Днес България е Батак! Не си българин, ако не знаеш коя е жената на снимката!
Днес почитаме паметта на хилядите изклани почтени българи, дами, деца и мъже в Батак през 1876 година
На фотографията е Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
В Батак през днешния ден е кулминационната точка на честванията във връзка 142-та годишнина от Априлската епопея. От 9,30 ч. в църквата „ Св. Неделя “ ще бъде отслужена света литургия. За всички поданици и посетители на градчето е обезпечено гратис посещаване на Историческия музей, Балиновата и Шаровата къща. Тържествата ще завършат на площад „ Освобождение “ с празничен концерт.
реклама
Баташкото клане е осъществено от османски башибозук от прилежащите помашки села под директното командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е наказан и изпратен на изгнание в Диарбекир, само че по-късно е опрощение от султан Абдул Хамид II. Според разнообразни оценки, сред 1 400 и 5 000 души от селото са избити.
Преди въстанието
След потурчването на Чепино в 1657 г., Батак е обкръжен от мохамедански села, известно време градът съставлява „ остров “ на християнската вяра. Интересни са данните, че в баташката църква „ Света Неделя “, християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от останалите градове, където гръцкият е бил наложителен. Турските управляващи не желали да разрешават сходни привилегии на българите, след освобождението на Сърбия и Гърция, само че заради откъсването на Батак от останалите градове (градът се намира високо в Родопите) турските управляващи не научават за „ нарушаването “. Поради тези религиозни проблеми, хайдутското движение в Родопите се води от Батак.
През 1873 г. Васил Левски е хванат, а турските управляващи схващат за съществуването на скришен български комитет, който готви въстание, мнителността на управляващите към един от по-будните младежи в Батак - Петър Горанов - се ускорява.
През 1875 г. избухва въстание в Херцеговина, което е поддържано и от Сърбия и Черна гора, които пък скрито се готвят за война с Османската империя, не след дълго въстанието в Херцеговина се придвижва и в Босна. Австро-унгарският министър на външните работи, граф Андраши, от страна на Австро-Унгария, Германия и Русия, подава до Високата порта нота, с която се желаят неотложно известни промени за въстаналите области. Българите вземат решение, че моментът на земетресения в империята е преференциален и стартират да се готвят за въстание, не след дълго до Петър Горанов доближава тайният „ Устав на Българския централен революционен комитет “. Турските управляващи още веднъж заподозират Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват обвинения с ловкост, като употребяват че той е от Кавлаковия жанр и вместо неговата къща, показали къщата на Горьо Кавлаков, където не било намерено нищо
Баташкото въстание
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да обезпечи хранителни запаси на въстанниците в близките територии, да блокира важните пътища и по този начин да попречи на турските войници да получават колета с хранителни запаси. Батак е трябвало да се оправи с околните помашкисела (Чепино, Корово...), в случай че се опитат да попречат на въстанието. При разтрошаване на четите в близките земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.
Единственият проблем бил, че от самото начало на въстанието Батак е трябвало да се пази самичък от турската войска, само че рискът е стихотворец.
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводатаПетър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e пратеник на локалния революционен комитет в събранието в Оборище.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстанниците.
Ето как Захари Стоянов описва в своите „ Записки по българските въстания “, тези и част от по-нататъшните събития:
„ На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо противодействие, той, неприятелят, бил поканен дори от самите българи-чорбаджии, със известие, че селото ще си съобщи оръжието. Няколко души, в действителност, си предали оръжието на неприятеля; само че желанията на тоя лицемерен противник били свиреп, подли, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно поставено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, само че, наместо благосклонност, това е възбуждало по-люто възмездие и някакво си зверско празненство в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в смут и боязън. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край. “ [3]
Убийството на кмета и нравствен водач Трендафил Тошев Керелов е разказано в роман на свидетел - брачната половинка на сина му Ангел Керелов - Босилка:
Трендафил Керелов
„ Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който сподели, че желае да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и патронът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със личните си уста Трендафил да бъде набит на прът и опечен. Думите, които употребява, бяха „ Shishak aor “, което на турски значи да се набие на шиш като частите месо, наречени „ кебап “. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му облеклата, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола постепенно, до момента в който той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях напълно покрай Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български дами. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил. “[4] Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „ По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на части със сабята си. Овъглените остатъци на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха заровени. “ `[5]Стотника Петър Керелов е погубен грубо, откакто му избождат очите и отрязват езика пред очите на татко му Трендафил Керелов и други батачани.
