Днес Православната църква чества празника Обрезание Господне и паметта на

Днес Православната черква празнува празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Във фолклора денят е прочут още като Сурваки.

Празникът Обрезание Господне напомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се прави от евреите като знак на завета (договора) с Бог. С този празник приключва 8-дневният церемониален цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник , прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди . Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.

За празничната софра на Васильовден се коли петел , има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието. Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, да вземем за пример - боговица.

След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ".

Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави.

Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане . Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране с най-често дрянова пръчка, и то точно при започване на годината. С пожеланията си сурвакарите би трябвало да прогонят злите сили, които върлуват по време на " мръсните " дни и да предпазят хората от тях.

Домакините пък ги подаряват с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи , като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.