Невероятно мъжко име черпи заради чудния днешен празник!
Днес Православната черква отбелязва Събор на 12 апостоли. Из службата на празника написа: „ Елате, правилните, всехвалния събор на дванадесетте апостоли Христови славно да възхвалим”.
Братя и сестри! Думата събор значи заседание, т. е. заседание на вярващите на другия ден след празника за възхвала на това лице, което имало значимо присъединяване във възпоменаваното събитие; да вземем за пример, Събор на Пресвета Богородица се назовава събранието на вярващите в след празника Рождество Христово за възхвала и с помощта на родилата Спасителя. В този смисъл празнуването на деня на светите дванадесет апостоли се назовава Събор на дванадесетте славни и всехвални апостоли. Отпразнувайки първовърховните от тях Петър и Павел на 29 юни, на идващия ден Църквата възпоменава всички апостоли дружно, и този ден се назовава ден на Събора, т. е. на църковното заседание, или празник на, дванадесетте славни и всехвални апостоли.
Празнуването паметта на дванадесетте най-близки възпитаници на Господа Иисуса Христа било открито още в древност; към този момент в IV век император Константин Велики (306-337) построил в Константинопол храм, отдаден на светите дванадесет апостоли.
Кои били светите апостоли? Название «апостол» значи «пратеник, слуга», т. е. апостолите били пратеници, прислужници на Христа. Те се наричали още възпитаници Христови, тъй като били по-близко от всички до Него и повече от всички слушали Неговото свето обучение. Спасителят ги избрал за служение на хората, когато Сам излязъл на служение на човешкия жанр - три години преди Своята кръстна гибел. За да открие на света Своето всемогъщество, Христос избрал съвсем всички апостоли от небогати, незнатни родове. Макар пребиваването с Христос да пробудило в тях религия в Него (Ин. 2:11), след първата среща с Учителя те още за известно време се възвръщали към своите нормални каузи. Продължавайки да се занимават с рибарство, бъдещите апостоли, както и останалите възпитаници, видели чудесата на Господа в Галилея, слушали Неговата проповед (Лк. 4:31–5:1). Преломното събитие, след което риболовците се трансформирали в «ловци на човеци», е чудесният улов на риба (Лк. 5:2–12). Те решили «да оставят всичко» и да последват Учителя. От множеството възпитаници Господ по-късно попълнил цифрата на Своите първи апостоли до дванадесет, които до ареста на Христа към този момент не се отлъчвали от Господа, от Когото се обучавали и подготвяли за последващото излизане на проповед.
Окончателното избиране на апостолите станало, когато посредством устата на ап. Петър (Мат. 16:16) била изповядана тяхната обща религия в Христа като Син Божий. Обаче и по-късно Спасителят трябвало да укрепява тяхната религия. В Евангелията са разказани образци за маловерието на апостолите (Мат. 14:25–31; 16:8; 17:20; Мк. 4:37–40), неразбирането от тях на словата и делата на Христа (Мат. 15:15–16; 26:7-13; Лк. 9:45; 18:34; Ин. 12:16). Разбирайки учението за Царството Божие както за земно царство на Израиля (Мк. 10:32–37), те слагат въпроса за човешките привилегии, които може да получат, следвайки Господа (Мат. 20:20–24; Мк. 9:33; Лк. 9:46). Слабостта на тяхната религия стига до там, че сега на ареста всички те оставят Месията (Мат. 26:56; Ин. 16:32), а Петър три пъти се отхвърля от Него (Мат. 26:69–75). Един от дванадесетте дори станал изменник. Даже след Възкресението на Христа някои от тях още се съмняват (Мат. 28:17), не престават прекомерно земно да схващат учението за Царството Божие (Деян 1:6). И тези инструкции на Свещеното Писание за несъвършенствата и човешката уязвимост дори на определените от Господа възпитаници приказват за това, че единствено с Божията помощ и силата на Светия Дух е обещано на индивида да побеждава своята греховна природа и да придобива същинско знание за Бога. Едва на Петдесетница, когато получили дара на Светия Дух Христовите възпитаници станали дефинитивно апостоли и със силата на Светия Дух правили делото на служението си до самата си гибел. Подобно на своя Божествен Учител апостолите изпитали голям брой бедствия и скърби и устояли в на тези тествания. Почти всички апостоли Христови приключили своя мъченически живот страдалчески. Св. Андрей Първозвани бил разпънат на кръст, както и Петър, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов и Симон Зилот. Светите апостоли Павел и Иаков Зеведеев били обезглавени, Тома - пронизан с копие. Само св. Иоан Богослов умрял спокойно, въпреки и той приживе да претърпял голям брой премеждия.