Пън на който палачите отсичали главите на почтените жертви
Съчинението на Робърт Джаспър Мор „ Под Балкана “, дружно с репортажите на Макгахан във вестник „ Дейли Нюз “, е един от скъпите извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се разказва гибелта на Трендафил Керелов:
„ Убиването на старейшината Трендафил било осъществено извънредно безчовечен. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на прът и го опекли жив измежду кръг от дами, заставени от башибозуците да останат фенове до неговата гибел. На различен човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите. “[6]
Жени, девойки и деца били избивани в къщите и по улиците, до момента в който доста мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко съумели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на голямо безчовечие.[7]
В „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов е описал случилото се:
„ Като се уверил към този момент наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крайници, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „ Марш! Де гюреим сизи! “, като показал с пръст и на по този начин изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за кръвопролитие овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали отсреща им със зъби — живи желали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрани, ги насекли на дребни късчета.
Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-сетне, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат доста храбри батачени като кокошки, намести премия за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина патрони, настрана от това място, гдето си поставили костите същинските мъченици. Въобще турците през 1876 година по този начин са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и прочие
Най-мъченически е умрял от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, сред два запалени от плява огньове, гдето българският страдалец умрял, опечен като скумрия. Неговият обезверен вик не бил в положение да покърти ни едно мусулманско сърце... “ [8]/
Бременни дами били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или даже 40 дами са се били затворили, са били изгорени дружно с тях.
„ Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи патрони и от искрящи се в бездънното мрачно небе пламъци на разбеснелите ненадейно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по всякакви кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, добавят картината. От този час към този момент по-нататък ориста на Батак е единствено мъка.
Училището, което било наоколо до църквата „ Света Неделя “ се оказва последно леговище на към 200 души, които били изгорени живи, до момента в който се криели в него, създателят на „ Записки по българските въстания “ - Захари Стоянов описва случките в него по този начин:
„ Башибозуците влезнали вътре без никакво затруднение и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които по този начин също били измушени и накастрени; в цифрата на последните били: духовник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили на първо време очите, дупчили го като сито по цялото тяло, до момента в който издъхне тоя християнски страдалец в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който по този начин също бил насечен по всичкото тяло. Бедният страдалец на просвещението! Той умрял в същото това здание, дето преди няколко дни проповядвал от скромния училищен стол словото на светлината. В долния кат на учебното заведение имало до 200 души скрити, мъже, дами и деца, които кръвниците, от доста експедитивност, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че елементарният случай ги е запазил от гибелта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото деяние на патрона, само че изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на учебното заведение, тъй като башибозуците на потегляне запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна тъга били чути по-късно от зверовете, които разбрали, че създали една неточност, по нехайство, не в отношение към участта на двестете жертви, само че че не могли да ги оберат от по-напред, което събитие съставявало същинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напразно толкоз облекла, а може би и пари — споделили те с турско самообладание и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят дори с наличието си жертвеника на двестете мъченици. “
Църквата „ Света Неделя “
Църквата „ Света Неделя “[редактиране | редактиране на кода]
В хода на въстанието църквата „ Света Неделя “ била последната крепост на разбунтувалите се батачани.
Една от най-ранните фотоси на храма след клането (1878)
Почти по едно и също време с разрушаването на учебното заведение, башибозуците почнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга.Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „ Света Неделя “ и дворът ѝ.
На сутринта на 3 май, башибозукът съумял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, само че входната вратата на храма не поддала, защото била „ задръстена “ от хората които се намирали в църквата.
