У нас е така
Днес пометената от АТВ жена към този момент е изпаднала в клинична гибел, а нейният наследник Марти е в кома и възможностите му за живот понижават всеки минал ден
В България е по този начин – вървиш си по тротоара и те опустошава АТВ, движещо се с висока скорост по оживена улица, цялостна с хиляди туристи, в разгара на летния сезон. Прибираш се от нощна промяна с рейса и с полет към прозорците на рейса, какъвто сме гледали единствено по екшън филмите, на място те убива примат, взел неразбираемо по какъв начин дипломата си за главно обучение и шофьорската си брошура. Решаваш да зарадваш единственото си детенце и го качваш на морски атракцион, на който е посочено, че е позволен и за деца, само че и двете въжета се късат и ти агонизираш, безпомощно наблюдавайки по какъв начин детето ти умира, падайки от 50м височина, без да можеш да направиш безусловно нищо.
По света и у нас
Е, ще кажат доста – нещастия стават на всички места по света. В това, несъмнено, ще са прави. Стават нещастия - и по атракциони, и всякакви пияни и надрусани убиват по пътищата, и луди стрелят безредно, по този начин е. Разликата с другите „ бели “ страни („ бели “, тъй като все към тях се числим и стремим, не към някоя африканска страна, нали?) е, че последващите събития не са каквито у нас. Нито след това се вземат кръвни проби на младежа, летял с АТВ, в районното, където работят майка му и татко му. Нито персоналният автомобил на някое синче, би бил паркиран на служебния паркинг на районното, както е този на Никола, спрян пред районно управление (на МВР) Несебър. Нито същият биха го оставили под домакински арест, нито естествени хора биха се събрали на митинг в негова отбрана (от какво в действителност го пазят?) влизайки в вербален спор с бащата и брачен партньор на потърпевшите детенце и жена. Не просто спор, а нападателно отскачане и пъчене пред примрелия от смут човечец.
Няма по какъв начин изобщо да се случи сходно нещо, тъй като на секундата родителите на въпросния щяха да са отстранени от работа. По-точно, при най-малкото подозрение за погрешно взети проби или чадър над синчето им, щяха да са уволнени и над тях също да тегне действителната заплаха да се озоват в пандиза. А има и друго, което е още по-тъжно в родната ни България – малко евентуално е някъде в естествена страна, нечие дете да си разрешава толкоз произволи, застрашаващи репутацията и работата на родителите му.
Да, в белите страни хората си държат на репутациите, градени с години. Тук, изобщо не рядко, много чиновници – в това число и на виновни позиции, са спуснати с парашут. Имат и тил, даващ им убеденост, че могат да колят и бесят, изключително в по-малките обитаеми места, където всички се знаят и никой не би посмял да се изправи против тях. А децата им, отраснали с сходен образец, стават още по-арогантни и жестоки.
Ако си приказваме почтено, в естествена страна, няма и по какъв начин притежателите на атракциона (в случая на парасейлинга) да позволен двата предпазни колана, придържащи качилите се на парашута, да са толкоз износени от времето, от солената вода, от каквито и да е, да продължат да бъдат употребени в сходно положение. Няма по какъв начин и да липсва инструктаж преди качване на сходно развлечение. Няма и по какъв начин, в един от най-големите ни курорти, на разгара на сезона, да няма нито една оборудвана кола за спешна помощ. И изобщо, да има единствено една линрйка, за хиляди туристи.
Заради незаконна немарливост, по-вероятно - поради безподобна лакомия, икономисала им най-вече стотина-двеста лв., в този момент едно дете е мъртво, а за родителите му повече няма да има живот. И няма да го позволен по белия свят, и тъй като това би означавало финален завършек на бизнеса им, и тъй като би означавало да се озоват в пандиза – освен тримата чиновници, които са арестувани все още, а притежателите на това развлечение, и да се озоват за дълго време.