Св. Иоан Златоуст написа за апостолите следното: " Апостолите блестят повече от самите звезди; и не бърка този, който ги е нарекъл светила на Вселената, светила освен тогава, до момента в който те били живи, само че дори и в този момент, когато те към този момент са умрели. Благодатта на светите мъже не изчезва с тяхната гибел, не отслабва с тяхната кончина. Те (т. е. апостолите) били риболовци, те умрели, само че техните мрежи работят и през днешния ден, за което свидетелстват голям брой годишно получаващи избавление. Те били лозари, и след тяхната гибел лозите и до момента зеленеят със своите листа и са обременени с плодове. Те - и лозари, и риболовци, и стълбове, и лекари, и военачалници, и учители. Стълбове - тъй като поддържали покрива на вярата; пристанища - тъй като те отблъсквали вълните на нечестието; кормчии - тъй като управлявали вселената по пътя от земята до небето; пастири - тъй като прогонили вълците и съхранили овците; лозари - тъй като изкоренили тръните и посeли семената на благочестието; лекари - тъй като изцелили нашите рани ".
Спомняйки си близостта на апостолите до Господа, техните велики писания и премеждия за популярност Божия поради нашата свята религия, доста техни свети почитатели се старали да им подражават, в случай че не в просветителската апостолска активност, която не за всички била налична, то, във всеки случай, в жертвено служение на Бога. Нека по плодородното покровителство на светите апостоли да се сподобим и ние да станем причастници на небесното самодоволство и да лицезрем Най-висшия Апостол и Архиерей на нашето вероизповедание - Иисуса Христа, възхвалявайки Го с Бог Отец и Светия Дух во веки веков. Амин.
А имен ден през днешния ден честват всички мъже с красивото име Апостол.
Братя и сестри! Думата събор значи заседание, т. е. заседание на вярващите на другия ден след празника за възхвала на това лице, което имало значимо присъединяване във възпоменаваното събитие; да вземем за пример, Събор на Пресвета Богородица се назовава събранието на вярващите в след празника Рождество Христово за възхвала и с помощта на родилата Спасителя. В този смисъл празнуването на деня на светите дванадесет апостоли се назовава Събор на дванадесетте славни и всехвални апостоли. Отпразнувайки първовърховните от тях Петър и Павел на 29 юни, на идващия ден Църквата възпоменава всички апостоли дружно, и този ден се назовава ден на Събора, т. е. на църковното заседание, или празник на, дванадесетте славни и всехвални апостоли.
Празнуването паметта на дванадесетте най-близки възпитаници на Господа Иисуса Христа било открито още в древност; към този момент в IV век император Константин Велики (306-337) построил в Константинопол храм, отдаден на светите дванадесет апостоли.
Кои били светите апостоли? Название «апостол» значи «пратеник, слуга», т. е. апостолите били пратеници, прислужници на Христа. Те се наричали още възпитаници Христови, тъй като били по-близко от всички до Него и повече от всички слушали Неговото свето обучение. Спасителят ги избрал за служение на хората, когато Сам излязъл на служение на човешкия жанр - три години преди Своята кръстна гибел. За да открие на света Своето всемогъщество, Христос избрал съвсем всички апостоли от небогати, незнатни родове. Макар пребиваването с Христос да пробудило в тях религия в Него (Ин. 2:11), след първата среща с Учителя те още за известно време се възвръщали към своите нормални каузи. Продължавайки да се занимават с рибарство, бъдещите апостоли, както и останалите възпитаници, видели чудесата на Господа в Галилея, слушали Неговата проповед (Лк. 4:31–5:1). Преломното събитие, след което риболовците се трансформирали в «ловци на човеци», е чудесният улов на риба (Лк. 5:2–12). Те решили «да оставят всичко» и да последват Учителя. От множеството възпитаници Господ по-късно попълнил цифрата на Своите първи апостоли до дванадесет, които до ареста на Христа към този момент не се отлъчвали от Господа, от Когото се обучавали и подготвяли за последващото излизане на проповед.