„ Народът бил вътре притиснат като на скенджа [12] множество деца и недъгави умрели от задушаване; съумели да влязат единствено ония, които можели да се хвърлят по главите на хората. “[13]
Защитата на църквата траяла три дни, престрелките в селото не преставали, с цел да принудят батачани да се предадат, врагът пускал цялостни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, доста от хората починали поради дефицит на О2.
Някои от нападателите се пробвали да обхванат в църквата от покрива, само че без необикновен триумф, въпреки да постигнали няколко изстрела против барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, по тази причина барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, с цел да намерят подпочвена вода.
На третия ден, към момента оживелите решили да излязат на открито, откакто разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал извън с башибозуците си. Започнало безпощадно кръвопролитие, единствено тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели още веднъж Батак с потурчените от него българи, само че те се оказали незадоволително.
«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените дейности набашибозука, съпроводени в тази ситуация отизнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското публично мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България
Ето по какъв начин сцената е разказана от Захари Стоянов:
„ Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които пробвало към този момент няколко пъти, само че като нямало друго избавление като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си фантазира, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си ситуацията на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които дружно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, само че картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, дамите показвали децата си, и с цел да умилостивят някак кръвниците, желали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и татковци. Всичко напразно! Башибозуците погледнали невъзмутимо на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и още веднъж почнали да въртят ятаганите. И по този начин, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От на първо време жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето благосъстояние, а след това са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, до момента в който удовлетворят грабителската жадност на плячкаджиите, мнозина мъже избавили своя живот, като легнали сред изкланите и се престорили на умрели. “[13]
След дейностите си, османците опожаряват църквата, само че каменната и структура я избавя, само иконите и дървените мебели изгарят.
Когато се схваща, че съветски комисии ще дойдат, с цел да огледат мястото, турските управляващи се пробват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, поради ужасната воня, която се носела (телата стояли повече от 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, с цел да не си проличава попилата кръв, която по-късно избива още веднъж. Дори през днешния ден следите от кръв се виждат ясно в храма.
Краят на клането и Дървеният мост[редактиране | редактиране на кода]
Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оживели да се съберат пред църквата, с предлог, че ще сформира лист на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оживялото население на Батак се събрало, защото неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разграничени на мъже и дами. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - дамите да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите към 300 явили се мъже.
Същият ден още към триста други били убити при дървеният мост пред учебното заведение, на първо време им се отрязвали ръцете и краката, ушите и носовете, раменете, а след това ги доубивали.
По-късно, местата на клането са разказани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и посредством него събитията доближават до вестниците „ Дейли Нюз “ и Ню Йорк Хералд.
Данни за жертвите
Данни за жертвите в Батак дава Димитър Страшимиров. Списъкът му съдържа имената и възрастта на 1750 жертви, както и махалата от която са. Както самият Страшимиров категорично загатва данните не претендират за цялост и акуратност. Обобщеният тип на известните му починали наподобява по следния метод:
Махала Жертви
Паунова махала 175
Кавлакова махала 399
Стойчова махала 286
Самунева махала 214
Климентова махала 650
Други 26
Според оповестен от Димитър Гаджанов официален османски доклад максимален брой избити от християнските села има точно в Батак, като според систематизираните данни за Пловдивската и Пазарджишката сподели, в тях са убити общо 3044 души, като единствено в Батак те са 1346. Консулът на САЩ Юджин Скайлър в собствен отчет откакто посещава Батак оповестява че е избито към 3/4 от популацията и категорично показва цифрата 5000 починали българи множеството дами, девойки, деца и старци. Според някои изследоветели не би могло да има пет хиляди убити от село с население по-малко от четири хиляди поданици.
Един от първите чужденци, описали ужасите в България след Априлското въстание, бил американския журналист Джанюариъс Макгахан, който бил изпратен като военен кореспондент на вестник „ Дейли Нюз “. Първоначалните задания на Макгахан били да направи анкета за закононарушенията във въстаналите региони дружно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и съветския представител княз Алексей Церетелев, само че откакто видял ситуацията в страната, решил че статистиката няма да е задоволителна. Журналистът разказва доста от турските зверства след визитите си вПерущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив.
