Черпят 9 прекрасни имена, почитаме милостив светец
Днес почитаме паметта на един от най-праведните християни, чиито мощи и през днешния ден правят чудеса. Това е Свети Мартин, наименуван още Милостиви. Той бил свещеник на град Тур в Галия (днешна Франция). Неговите родители били езичници, само че от ранно детство Свети Мартин имал опция да научи за Христа и неговото обучение за избавление на душата. Затова модерното светско обучение, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго познание.
Бащата на Свети Мартин принудително го изпратил в армията, с цел да може да избави сина си от фантазиите да стане аскет и да може военната дисциплинираност да го вразуми. Един леден зимен ден до портата на града седял полугол бедняк. Виждайки по какъв начин беднякът зъзне от мраз, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 елементи. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората самичък се увил.
През нощта Свети Мартин имал чудноват сън. Иисус Христос му се явил, завит с онази част от срязания плащ, която положителният войник дал на бедния и измъчен човек. На сутринта Свети Мартин се събудил надвишаващ с наслада и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, тъй като до оня миг той не бил кръстен.
Свети Мартин въпреки всичко съумял да се посвети на Всевишния и напуснал армията. Минали години, които прекарал в молебствия и ограничения, до момента в който един ден Светият дух го извършил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с готовност да служат на Господ. През годините вярна работа Свети Мартин получил епископски ранг. Избрали го за свещеник на град Тур.
Като свещеник, Свети Мартин положил големи старания да изкорени езическите традиции от Галия и да вкара християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на вълшебник. Най-забележителният образец е случката с един скверен. Свети Мартин отишъл в Париж по работа. Близо до портата на града стоял скверен, от който се носела непоносима воня и всички бягали встрани от него.
Без да изпитва омерзение, Свети Мартин се доближил и целунал индивида. Пред очите на всички за секунди проказата изчезнала. Оздравелият отишъл в храма и почнал да насочва към Всевишния благодарствени молебствия за своето здраве. Вярващите почнали да назовават епископа Свети Мартин Милостиви, тъй като той проявявал забележително християнско състрадание към всички.
Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните остатъци на Свети Мартин били положени в гроба, безчет чудеса почнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.
А поради неповторимия му живот имен ден честват всички с имената Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела и Мартена .
Бащата на Свети Мартин принудително го изпратил в армията, с цел да може да избави сина си от фантазиите да стане аскет и да може военната дисциплинираност да го вразуми. Един леден зимен ден до портата на града седял полугол бедняк. Виждайки по какъв начин беднякът зъзне от мраз, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 елементи. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората самичък се увил.
През нощта Свети Мартин имал чудноват сън. Иисус Христос му се явил, завит с онази част от срязания плащ, която положителният войник дал на бедния и измъчен човек. На сутринта Свети Мартин се събудил надвишаващ с наслада и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, тъй като до оня миг той не бил кръстен.
Свети Мартин въпреки всичко съумял да се посвети на Всевишния и напуснал армията. Минали години, които прекарал в молебствия и ограничения, до момента в който един ден Светият дух го извършил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с готовност да служат на Господ. През годините вярна работа Свети Мартин получил епископски ранг. Избрали го за свещеник на град Тур.
Като свещеник, Свети Мартин положил големи старания да изкорени езическите традиции от Галия и да вкара християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на вълшебник. Най-забележителният образец е случката с един скверен. Свети Мартин отишъл в Париж по работа. Близо до портата на града стоял скверен, от който се носела непоносима воня и всички бягали встрани от него.
Без да изпитва омерзение, Свети Мартин се доближил и целунал индивида. Пред очите на всички за секунди проказата изчезнала. Оздравелият отишъл в храма и почнал да насочва към Всевишния благодарствени молебствия за своето здраве. Вярващите почнали да назовават епископа Свети Мартин Милостиви, тъй като той проявявал забележително християнско състрадание към всички.
Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните остатъци на Свети Мартин били положени в гроба, безчет чудеса почнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.
А поради неповторимия му живот имен ден честват всички с имената Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела и Мартена .
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