Окончателното избиране на апостолите станало, когато посредством устата на ап. Петър (Мат. 16:16) била изповядана тяхната обща религия в Христа като Син Божий. Обаче и по-късно Спасителят трябвало да укрепява тяхната религия. В Евангелията са разказани образци за маловерието на апостолите (Мат. 14:25–31; 16:8; 17:20; Мк. 4:37–40), неразбирането от тях на словата и делата на Христа (Мат. 15:15–16; 26:7-13; Лк. 9:45; 18:34; Ин. 12:16). Разбирайки учението за Царството Божие както за земно царство на Израиля (Мк. 10:32–37), те слагат въпроса за човешките привилегии, които може да получат, следвайки Господа (Мат. 20:20–24; Мк. 9:33; Лк. 9:46). Слабостта на тяхната религия стига до там, че сега на ареста всички те оставят Месията (Мат. 26:56; Ин. 16:32), а Петър три пъти се отхвърля от Него (Мат. 26:69–75). Един от дванадесетте дори станал изменник. Даже след Възкресението на Христа някои от тях още се съмняват (Мат. 28:17), не престават прекомерно земно да схващат учението за Царството Божие (Деян 1:6). И тези инструкции на Свещеното Писание за несъвършенствата и човешката уязвимост дори на определените от Господа възпитаници приказват за това, че единствено с Божията помощ и силата на Светия Дух е обещано на индивида да побеждава своята греховна природа и да придобива същинско знание за Бога. Едва на Петдесетница, когато получили дара на Светия Дух Христовите възпитаници станали дефинитивно апостоли и със силата на Светия Дух правили делото на служението си до самата си гибел. Подобно на своя Божествен Учител апостолите изпитали голям брой бедствия и скърби и устояли в на тези тествания. Почти всички апостоли Христови приключили своя мъченически живот страдалчески. Св. Андрей Първозвани бил разпънат на кръст, както и Петър, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов и Симон Зилот. Светите апостоли Павел и Иаков Зеведеев били обезглавени, Тома - пронизан с копие. Само св. Иоан Богослов умрял спокойно, въпреки и той приживе да претърпял голям брой премеждия.
Св. Иоан Златоуст написа за апостолите следното: " Апостолите блестят повече от самите звезди; и не бърка този, който ги е нарекъл светила на Вселената, светила освен тогава, до момента в който те били живи, само че дори и в този момент, когато те към този момент са умрели. Благодатта на светите мъже не изчезва с тяхната гибел, не отслабва с тяхната кончина. Те (т. е. апостолите) били риболовци, те умрели, само че техните мрежи работят и през днешния ден, за което свидетелстват голям брой годишно получаващи избавление. Те били лозари, и след тяхната гибел лозите и до момента зеленеят със своите листа и са обременени с плодове. Те - и лозари, и риболовци, и стълбове, и лекари, и военачалници, и учители. Стълбове - тъй като поддържали покрива на вярата; пристанища - тъй като те отблъсквали вълните на нечестието; кормчии - тъй като управлявали вселената по пътя от земята до небето; пастири - тъй като прогонили вълците и съхранили овците; лозари - тъй като изкоренили тръните и посeли семената на благочестието; лекари - тъй като изцелили нашите рани ".
Спомняйки си близостта на апостолите до Господа, техните велики писания и премеждия за популярност Божия поради нашата свята религия, доста техни свети почитатели се старали да им подражават, в случай че не в просветителската апостолска активност, която не за всички била налична, то, във всеки случай, в жертвено служение на Бога. Нека по плодородното покровителство на светите апостоли да се сподобим и ние да станем причастници на небесното самодоволство и да лицезрем Най-висшия Апостол и Архиерей на нашето вероизповедание - Иисуса Христа, възхвалявайки Го с Бог Отец и Светия Дух во веки веков. Амин.
А имен ден през днешния ден честват всички мъже с красивото име Апостол.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