Макгахан като боен сътрудник в България
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в поддръжка на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.
Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан написа своите репортажи с невероятни описания на целият опустошен град и покрайнините му:
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на смут, тъкмо пред нас се издигаше камара от черепи, смесени с кости от всички елементи на човешкото тяло, скелети съвсем цели, облекла, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше в близост.
Всички скелети бяха облечени единствено с женски ризи, Те всички бяха дами и девойки. Преброих над 100 черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната камара. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези дами до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали дамата, съблича ли я деликатно по риза, оставяли на страна ония облекла, които били скъпи и всички декорации и скъпоценности, след което доста от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни описаха, че това са костите на 200 млади девойки, изначало пленени и особено непокътнати за орис по-лоша от гибелта... “[15]
„ Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оживял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните дребни черепи, Броят на децата убити в тези кланета е повече от голям. Очевидци ни описаха по какъв начин видели дребни бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище... “ ``Приближихме към черквата и учебното заведение. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и части изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, учебното заведение е била обширна хубава постройка, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на учебното заведение на височина от няколко фута, лежат костите на 200 дами и деца, живи изгорели сред тези четири стени...
Черквата не беше доста необятна, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща дребен черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо изключително. Зловонието беше толкоз огромно, че едвам можехме да погледнем към нас.
Това което ни се стори маса от камъни и отпадък под нас, бе в реалност камара от човешки трупове, покрити от горната страна с тънка ръжда от камъни и пръст, целият църковен двор е затрупан с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крайници, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се посочваха там, малко краче, дълго колкото пръст, дребни бебешки ръчички, протегнати, като че ли молеха за помощ - бебета, които са умирали, учудени от яркият искра на сабята, деца, които са умирали измежду писъци на нерешителност и смут...``[15]
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от следствието си и репортажите поради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.
Юджийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан също написа за клането:
„...Видях костите им, някои още с части месо по тях, насъбрани в една равнина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прелестна котловина. Дъскорезниците - градът е въртял забележителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали около реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди поданици няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, огромна част от тях дами и деца и костите им, които са под руините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, даже цели човешки скелети, глави на девойки, към момента украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с облекла. Тук видях къща, подът на която беше прошарен от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският отличник Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където в този момент е заровен; видях един ров, претъпкан с разлагащи се трупове; един воденичен яз, изпълнен с подути тела; тук беше едно учебно заведение, в което двеста дами и деца, потърсили леговище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят към хиляда полуизстнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където сред камъните, които на вятъра са били нахвърляни от горната страна с цел да ги прикрият, се виждаха ръце, крайници и глави, които тровеха въздуха със своята воня. След визитата ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, с цел да улесни разлагането на телата и да предотврати експлоадирането на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил украсен и нараснал в чин юзбашия. “
Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година.[17] Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна,Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през2004 година в България.
Батачани пред „ Св. Ал. Невски “ на канонизацията на Светите Баташки новомъченици.
3 април 2011 г
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника „ Свети Александър Невски “ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 година в църквата в Батак
С решение от 30 май 2011 година на Светия Синод Руската православна църква ще празнува паметта на Баташките и Новоселските мъченици
На фотографията е Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
В Батак през днешния ден е кулминационната точка на честванията във връзка 142-та годишнина от Априлската епопея. От 9,30 ч. в църквата „ Св. Неделя “ ще бъде отслужена света литургия. За всички поданици и посетители на градчето е обезпечено гратис посещаване на Историческия музей, Балиновата и Шаровата къща. Тържествата ще завършат на площад „ Освобождение “ с празничен концерт.
реклама
Баташкото клане е осъществено от османски башибозук от прилежащите помашки села под директното командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е наказан и изпратен на изгнание в Диарбекир, само че по-късно е опрощение от султан Абдул Хамид II. Според разнообразни оценки, сред 1 400 и 5 000 души от селото са избити.
