Днес Православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани,

Днес Православната черква уважава паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа. Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници.

Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! ” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.

Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието, да вземем за пример в описа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна черква уважава светеца с празнична света литургия във всеки храм.

По нашето Черноморие той е уважаван наедно със Св. Никола като заповедник на морските стихии, а в Югозападна България има вярване, че е татко на Св. Никола.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, а слънцето да помръдва " както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно. Именно с това е обвързвана обредната процедура в навечерието на този празник да се варят в ново гърне разнообразни зърна – жито, грах, царевица, фасул и други, с цел да наедряват. (Това обаче не е напълно правилно от научна позиция, защото денят стартира да пораства след 21 декември - зимното слънцестоене.)

Според националното поверие Андреевден се назовава още и Мечкинден. Легендата споделя, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му споделил " Който тебе не чества, да го язди твоя кон ". Затова на 30 ноември в избрани райони на България варят царевица и я трансферират през комина, като викат: " На ти, мечко, варен мамул, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите ".

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, с цел да порастват високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

В някои региони на страната част от варивата се раздават за здраве и благодат из махалата, а на други места не изкарват храната от вкъщи, с цел да не изнесат плодородието.

Тъй като празникът се пада по време на Коледни пости, всичко на масата би трябвало да е постно.

Може да се сготви всяка храна, която се сее на полето, включително фасул, леща, царевица, жито, булгур. Всички членове в фамилията би трябвало да опитат от ястията. От тях се дава даже и на животните.

Друго значимо ястие, което би трябвало да участва на трапезата за Андреевден, е празничната пита. Стопанката на къщата е ангажирана със задачата да я омеси, директно преди самата вечеря.

След като питката е сложена в тавата, върху нея се оформя кръст. Както на съвсем всеки един празник, по този начин и на Андреевден, питката се разчупва от най-възрастния член в фамилията.

Имен ден честват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други