Кой е Александър Невски?
Днес Православната черква отбелязва празникът на свети Александър Невски. Храмов празник е на столичната катедрала " Свети Александър Невски ", която се намира на едноименният площад в столицата.
Издигната е преди повече от век на най-високото място по това време в София и е един от знаците на на цяла България.
Решението за „ създаване на монумент за светлия героизъм на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените “ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов)
От завършването си през 1912 година до момента тя е сменяла името си единствено един път на " Св. Св. Кирил и Методий " за 5 години след съветските бомбардировки над Варна по време на Първата международна война.
Тя оцелява и от шрапнелите и ударните талази от англо-американските бомбардировки на София през Втората международна война, които повреждат съществено катедралата
Ако храм-паметникът е добре прочут като постройка, то за множеството българи е малко позната историята на личността, на която е наричан - Александър I Ярославич Невски.
Той е знак на главната концепция към, която се образува съветската нация и 5 века по-късно Руската империя - противопоставянето на Западна Европа.
Александър Невски организира политика на доближаване със Златната орда на монголите и фаворизиране на Източноправославната църква в контраст на европейското влияние.
Той нанася две тежки провали на католическите сили – на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
Обикновено е считан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а откриватели като Лев Гумильов разглеждат ръководството му като начална точка на образуването на руския етнос.
" Отидете и кажете на всички на открито, че Русия е жива. Нека дойдат да ни посетят без боязън. Но в случай че някой пристигна при нас със сабя, той ще почине от сабя. Руската земя е устояла и ще устои! ", споделя Невски във кино лентата на Айзенщайн от 1938 година, основана под зоркото око на Политбюро, основният орган на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Рицарите от тевтонския медал символизират немците, а позицията на Александър Невски безспорно е патриотична.
Но в действителния живот той в никакъв случай не е изричал сходни думи.
През 1230-те и 1240-те, когато се развихря борбата на Чудското езеро, съветска страна към момента няма.
Александър в действителност се бие на страната на Новгородската република.
Александър Ярославич е роден около 1220 в Переславъл Залески, център на владенията на татко му Ярослав Всеволодович. През 1236 той е определен от жителите на Новгород за княз.
Едва 20-годишен Александър Ярославич управлява военните дейности на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 с дребна войска той атакува шведите, които малко преди този момент са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева. Той удържа победа и шведите се отдръпват, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки триумфа си, той влиза в спор с новгородските боляри и скоро е пропъден от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 Тевтонският орден предприема нахлуване към Новгород и Александър Невски още веднъж е извикан, с цел да оглави военните дейности. На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро и Александър Невски още веднъж удържа победа.
Руската историография обичайно придава огромно значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният резултат от тях е противоречив, те се трансформират в знак на опълчването на Русия на Западна Европа и би трябвало да балансират въздействието върху националното самочувствие на пагубните провали от Монголската империя няколко години по-рано.
През 1247, след гибелта на татко им, Александър Невски и брат му Андрей подхващат пътешестване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум определя Андрей за правоприемник на Ярослав.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които подписват контракт. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда, и упреква Андрей, че си присвоява част от налозите, дължими на Ордата. През 1252 Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася проваляне на Андрей при Переславъл и Александър става популярен княз във Владимир. През 1256 той управлява персонално военна акция против шведите в днешна Финландия, а през 1259 потушава въстание в Новгород.
През цялото си ръководство Александър Невски се стреми да поддържа положителни връзки със Златната орда, като даже принуждава жителите на Новгород да стартират да заплащат налог на монголите. Тази политика получава разнообразни пояснения в историографията. Според някои откриватели той прави това, с цел да защищити страната от нови опустошителни нашествия. Като негови триумфи са посочени освобождението на Православната черква от налози към монголите и издействането на безучастие на съветски войски във водените от тях войни. Други създатели настояват, че той счита опасността от католицизма за по-силна и избира религиозната приемливост на монголите. Според по-критичните откриватели той поддържа васалните връзки като гаранция за личната си власт в страната.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от следващото посещаване в Сарай. Той е заровен в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547. Празникът му е на 23 ноември.
В края на 13 век е съставена хрониката „ Житие на Александър Невски “ („ Житие Александра Невского “), която го разказва като идеалния княз-воин и бранител на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и през днешния ден.
На 21 май 1725 императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите съветски военни оценки. Премахнат след Руската революция от 1917, на 29 юли 1942, по време на Втората международна война, орденът е възобновен в Съветския съюз, с цел да възобнови загатна за войните на Александър против германците.