Преди въстанието
След потурчването на Чепино в 1657 г., Батак е обкръжен от мохамедански села, известно време градът съставлява „ остров “ на християнската вяра. Интересни са данните, че в баташката църква „ Света Неделя “, християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от останалите градове, където гръцкият е бил наложителен. Турските управляващи не желали да разрешават сходни привилегии на българите, след освобождението на Сърбия и Гърция, само че заради откъсването на Батак от останалите градове (градът се намира високо в Родопите) турските управляващи не научават за „ нарушаването “. Поради тези религиозни проблеми, хайдутското движение в Родопите се води от Батак.
През 1873 г. Васил Левски е хванат, а турските управляващи схващат за съществуването на скришен български комитет, който готви въстание, мнителността на управляващите към един от по-будните младежи в Батак - Петър Горанов - се ускорява.
През 1875 г. избухва въстание в Херцеговина, което е поддържано и от Сърбия и Черна гора, които пък скрито се готвят за война с Османската империя, не след дълго въстанието в Херцеговина се придвижва и в Босна. Австро-унгарският министър на външните работи, граф Андраши, от страна на Австро-Унгария, Германия и Русия, подава до Високата порта нота, с която се желаят неотложно известни промени за въстаналите области. Българите вземат решение, че моментът на земетресения в империята е преференциален и стартират да се готвят за въстание, не след дълго до Петър Горанов доближава тайният „ Устав на Българския централен революционен комитет “. Турските управляващи още веднъж заподозират Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват обвинения с ловкост, като употребяват че той е от Кавлаковия жанр и вместо неговата къща, показали къщата на Горьо Кавлаков, където не било намерено нищо
Баташкото въстание
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да обезпечи хранителни запаси на въстанниците в близките територии, да блокира важните пътища и по този начин да попречи на турските войници да получават колета с хранителни запаси. Батак е трябвало да се оправи с околните помашкисела (Чепино, Корово...), в случай че се опитат да попречат на въстанието. При разтрошаване на четите в близките земи, останките от тях е трябвало да се съберат в Батак.
Единственият проблем бил, че от самото начало на въстанието Батак е трябвало да се пази самичък от турската войска, само че рискът е стихотворец.
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводатаПетър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e пратеник на локалния революционен комитет в събранието в Оборище.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстанниците.
Ето как Захари Стоянов описва в своите „ Записки по българските въстания “, тези и част от по-нататъшните събития:
„ На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо противодействие, той, неприятелят, бил поканен дори от самите българи-чорбаджии, със известие, че селото ще си съобщи оръжието. Няколко души, в действителност, си предали оръжието на неприятеля; само че желанията на тоя лицемерен противник били свиреп, подли, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно поставено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, само че, наместо благосклонност, това е възбуждало по-люто възмездие и някакво си зверско празненство в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в смут и боязън. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край. “ [3]
Убийството на кмета и нравствен водач Трендафил Тошев Керелов е разказано в роман на свидетел - брачната половинка на сина му Ангел Керелов - Босилка:
Трендафил Керелов
„ Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който сподели, че желае да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и патронът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със личните си уста Трендафил да бъде набит на прът и опечен. Думите, които употребява, бяха „ Shishak aor “, което на турски значи да се набие на шиш като частите месо, наречени „ кебап “. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му облеклата, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола постепенно, до момента в който той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях напълно покрай Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български дами. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил. “[4] Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „ По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на части със сабята си. Овъглените остатъци на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха заровени. “ `[5]Стотника Петър Керелов е погубен грубо, откакто му избождат очите и отрязват езика пред очите на татко му Трендафил Керелов и други батачани.
