Днес Православната църква отбелязва Неделя на всички български светии. Този

Днес Православната черква отбелязва Неделя на всички български светии. Този празник се чества след Петдесетница.

Той е отдаден на Всички български светии и на всички преподобни и богоносни отци от Св. Гора Преп. Давид Солунски.

Освен това е и Събор на дванайсетте апостоли.

Неделя на Всички български светии е най-новият преносим празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.
Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.

Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време.

На този ден възпоменаваме и безбройните незнайни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.
Този ден е за възхвала и на тези незнайни монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния хоризонт.

Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „ Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя… “. Действително не минали и 30 години и цяла България се покръстила.

Канонизираните за светци българи са 104.
Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата черква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Заради двата празника през днешния ден мотив за почерпят имат всички, които носят имената Асен, Асенка, Ася, Апостол, Аспарух, Десина, Десислав, Десислава, Камена, Кремен, Кремена, Крум, Панайот, Румен, Румена, Румяна, Чавдар.