През 1938 година комунистическият режим финансира високобюджетен агитационен филм с антигерманска и антикатолическа устременост, режисиран от Дмитрий Василиев и интернационално известния Сергей Айзенщайн – „ Александър Невски “ има огромен триумф измежду публиката, само че е спрян от прожекции след сключването на Пакта „ Рибентроп-Молотов “ през август 1939 година, с цел да се върне по екраните след началото на съветско-германската война две години по-късно. Музиката за кино лентата е написана от Сергей Прокофиев, който по-късно я преработва в концертна кантата.
В наследството на Александър има забавен подробност: той завещава на най-малкия си наследник Даниил (1261-1303) Великото московско княжество. Даниил основава Московската династия.
През 1547 година Иван Грозни става първият цар на Московското царство. През същата година Александър Невски е провъзгласен за светец от Руската православна черква. Това се случва по заповед на Макарий, митрополит на Москва. С оповестяването на Александър (както и на доста други съветски князе и свети мъже от миналото) за светец в Москва Макарий основава идеологическата религиозна основа на новата страна.
Важно е още, че през 1540-те Москва продължава да води война с Ливонската конфедерация. Имиджът на Александър Невски като първия съветски княз, победил ливонския медал, също способства за постигането на сходни идеологични цели.
Подвигът на Александър още веднъж е припомнен при започване на XVIII в., когато Петър Велики побеждава Швеция във Великата северна война, напомня bg.rbth.com. През 1710 година, когато войната към момента е в разгара си, Петър заповядва в Санкт Петербург да бъде издигнат манастирът " Св. Александър Невски " (по-късно Александро-Невската лавра). Петър го издига там, където счита, че през 1240 година се е провела борбата на р. Нева (всъщност тя се развихря на 19 км от мястото на Александро-Невската лавра).
Две години след успеха над шведите, през 1723 година, Петър подрежда останките на Александър да бъдат преместени от Владимир в Санкт Петербург и да се съхраняват в манастира " Александър Невски " като знак на съветската победа над Швеция.
Александър става светецът-покровител на Санкт Петербург, а Петър преднамерено афишира 30 август (по остарял стил) за празник. Това е денят, в който е подписан Нищадският контракт през 1721 година, с който се поставя завършек на Великата северна война. Важно е също, че на смъртния си одър самият Александър се помонашва, както в действителност вършат доста князе. След като Петър Велики мести останките му в Санкт Петербург, той подрежда на Руската православна черква да слави Александър освен като боен военачалник, само че и като духовник. Оттогава Александър Невски се тачи като небесен настойник на съветската войска.
Издигната е преди повече от век на най-високото място по това време в София и е един от знаците на на цяла България.
Решението за „ създаване на монумент за светлия героизъм на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените “ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов)
От завършването си през 1912 година до момента тя е сменяла името си единствено един път на " Св. Св. Кирил и Методий " за 5 години след съветските бомбардировки над Варна по време на Първата международна война.
Тя оцелява и от шрапнелите и ударните талази от англо-американските бомбардировки на София през Втората международна война, които повреждат съществено катедралата
Ако храм-паметникът е добре прочут като постройка, то за множеството българи е малко позната историята на личността, на която е наричан - Александър I Ярославич Невски.
Той е знак на главната концепция към, която се образува съветската нация и 5 века по-късно Руската империя - противопоставянето на Западна Европа.
Александър Невски организира политика на доближаване със Златната орда на монголите и фаворизиране на Източноправославната църква в контраст на европейското влияние.
Той нанася две тежки провали на католическите сили – на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
Обикновено е считан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а откриватели като Лев Гумильов разглеждат ръководството му като начална точка на образуването на руския етнос.
" Отидете и кажете на всички на открито, че Русия е жива. Нека дойдат да ни посетят без боязън. Но в случай че някой пристигна при нас със сабя, той ще почине от сабя. Руската земя е устояла и ще устои! ", споделя Невски във кино лентата на Айзенщайн от 1938 година, основана под зоркото око на Политбюро, основният орган на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Рицарите от тевтонския медал символизират немците, а позицията на Александър Невски безспорно е патриотична.
Но в действителния живот той в никакъв случай не е изричал сходни думи.
През 1230-те и 1240-те, когато се развихря борбата на Чудското езеро, съветска страна към момента няма.
Александър в действителност се бие на страната на Новгородската република.
Александър Ярославич е роден около 1220 в Переславъл Залески, център на владенията на татко му Ярослав Всеволодович. През 1236 той е определен от жителите на Новгород за княз.
Едва 20-годишен Александър Ярославич управлява военните дейности на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 с дребна войска той атакува шведите, които малко преди този момент са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева. Той удържа победа и шведите се отдръпват, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки триумфа си, той влиза в спор с новгородските боляри и скоро е пропъден от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 Тевтонският орден предприема нахлуване към Новгород и Александър Невски още веднъж е извикан, с цел да оглави военните дейности. На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро и Александър Невски още веднъж удържа победа.