Пън на който палачите отсичали главите на почтените жертви
Съчинението на Робърт Джаспър Мор „ Под Балкана “, дружно с репортажите на Макгахан във вестник „ Дейли Нюз “, е един от скъпите извори на сведения за бунтовната 1876 година. Там също се разказва гибелта на Трендафил Керелов:
„ Убиването на старейшината Трендафил било осъществено извънредно безчовечен. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на прът и го опекли жив измежду кръг от дами, заставени от башибозуците да останат фенове до неговата гибел. На различен човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите. “[6]
Жени, девойки и деца били избивани в къщите и по улиците, до момента в който доста мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко съумели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на голямо безчовечие.[7]
В „ Записки по българските въстания “ Захари Стоянов е описал случилото се:
„ Като се уверил към този момент наздраво, че батачени са в негови ръце, той (Ахмед ага) скочил на крайници, погледнал към своите кръвници, изревал колкото му е силата: „ Марш! Де гюреим сизи! “, като показал с пръст и на по този начин изпоплашените и полумъртви наши пратеници, които били заградени като приготвени за кръвопролитие овци. На гласа на Барутанлията башибозуците наскочили кой с изтеглен нож, кой със запрегната пушка, наобиколили жертвите и скърцали отсреща им със зъби — живи желали да ги разкъсат; надпреварили се един през други, като вълци, кой по-напред да си накървави зъба. Петър Трендафилов, Вранко Димитров и Петър Каваджиев били предадени на няколко души кеседжии, които там, малко настрани, ги насекли на дребни късчета.
Ангел Кавлакът, тоя турски интригантин, който е играел лукава рол във време на въстанието, който е тичал от позиция на позиция да убеждава и обезкуражава, най-сетне, който е бил като агентин на Барутанлията и е станал причина да погинат доста храбри батачени като кокошки, намести премия за делото си — повалил се на земята, съшибан от десетина патрони, настрана от това място, гдето си поставили костите същинските мъченици. Въобще турците през 1876 година по този начин са постъпили с предателите и с ония покорни глави, които са отивали да им цалуват краката и да се предават. Това същото ние виждаме да става в Перущица, в Копривщица, в Дряновския манастир и прочие
Най-мъченически е умрял от горните петима души Трендафил Тошев Керелов. Него положили, като Васил Петлешкова в Брацигово, сред два запалени от плява огньове, гдето българският страдалец умрял, опечен като скумрия. Неговият обезверен вик не бил в положение да покърти ни едно мусулманско сърце... “ [8]/
Бременни дами били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или даже 40 дами са се били затворили, са били изгорени дружно с тях.
„ Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи патрони и от искрящи се в бездънното мрачно небе пламъци на разбеснелите ненадейно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по всякакви кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, добавят картината. От този час към този момент по-нататък ориста на Батак е единствено мъка.
Училището, което било наоколо до църквата „ Света Неделя “ се оказва последно леговище на към 200 души, които били изгорени живи, до момента в който се криели в него, създателят на „ Записки по българските въстания “ - Захари Стоянов описва случките в него по този начин:
„ Башибозуците влезнали вътре без никакво затруднение и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които по този начин също били измушени и накастрени; в цифрата на последните били: духовник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили на първо време очите, дупчили го като сито по цялото тяло, до момента в който издъхне тоя християнски страдалец в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който по този начин също бил насечен по всичкото тяло. Бедният страдалец на просвещението! Той умрял в същото това здание, дето преди няколко дни проповядвал от скромния училищен стол словото на светлината. В долния кат на учебното заведение имало до 200 души скрити, мъже, дами и деца, които кръвниците, от доста експедитивност, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че елементарният случай ги е запазил от гибелта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото деяние на патрона, само че изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на учебното заведение, тъй като башибозуците на потегляне запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна тъга били чути по-късно от зверовете, които разбрали, че създали една неточност, по нехайство, не в отношение към участта на двестете жертви, само че че не могли да ги оберат от по-напред, което събитие съставявало същинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напразно толкоз облекла, а може би и пари — споделили те с турско самообладание и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят дори с наличието си жертвеника на двестете мъченици. “
Църквата „ Света Неделя “
Църквата „ Света Неделя “[редактиране | редактиране на кода]
В хода на въстанието църквата „ Света Неделя “ била последната крепост на разбунтувалите се батачани.
Една от най-ранните фотоси на храма след клането (1878)
Почти по едно и също време с разрушаването на учебното заведение, башибозуците почнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга.Най ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „ Света Неделя “ и дворът ѝ.
На сутринта на 3 май, башибозукът съумял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, само че входната вратата на храма не поддала, защото била „ задръстена “ от хората които се намирали в църквата.