В белите страни автошколите и притежателите им не могат да си разрешат да имат такива учащи се като врязалия се в рейс Виктор. Това би означавало мигновено лишаване на лиценза – вечно, както и затвор за позволилите сходно лице да се качи на автомобил.
Потресаващата родна реалност
Но тук, тук е безредица – на всички равнища. Обществото ни е апатично, пасивно наблюдаващо и цъкащо след следващата покруса. Контролните органи не могат да си дефинират отговорностите, прехвърляйки отговорността си като парещ картоф. Виновни няма. Виновният постоянно е някакво релативно разбиране, променлива, която се наглася съгласно събитията. И в никакъв случай не е съответно лице, съответно министерство, съответна компания даже.
Съдейки по развиването на случая със починалото при рухване от парашут детенце, съдът (може би) ще признае за отговорни тримата арестувани към този миг. Ще последват каузи, в които те – с положителни юристи – сигурно ще потвърдят, че нямат директно отношение към нещастието, а най-после ще последват условни присъди. А притежателите на атракциона, нервно потропвайки с пръсти, просто ще чакат по-бързо да си пуснат още веднъж в деяние оборудванията – всеки ден е загуба на пари, въпреки всичко. През тези няколко години, в които делата рамиват от ден на ден отговорността, от дребния Иван ще са останали единствено кости – там, където към този момент е – 2 метра подземен. Звучи извънредно, нали? Но е самата истина.
Врязалият се в рейс Виктор Илиев също ще разчита на положителни юристи, които да пледират, че е доста добре момче, само че просто е изгубил надзор над автомобила. Въпреки че в профила му в обществените мрежи още стоят фотоси и клипове, на които прави дрифтове, надува балони с божествен газ и размята пачки, макар че по свидетелски показания, малко преди сбълсъка, той е използвал диазотен оксид. Но това вещество не е уловимо от дрегерите и е неговата дума против тези на очевидците. А очевидците, които евентуално ще не помнят за първите си думи, са приятелката на Илиев и друга тяхна обща позната.
И за голямо страдание, пометената от АТВ жена – Христина, към този момент е изпаднала в клинична гибел, а нейният наследник - Марти, продължава да е в извънредно тежко положение. А удължаващите се дни в кома, от ден на ден понижават възможностите му да оживее.
Утре (бел. авт. – петък, 22.08) в Бургас ще се гледа мярката за неотклонение на Бургазлиев – домакински арест, която прокуратурата стачкува. Готвят се и всеобщи митинги в три града – Бургас, София и Пловдив, на които стотици потърпевши фамилии, изгубили свои близки при сходни нещастия, ще поддържат фамилията на потърпевшите.
Но все пак, към този момент за повторно във Facebook, се появи група в поддръжка на Бургазлиев. Има информация, че негови другари също ще се появят пред съда в Бургас. Групата наброява съвсем 200 индивида, като в нея са съотборници на Никола от ФК „ Несебър “, татко му Георги Бургазлиев и самият Никола. Тук е по този начин – няма съвест, няма морал, има единствено – но той е доста положително момче, добър футболист (в случая) и страхотна компания.
А информацията, че нощес (бел. авт. – сряда 20.08) е имало и събиране в дома на почиващия си под домакински арест Никола, на което задачата е била той да получи скъпи препоръки от околните му по какъв начин да се държи в съда, което обаче събиране към дребните часове е минало в празненство, буди не просто неразбиране, а яд. Защото в случай че е правилно това, можем да единствено да си представим какви са родителите, основали подобен наследник и по какъв начин са възпитали същия. Дори и да не е, нека в действителност не е, е задоволително да не забравяме чадъра, опънали над него, в това число и в деня на нещастието, която аргументи.
Но Христина, Марти, убитият доктор в рейса, починалият при рухване от парашут 8 годишен Иван, са просто няколко от стотиците, хилядите починали или потърпевши тежко през годините. Колко детски живота угаснаха вечно на пешеходни пътеки, какъв брой други млади животи бяха прекършени при разнообразни нещастия. А броят на почернените фамилии се усилва, до момента в който в България е по този начин...