Руската историография обичайно придава огромно значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният резултат от тях е противоречив, те се трансформират в знак на опълчването на Русия на Западна Европа и би трябвало да балансират въздействието върху националното самочувствие на пагубните провали от Монголската империя няколко години по-рано.
През 1247, след гибелта на татко им, Александър Невски и брат му Андрей подхващат пътешестване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум определя Андрей за правоприемник на Ярослав.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които подписват контракт. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда, и упреква Андрей, че си присвоява част от налозите, дължими на Ордата. През 1252 Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася проваляне на Андрей при Переславъл и Александър става популярен княз във Владимир. През 1256 той управлява персонално военна акция против шведите в днешна Финландия, а през 1259 потушава въстание в Новгород.
През цялото си ръководство Александър Невски се стреми да поддържа положителни връзки със Златната орда, като даже принуждава жителите на Новгород да стартират да заплащат налог на монголите. Тази политика получава разнообразни пояснения в историографията. Според някои откриватели той прави това, с цел да защищити страната от нови опустошителни нашествия. Като негови триумфи са посочени освобождението на Православната черква от налози към монголите и издействането на безучастие на съветски войски във водените от тях войни. Други създатели настояват, че той счита опасността от католицизма за по-силна и избира религиозната приемливост на монголите. Според по-критичните откриватели той поддържа васалните връзки като гаранция за личната си власт в страната.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от следващото посещаване в Сарай. Той е заровен в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547. Празникът му е на 23 ноември.
В края на 13 век е съставена хрониката „ Житие на Александър Невски “ („ Житие Александра Невского “), която го разказва като идеалния княз-воин и бранител на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и през днешния ден.
На 21 май 1725 императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите съветски военни оценки. Премахнат след Руската революция от 1917, на 29 юли 1942, по време на Втората международна война, орденът е възобновен в Съветския съюз, с цел да възобнови загатна за войните на Александър против германците.
През 1938 година комунистическият режим финансира високобюджетен агитационен филм с антигерманска и антикатолическа устременост, режисиран от Дмитрий Василиев и интернационално известния Сергей Айзенщайн – „ Александър Невски “ има огромен триумф измежду публиката, само че е спрян от прожекции след сключването на Пакта „ Рибентроп-Молотов “ през август 1939 година, с цел да се върне по екраните след началото на съветско-германската война две години по-късно. Музиката за кино лентата е написана от Сергей Прокофиев, който по-късно я преработва в концертна кантата.
В наследството на Александър има забавен подробност: той завещава на най-малкия си наследник Даниил (1261-1303) Великото московско княжество. Даниил основава Московската династия.
През 1547 година Иван Грозни става първият цар на Московското царство. През същата година Александър Невски е провъзгласен за светец от Руската православна черква. Това се случва по заповед на Макарий, митрополит на Москва. С оповестяването на Александър (както и на доста други съветски князе и свети мъже от миналото) за светец в Москва Макарий основава идеологическата религиозна основа на новата страна.
Важно е още, че през 1540-те Москва продължава да води война с Ливонската конфедерация. Имиджът на Александър Невски като първия съветски княз, победил ливонския медал, също способства за постигането на сходни идеологични цели.
Подвигът на Александър още веднъж е припомнен при започване на XVIII в., когато Петър Велики побеждава Швеция във Великата северна война, напомня bg.rbth.com. През 1710 година, когато войната към момента е в разгара си, Петър заповядва в Санкт Петербург да бъде издигнат манастирът " Св. Александър Невски " (по-късно Александро-Невската лавра). Петър го издига там, където счита, че през 1240 година се е провела борбата на р. Нева (всъщност тя се развихря на 19 км от мястото на Александро-Невската лавра).
Две години след успеха над шведите, през 1723 година, Петър подрежда останките на Александър да бъдат преместени от Владимир в Санкт Петербург и да се съхраняват в манастира " Александър Невски " като знак на съветската победа над Швеция.
Александър става светецът-покровител на Санкт Петербург, а Петър преднамерено афишира 30 август (по остарял стил) за празник. Това е денят, в който е подписан Нищадският контракт през 1721 година, с който се поставя завършек на Великата северна война. Важно е също, че на смъртния си одър самият Александър се помонашва, както в действителност вършат доста князе. След като Петър Велики мести останките му в Санкт Петербург, той подрежда на Руската православна черква да слави Александър освен като боен военачалник, само че и като духовник. Оттогава Александър Невски се тачи като небесен настойник на съветската войска.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