Две силни мъжки имена черпят днес
Днес почитаме Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан. Той е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По националност той бил евреин, а по занимание левит – духовник при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно обръщение го назовава "син ми Марко " (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били доста близки между тях. Св. ап. Петър назовава евангелист Марк собствен наследник в нравствен смисъл, тъй като го обърнал в християнството и го кръстил. Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото обучение в Египет. В Александрия, основен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин свещеник. Под неговото управление Александрийската черква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите епохи на християнството. Александрия станала първоначален пункт за проповед на християнството в близките на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един майстор (обущар), на име Аниан, който евангелист Марк излекувал от рискова рана. След това цифрата на християните бързо се увеличавало. Смутени от този триумф на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в прилежащите на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за собствен заместител свещеник Ананий.
Житие:
След 62 година евангелист Марк още веднъж посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да извърши някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал дружно с ап. Тимотей към края на 66-та или при започване на 67 година, малко преди мъченическата гибел на първовърховните апостоли. След това още веднъж се завърнал в Александрия и траял своята проповедническа активност. За да приготви ръководители за вярващите, основал в Александрия учебно заведение, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали доста християни, с цел да участват на богослужението. Езичниците не могли да гледат умерено, по какъв начин цифрата на вярващите в Христа се усилва всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия господ Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не взе участие в езическото празненство. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът правил свещенодействие, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с крясъци го повели по градските улици. Кръвта на светия страдалец обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: "Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да понасям премеждия за Твоето име ".
Вечерта затворили мъченика в тюрма. През нощта му се явил ангел и му споделил, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде присъединен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена завинаги. След това му се явил самичък Спасителят и му споделил: "Мир не тебе, благовестителю Мой ". На другия ден мъчението траяло с още по-голямо озлобление. Мъченикът – деятел не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", безшумно умрял. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в издигнатата от него черква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени "Първо богатство в Александрия ". През 827 година те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил повдигнат възвишен храм на негово име. Евангелист Марк и до момента се смята за настойник на град Венеция.
Имен ден през днешния ден честват: Марк и Марко.
Св. ап. Петър в първото си съборно обръщение го назовава "син ми Марко " (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били доста близки между тях. Св. ап. Петър назовава евангелист Марк собствен наследник в нравствен смисъл, тъй като го обърнал в християнството и го кръстил. Пак свети деятел Петър го сложил за свещеник в град Александрия, където поради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, който го призовал към небесната популярност и апостолът Му предал своя дух.
Между 52 – 62 година евангелист Марк е проповядвал Христовото обучение в Египет. В Александрия, основен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин свещеник. Под неговото управление Александрийската черква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите епохи на християнството. Александрия станала първоначален пункт за проповед на християнството в близките на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един майстор (обущар), на име Аниан, който евангелист Марк излекувал от рискова рана. След това цифрата на християните бързо се увеличавало. Смутени от този триумф на евангелската проповед, езичниците принудили Марка да напусне Александрия. Тогава той отишъл в прилежащите на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за собствен заместител свещеник Ананий.
Житие:
След 62 година евангелист Марк още веднъж посетил Рим. Там той се видял и с ап. Павел, който през 63 година бил още в окови, и с ап. Петър, който през 62 година също бил в Рим.След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да извърши някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал дружно с ап. Тимотей към края на 66-та или при започване на 67 година, малко преди мъченическата гибел на първовърховните апостоли. След това още веднъж се завърнал в Александрия и траял своята проповедническа активност. За да приготви ръководители за вярващите, основал в Александрия учебно заведение, което скоро станало известно в целия Изток.
Близко до морския бряг евангелист Марк построил първия християнски храм, където се събирали доста християни, с цел да участват на богослужението. Езичниците не могли да гледат умерено, по какъв начин цифрата на вярващите в Христа се усилва всеки ден, и решили да убият евангелиста. Това свое решение те изпълнили на празника в чест на езическия господ Серапис. В същия ден, 24 април, тогава се паднал и най-големият християнски празник Великден. В навачерието на празника евангелист Марк съветвал народа да не взе участие в езическото празненство. Това озлобило езичниците и те, като нахлули в храма, където евангелистът правил свещенодействие, хванали го, извели го вън и, като го вързали за шията с въже, с крясъци го повели по градските улици. Кръвта на светия страдалец обагряла камъните на калдаръма. Той обаче твърдо понасял страданията, като не преставал да се моли: "Благодари Ти, Господе Иисусе Христе, че ме удостои да понасям премеждия за Твоето име ".
Вечерта затворили мъченика в тюрма. През нощта му се явил ангел и му споделил, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде присъединен към светите апостоли, а паметта му няма да бъде забравена завинаги. След това му се явил самичък Спасителят и му споделил: "Мир не тебе, благовестителю Мой ". На другия ден мъчението траяло с още по-голямо озлобление. Мъченикът – деятел не преставал да се моли. Най-после, като произнесъл думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си ", безшумно умрял. Това станало на 25 април. Тялото му погребали в издигнатата от него черква. Над неговите свети мощи дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.
Мощите на св. евангелист Марк били наречени "Първо богатство в Александрия ". През 827 година те били пренесени от венециански търговци в гр. Венеция. Върху мястото, където били положени, през десети век бил повдигнат възвишен храм на негово име. Евангелист Марк и до момента се смята за настойник на град Венеция.
Имен ден през днешния ден честват: Марк и Марко.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