В България е по този начин – вървиш си по тротоара и те опустошава АТВ, движещо се с висока скорост по оживена улица, цялостна с хиляди туристи, в разгара на летния сезон. Прибираш се от нощна промяна с рейса и с полет към прозорците на рейса, какъвто сме гледали единствено по екшън филмите, на място те убива примат, взел неразбираемо по какъв начин дипломата си за главно обучение и шофьорската си брошура. Решаваш да зарадваш единственото си детенце и го качваш на морски атракцион, на който е посочено, че е позволен и за деца, само че и двете въжета се късат и ти агонизираш, безпомощно наблюдавайки по какъв начин детето ти умира, падайки от 50м височина, без да можеш да направиш безусловно нищо.
По света и у нас
Е, ще кажат доста – нещастия стават на всички места по света. В това, несъмнено, ще са прави. Стават нещастия - и по атракциони, и всякакви пияни и надрусани убиват по пътищата, и луди стрелят безредно, по този начин е. Разликата с другите „ бели “ страни („ бели “, тъй като все към тях се числим и стремим, не към някоя африканска страна, нали?) е, че последващите събития не са каквито у нас. Нито след това се вземат кръвни проби на младежа, летял с АТВ, в районното, където работят майка му и татко му. Нито персоналният автомобил на някое синче, би бил паркиран на служебния паркинг на районното, както е този на Никола, спрян пред районно управление (на МВР) Несебър. Нито същият биха го оставили под домакински арест, нито естествени хора биха се събрали на митинг в негова отбрана (от какво в действителност го пазят?) влизайки в вербален спор с бащата и брачен партньор на потърпевшите детенце и жена. Не просто спор, а нападателно отскачане и пъчене пред примрелия от смут човечец.
Няма по какъв начин изобщо да се случи сходно нещо, тъй като на секундата родителите на въпросния щяха да са отстранени от работа. По-точно, при най-малкото подозрение за погрешно взети проби или чадър над синчето им, щяха да са уволнени и над тях също да тегне действителната заплаха да се озоват в пандиза. А има и друго, което е още по-тъжно в родната ни България – малко евентуално е някъде в естествена страна, нечие дете да си разрешава толкоз произволи, застрашаващи репутацията и работата на родителите му.
Да, в белите страни хората си държат на репутациите, градени с години. Тук, изобщо не рядко, много чиновници – в това число и на виновни позиции, са спуснати с парашут. Имат и тил, даващ им убеденост, че могат да колят и бесят, изключително в по-малките обитаеми места, където всички се знаят и никой не би посмял да се изправи против тях. А децата им, отраснали с сходен образец, стават още по-арогантни и жестоки.
Ако си приказваме почтено, в естествена страна, няма и по какъв начин притежателите на атракциона (в случая на парасейлинга) да позволен двата предпазни колана, придържащи качилите се на парашута, да са толкоз износени от времето, от солената вода, от каквито и да е, да продължат да бъдат употребени в сходно положение. Няма по какъв начин и да липсва инструктаж преди качване на сходно развлечение. Няма и по какъв начин, в един от най-големите ни курорти, на разгара на сезона, да няма нито една оборудвана кола за спешна помощ. И изобщо, да има единствено една линрйка, за хиляди туристи.
Заради незаконна немарливост, по-вероятно - поради безподобна лакомия, икономисала им най-вече стотина-двеста лв., в този момент едно дете е мъртво, а за родителите му повече няма да има живот. И няма да го позволен по белия свят, и тъй като това би означавало финален завършек на бизнеса им, и тъй като би означавало да се озоват в пандиза – освен тримата чиновници, които са арестувани все още, а притежателите на това развлечение, и да се озоват за дълго време.
В белите страни автошколите и притежателите им не могат да си разрешат да имат такива учащи се като врязалия се в рейс Виктор. Това би означавало мигновено лишаване на лиценза – вечно, както и затвор за позволилите сходно лице да се качи на автомобил.
