Днес православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници

Днес православната черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. " В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".

Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден вършат родови срещи и курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.

С тържествени богослужения в православните храмове в цялата страна ще бъде маркиран огромният празник Успение Богородично. По традиция хиляди вярващи се събраха в Бачковския манастир, с цел да се помолят пред чудотворната икона на Божията майка.

Троянският манастир " Успение Богородично " отбелязва своя храмов празник и по традиция и тази година хиляди миряни ще се преклонят пред чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, която се пази в светата обител от епохи.

След празничната света литургия чудотворната икона на света Богородица Троеручица ще бъде пренесена с литийно шествие от храма до параклиса край манастира където е направила първото си знамение праз 1600-та година, разясни йеромонах Стефан.

" Литийното шествие се провежда в памет на първото знамение на Божията майка и в възхвала на всички чудеса, които Света Богородица прави непрестанно. Литийното шествие е опция за многохилядното голям брой, което се събира тук на празника, да се допре до чудотворния облик на света Богородица и да получи от Божията майка благосклонност и благословение “

Успението на Божията майка носи своето обръщение за християнския свят.

" Успението на Божията майка е празник на гибелта, която носи наслада тъй като ние знаем и имаме вяра, изповядваме, че гибелта на пречистата Богородица не е елементарна човешка гибел. Тя е успение, заспиване, тъй като нейната гибел е преславна, пречиста, както е нейния живот. Успението на Божията майка е деня в който пречистата се преселвава небесата в небесата и човешкия жанр придобива най-голямата и молитвеница, пред престола на всевишния бог Бог “.

Днес имен ден имат над 190 хиляди души, а Мария остава най-разпространеното женско име у нас. Носят го 107 хиляди българки.

Имен ден честват още кръстените с имената Мара, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.