„ Народът бил вътре притиснат като на скенджа [12] множество деца и недъгави умрели от задушаване; съумели да влязат единствено ония, които можели да се хвърлят по главите на хората. “[13]
Защитата на църквата траяла три дни, престрелките в селото не преставали, с цел да принудят батачани да се предадат, врагът пускал цялостни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата, доста от хората починали поради дефицит на О2.
Някои от нападателите се пробвали да обхванат в църквата от покрива, само че без необикновен триумф, въпреки да постигнали няколко изстрела против барикадираните вътре.
В църквата нямало вода, по тази причина барикадираните използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите. Копали с голи ръце, с цел да намерят подпочвена вода.
На третия ден, към момента оживелите решили да излязат на открито, откакто разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал извън с башибозуците си. Започнало безпощадно кръвопролитие, единствено тези, които склонили да приемат исляма останали живи а останалите били обезглавени. Ахмед ага целял да насели още веднъж Батак с потурчените от него българи, само че те се оказали незадоволително.
«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски. Светотатствените дейности набашибозука, съпроводени в тази ситуация отизнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското публично мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България
Ето по какъв начин сцената е разказана от Захари Стоянов:
„ Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които пробвало към този момент няколко пъти, само че като нямало друго избавление като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си фантазира, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си ситуацията на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които дружно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, само че картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук. Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, дамите показвали децата си, и с цел да умилостивят някак кръвниците, желали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и татковци. Всичко напразно! Башибозуците погледнали невъзмутимо на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и още веднъж почнали да въртят ятаганите. И по този начин, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа. От на първо време жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето благосъстояние, а след това са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, до момента в който удовлетворят грабителската жадност на плячкаджиите, мнозина мъже избавили своя живот, като легнали сред изкланите и се престорили на умрели. “[13]
След дейностите си, османците опожаряват църквата, само че каменната и структура я избавя, само иконите и дървените мебели изгарят.
Когато се схваща, че съветски комисии ще дойдат, с цел да огледат мястото, турските управляващи се пробват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, поради ужасната воня, която се носела (телата стояли повече от 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, с цел да не си проличава попилата кръв, която по-късно избива още веднъж. Дори през днешния ден следите от кръв се виждат ясно в храма.
Краят на клането и Дървеният мост[редактиране | редактиране на кода]
Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак - Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
След клането в църквата, Барутанлията издал заповед, всички оживели да се съберат пред църквата, с предлог, че ще сформира лист на избитите и на вдовиците. По-голямата част от оживялото население на Батак се събрало, защото неявилият се щял да заплати с живота си. Явилите се били разграничени на мъже и дами. Когато Ахмед ага се явил пред тях той издал втора заповед - дамите да се наредят още по-надалеч от мъжете и трета да се избият останалите към 300 явили се мъже.
Същият ден още към триста други били убити при дървеният мост пред учебното заведение, на първо време им се отрязвали ръцете и краката, ушите и носовете, раменете, а след това ги доубивали.
По-късно, местата на клането са разказани в репортажите на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан и посредством него събитията доближават до вестниците „ Дейли Нюз “ и Ню Йорк Хералд.
Данни за жертвите
Данни за жертвите в Батак дава Димитър Страшимиров. Списъкът му съдържа имената и възрастта на 1750 жертви, както и махалата от която са. Както самият Страшимиров категорично загатва данните не претендират за цялост и акуратност. Обобщеният тип на известните му починали наподобява по следния метод:
Махала Жертви
Паунова махала 175
Кавлакова махала 399
Стойчова махала 286
Самунева махала 214
Климентова махала 650
Други 26
Според оповестен от Димитър Гаджанов официален османски доклад максимален брой избити от християнските села има точно в Батак, като според систематизираните данни за Пловдивската и Пазарджишката сподели, в тях са убити общо 3044 души, като единствено в Батак те са 1346. Консулът на САЩ Юджин Скайлър в собствен отчет откакто посещава Батак оповестява че е избито към 3/4 от популацията и категорично показва цифрата 5000 починали българи множеството дами, девойки, деца и старци. Според някои изследоветели не би могло да има пет хиляди убити от село с население по-малко от четири хиляди поданици.
