Софроний Врачански - будителят
Днес православната черква уважава паметта на Св. Софроний Врачански. Светецът будител е нравствен покровител на Враца.
Свети Софроний Врачански, прочут и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански свещеник, е български национален будител, свещеник и пръв почитател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е одобряван от съветското и румънското държавно управление за главен представител на българската общественост. Канонизиран е за светец от Българската православна черква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година
Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия свещеник Поликарп Патаролийски. Софроний Врачански учи в килийно учебно заведение в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Софроний приключва преписа на 29 януари 1765 година Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах — „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век. Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.
Във Враца почитането на паметта на светеца ще стартира с литургия в старинната черква “Свето Възнесение ”, част от възрожденския комплекс “Св. Софроний Врачански ”. Богослужението ще бъде управлявано от Врачанския митрополит Григорий. Общоградското празненство по-късно ще се състои пред паметника на Св. Софроний, който също е част от комплекса. В честването ще вземат участие и възпитаници от началното учебно заведение, което носи името на светеца възрожденец. “Много се вълнувам за тържеството, тъй като това е нашият патронен празник. На мен ми наподобява, че Св. Софроний е по-различен, тъй като той не се е бил за Освобождението, а е прибирал духа на българите ”, споделя една от ученичките.
Инфо: www.actualno.com
