ръце и с зов оповестила, че бащата на нейния младенец е Евстатий. Антиохийският светител ни минимум не се смутил и изискал от дамата да показа очевидци, които да знаят казаното от нея и какви доказателства има тя самата. Но тя отвърнала, че няма очевидци. На това арианствуващите епископи декларирали, че е задоволително, в случай че дамата подтвърди казаното с клетва. Православните епископи не се съгласили на това, като напомнили античното предписание и апостолско напътствие, че за приемане обвиняване против духовник се изискват не по-малко от двама или трима очевидци (1Тим. 5:19.). Поради това те се възпротивили на определението, с което арианствуващите желали да постановят осъждането на свети Евстатий Антиохийски.
Междувременно православният народ в Антиохия чул за оскърблението против своя обичан архипастир по подлите интриги на пристигналите епископи, развълнувал се и бил подготвен да вземе оръжие и да се вдигне против последователите на арианството. Тогава Евсевий Никомидийски, дружно с Теогнис Никейски като видели неудачата на замисъла си, побързали да заминат при императора и му съобщили, че в Антиохия стават национални безредици, които сякаш били възбудени от свещеник Евстатий в отбрана на религиозните си отзиви, нарушавайки с това толкоз стремежи мир в Църквата. Те включили към това нова клюка, че свещеник Евстатий се изказал оскърбително за майката на император Константин. На тях им се налагало да прибягнат до такава възмутителна клюка, с цел да могат по-решително да възбудят императора срещу свети Евстатий, тъй като дамата, която го наклеветила, била изумена с тежка болест. Тя повикала доста свещеници и православни жители и пред всички признала, че я подкупили арианствуващите, с цел да наклевети свещеник Евстатий. Тя пояснила също, че клеветата ѝ пред епископите не била напълно лъжлива, защото татко на детето ѝ бил локалният медникар, който също се казвал Евстатий. С това самопризнание на дамата за подкупа от арианите враговете на свети Евстатий били опозорени от съобщницата си и опитът им да отстранят свещеник Евстатий се оказал неудачен. Поради това те прибягнали към възмутителната клюка за оскърблението от Антиохийския светител на царската майка.
Излъганият и засегнат император, който с всички сили се стараел да резервира мира сред християните, на първо място с цел да спре вълненията на народа в Антиохия, извикал в Константинопол свети Евстатий.
Като предвиждал изселването си от Антиохия, светителят все по-често и по-често събирал православните жители и с всички сили на задушевното си сладкодумство и дълбоки знания ги убеждавал да не се съблазнят в негово неявяване от еретическите лъжемъдрувания и непоколебимо да пребъдват правилни на Православието. Свети Иоан Златоуст свидетелствува за това по този начин: " Като бодърствуваше и наблюдаваше, предвидя всичко, което имаше да се случи, отдалеч (нападението на арианите върху Православието), и като умен доктор, още преди заболяването да навлезе в града, приготовляваше медикаменти и управляваше свещения транспортен съд на Антиохийското паство с огромна угриженост, като посещаваше всички места, въодушевяваше и възбуждаше към внимание и безсъние всички, като че ли морски разбойници атакуваха и се опитваха да похитят съкровището на вярата... И като прикани всички, увещаваше ги да не се отлъчват (от същинската вяра), да не отстъпват пред вълците и да не им предават паството, само че да остават вътре, затуляйки им устата и изобличавайки ги, а по-простите братя да утвърждават... И на всички места изпращаше хора, които биха поучили, убеждавали, съветвали, заграждали достъпа на съперниците...”
И по-голямата част от антиох
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