Днес почитаме паметта на светите София, Вяра, Надежда и Любов.

Днес почитаме паметта на светите София, Вяра, Надежда и Любов. София е майката, безстрашно осъществила името си, което значи Мъдрост. От нея се родили три прелестни деца, оправдали и те изцяло свещените имена, с които били наречени при светото кръщение.

Времето - нямало и 100 години от оная славна победа над гибелта на нашия Господ Иисус Христос - към този момент било задоволително мъчно и по човешки рисково. Властта в никакъв случай не е обичала да не й се подчиняват, освен това освен материално и стопански, само че и идеологически. Защото от време на време властта се задоволява да си цялостни хазната и да си обезпечава охолството без да има искания към убежденията и вярванията на своите жители. Дългата история на човечеството (дори до наши дни!) обаче ясно демонстрира, че идейното подчинение на подчинените хора и нации е неизкореним блян у властващите. А непокорството се санкционира с жестока грубост, в която няма благосклонност, нито състрадание.

Такава била участта и на светата майка и трите й невръстни дъщери. Участ не от елементарните. При това не наложена, а непринудено определена.

Колкото и да са се опитвали в последните времена да изкарат измислена историята на свещения им героизъм, подозирайки раннохристиянски опит за подплътяване на дивните добродетели с личностни ориси, ние няма да престанем да почитаме истината в техния героизъм. И да се молим с думите на песнописеца:

Агнета словестни, посредством мъчения достигнахте Агнеца и Пастиря Христос и запазихте вярата. Затова през днешния ден с радостни души честваме вашата памет, досточудни, и величаем Христос. (Тропар на светиците, гл. 1)

Това, че на тяхно име чества софийската базилика, е просто още едно благословение.