Потресаващата родна реалност
Но тук, тук е безредица – на всички равнища. Обществото ни е апатично, пасивно наблюдаващо и цъкащо след следващата покруса. Контролните органи не могат да си дефинират отговорностите, прехвърляйки отговорността си като парещ картоф. Виновни няма. Виновният постоянно е някакво релативно разбиране, променлива, която се наглася съгласно събитията. И в никакъв случай не е съответно лице, съответно министерство, съответна компания даже.
Съдейки по развиването на случая със починалото при рухване от парашут детенце, съдът (може би) ще признае за отговорни тримата арестувани към този миг. Ще последват каузи, в които те – с положителни юристи – сигурно ще потвърдят, че нямат директно отношение към нещастието, а най-после ще последват условни присъди. А притежателите на атракциона, нервно потропвайки с пръсти, просто ще чакат по-бързо да си пуснат още веднъж в деяние оборудванията – всеки ден е загуба на пари, въпреки всичко. През тези няколко години, в които делата рамиват от ден на ден отговорността, от дребния Иван ще са останали единствено кости – там, където към този момент е – 2 метра подземен. Звучи извънредно, нали? Но е самата истина.
Врязалият се в рейс Виктор Илиев също ще разчита на положителни юристи, които да пледират, че е доста добре момче, само че просто е изгубил надзор над автомобила. Въпреки че в профила му в обществените мрежи още стоят фотоси и клипове, на които прави дрифтове, надува балони с божествен газ и размята пачки, макар че по свидетелски показания, малко преди сбълсъка, той е използвал диазотен оксид. Но това вещество не е уловимо от дрегерите и е неговата дума против тези на очевидците. А очевидците, които евентуално ще не помнят за първите си думи, са приятелката на Илиев и друга тяхна обща позната.
И за голямо страдание, пометената от АТВ жена – Христина, към този момент е изпаднала в клинична гибел, а нейният наследник - Марти, продължава да е в извънредно тежко положение. А удължаващите се дни в кома, от ден на ден понижават възможностите му да оживее.
Утре (бел. авт. – петък, 22.08) в Бургас ще се гледа мярката за неотклонение на Бургазлиев – домакински арест, която прокуратурата стачкува. Готвят се и всеобщи митинги в три града – Бургас, София и Пловдив, на които стотици потърпевши фамилии, изгубили свои близки при сходни нещастия, ще поддържат фамилията на потърпевшите.
Но все пак, към този момент за повторно във Facebook, се появи група в поддръжка на Бургазлиев. Има информация, че негови другари също ще се появят пред съда в Бургас. Групата наброява съвсем 200 индивида, като в нея са съотборници на Никола от ФК „ Несебър “, татко му Георги Бургазлиев и самият Никола. Тук е по този начин – няма съвест, няма морал, има единствено – но той е доста положително момче, добър футболист (в случая) и страхотна компания.
А информацията, че нощес (бел. авт. – сряда 20.08) е имало и събиране в дома на почиващия си под домакински арест Никола, на което задачата е била той да получи скъпи препоръки от околните му по какъв начин да се държи в съда, което обаче събиране към дребните часове е минало в празненство, буди не просто неразбиране, а яд. Защото в случай че е правилно това, можем да единствено да си представим какви са родителите, основали подобен наследник и по какъв начин са възпитали същия. Дори и да не е, нека в действителност не е, е задоволително да не забравяме чадъра, опънали над него, в това число и в деня на нещастието, която аргументи.
Но Христина, Марти, убитият доктор в рейса, починалият при рухване от парашут 8 годишен Иван, са просто няколко от стотиците, хилядите починали или потърпевши тежко през годините. Колко детски живота угаснаха вечно на пешеходни пътеки, какъв брой други млади животи бяха прекършени при разнообразни нещастия. А броят на почернените фамилии се усилва, до момента в който в България е по този начин...
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