Един от първите чужденци, описали ужасите в България след Априлското въстание, бил американския журналист Джанюариъс Макгахан, който бил изпратен като военен кореспондент на вестник „ Дейли Нюз “. Първоначалните задания на Макгахан били да направи анкета за закононарушенията във въстаналите региони дружно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и съветския представител княз Алексей Церетелев, само че откакто видял ситуацията в страната, решил че статистиката няма да е задоволителна. Журналистът разказва доста от турските зверства след визитите си вПерущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив.
Макгахан като боен сътрудник в България
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в поддръжка на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.
Между 28 юли и 25 август 1876 г., Макгахан написа своите репортажи с невероятни описания на целият опустошен град и покрайнините му:
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на смут, тъкмо пред нас се издигаше камара от черепи, смесени с кости от всички елементи на човешкото тяло, скелети съвсем цели, облекла, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше в близост.
Всички скелети бяха облечени единствено с женски ризи, Те всички бяха дами и девойки. Преброих над 100 черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната камара. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези дами до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали дамата, съблича ли я деликатно по риза, оставяли на страна ония облекла, които били скъпи и всички декорации и скъпоценности, след което доста от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни описаха, че това са костите на 200 млади девойки, изначало пленени и особено непокътнати за орис по-лоша от гибелта... “[15]
„ Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оживял нито един покрив, нито една стена (...) От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните дребни черепи, Броят на децата убити в тези кланета е повече от голям. Очевидци ни описаха по какъв начин видели дребни бебета набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище... “ ``Приближихме към черквата и учебното заведение. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и части изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, учебното заведение е била обширна хубава постройка, годна за приемане на 200 или 300 деца.
Сега по камъните и боклука, които покриват пода на учебното заведение на височина от няколко фута, лежат костите на 200 дами и деца, живи изгорели сред тези четири стени...
Черквата не беше доста необятна, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща дребен черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо изключително. Зловонието беше толкоз огромно, че едвам можехме да погледнем към нас.
Това което ни се стори маса от камъни и отпадък под нас, бе в реалност камара от човешки трупове, покрити от горната страна с тънка ръжда от камъни и пръст, целият църковен двор е затрупан с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крайници, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се посочваха там, малко краче, дълго колкото пръст, дребни бебешки ръчички, протегнати, като че ли молеха за помощ - бебета, които са умирали, учудени от яркият искра на сабята, деца, които са умирали измежду писъци на нерешителност и смут...``[15]
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от следствието си и репортажите поради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.
Юджийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан също написа за клането:
„...Видях костите им, някои още с части месо по тях, насъбрани в една равнина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прелестна котловина. Дъскорезниците - градът е въртял забележителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали около реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди поданици няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, огромна част от тях дами и деца и костите им, които са под руините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, даже цели човешки скелети, глави на девойки, към момента украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с облекла. Тук видях къща, подът на която беше прошарен от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският отличник Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където в този момент е заровен; видях един ров, претъпкан с разлагащи се трупове; един воденичен яз, изпълнен с подути тела; тук беше едно учебно заведение, в което двеста дами и деца, потърсили леговище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят към хиляда полуизстнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където сред камъните, които на вятъра са били нахвърляни от горната страна с цел да ги прикрият, се виждаха ръце, крайници и глави, които тровеха въздуха със своята воня. След визитата ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, с цел да улесни разлагането на телата и да предотврати експлоадирането на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил украсен и нараснал в чин юзбашия. “
Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година.[17] Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна,Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през2004 година в България.
Батачани пред „ Св. Ал. Невски “ на канонизацията на Светите Баташки новомъченици.
3 април 2011 г
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква реши да бъдат канонизирани за светци просиялите от рода български Баташки и мъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника „ Свети Александър Невски “ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 година в църквата в Батак
С решение от 30 май 2011 година на Светия Синод Руската православна църква ще празнува паметта на Баташките и Новоселските мъченици
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