Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск. ...

Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск.

SIX-A Ден 12, последен ден в Камчатка

Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск. Пътят след столицата бързо се трансформира в черна линия тиня, камъни и сгурия, виейки около живописните хълмове на Камчатка. Полуостровът е бил неразрешен за визити от чужденци, а и руснаци до 1991 г, защото тук е имало голям брой военни обекти.

Първата ни спирка е точно подобен – укрепени позиции за танкове в един от хълмовете, гледащи към пътя за плажа. Слава като дребен е идвал постоянно тук, търгувайки с бойците водка против дизел. Сега танковите окопи и бункери са следите от това военно отделение. Концепцията на армията била, че американците ще атакуван Камчатка през този плаж и по тази причина са издигнати голям брой отбранителни уреди.

Самият плаж е толкоз надалеч от всевъзможни войни. От една страна природата тук е основала извънредно място – черен, като катран, пясък, поради голямото количество желязо в него, мие водите на бурния Тих океан.

Апропо, въпросният пясък, се употребява всеобщо през зимата по заледените пътища на Петропавловск, по тази причина булдозери и самосвали шетат из част от пясъчните дюни. Безкрайната пясъчна линия и мощни ветрове са привлекли един куп учебни заведения по сърф, след тях ята модерни юрти и палатки за посетителите. Дюните са осеяни с билки и най- към този момент шиповник – по нашенски шипки, само че с размери, непознати за нас – като приблизително огромна слива. Хапваме малко плодове на розата, които лъхат на познатия шипков мармалад.

Вълните на Тихия океан блъскат гневно по писъка, до момента в който уединен сърфист се пробва да се изправи на дъската. Мястото е идейно, някой би го нарекъл и хипстърско, поради скелетите на жилища на локалното население – ителмени, оставеното в пясъка работещо пиано или дървените, плаващи във въздуха риби.

В Камчатка, преди да дойдат руснаците, са живели главно два народа – ителмени и коряки. Слава ни споделя за метода им на живот, за спора им с казаците, които стъпват на Камчатка през 17 век, за метода им на живот.

Например ителмените смятали, че в случай че една жена има доста мъже, това приказва единствено добре за нея. За да е толкоз привлекателна, явно значи, че е положителна стопанка, шие добре, умее да готви и прочие. Ителмените имали и хитроумен дизайн на шатрите, в които живеели, който разрешавал при доста претрупан сняг да могат да излизат, както и да влиза пресен въздух.

Оставяме плажа малко обратно, с цел да се изкачим на близка стръмна канара, от която се вижда целият залив. Следи от следващите военни укрепления постепенно потъват в горите, завземащи част от дюните. На юг се е ширнало огромно езеро, обвързвано с океана от малка река и провлак. Тук до 50-те е съществувал следващият трудов лагер – ГУЛАГ. За разлика от доста други сходни лагери, този не бил охраняван – смятало се, че пандизчиите няма къде да отидат. И не са били надалеч от истината.
 SIX-A, Ден 11 – Приключенията по река Бистрая SIX-A, Ден 11 – Приключенията по река Бистрая
До момента имаме щур шанс с времето в Сибир. Вместо намусено небе, мраз и дъжд, се радваме непроменяемо на слънце и 20+ градуса. Днес ще...

Стигаме до ръкава, който съединява езерото с океана. Група мъже са разпънали мрежи и заграждат входа на езерото, с цел да заловен сьомгата, която влиза откъм океана. Бракониери. Нищо извънредно за Kамчатка.

Следваме ги, до момента в който влачат мрежите до устието на потока, вливащ се в Тихия океан. Единият ни гледа възкисело, наподобява почерпен от сутринта. Стигаме до финала – мрежата е затворена, вътре 10-ина сребристи тела се мятат. Единият от товарещите театралничи с една риба, след което подвиква: – благодаря, че ме снима, приеми армаган от мен – една риба, и ми хвърля една сьомга. Аз се стъписвам в началото, само че в последна сметка одобрявам подаръка и в подмяна правя подарък кутия цигари. Спираме се да поговорим. Пийналият му сателит пита от къде сме и като схваща, че сме от България клати неблагоприятно глава. Имал апартамент в Сочи, само че Камчатка и края на света били за него рая. Юнакът, който ми подари рибата, пък споделя, че политиката е нелепост и няма смисъл да я обсъждаме. Разделяме се другарски, Слава получава току- що уловена сьомга за вечеря.

А нашата вечеря е нещо друго особено, което сме обсъждали дълго, преди да дойдем тук. Децата от моето потомство четяхме доста Карл Май. В множеството му книги, когато героите убиваха мечка гризли, най- хубавата част за ястие, бяха лапите. А ние сме в страната на мечките и по тази причина още преди да тръгнем, бях помолил Слави да откри ресторант, в който оферират мечи лапи. И той откри, а ние предплатихме. И довечера беше нашата галавечеря.

Имаме резервация в ресторант Камчатка и в 20 часа паркираме пред ресторанта. Лъчезарно девойче ни посреща на входа, оставаме си якетата против номерче и въодушевено влизаме в салона. Погледите на личния състав са втренчени в нас – евентуално и за ресторанта е събитие. Отваряме менюто, в което е разказана мечата лапа, само че против предварителна поръчка. Сервитьорката ни твърди, че лапата е подготвена – печена 12 часа и когато решим, ще я изкара, покаже и след това върне за нарязване. Поръчваме предястия, само че мислите са към онази сладка и недостижима детска фантазия с мечата лапа. За повторно привличаме погледите – този път и на посетителите, когато я носят на масата. Постигнали сходен детски идеал, би трябвало да кажа, че усетът е на композиция сред телешка опашка и свинско краче. Това се дължи главно на колагена, който доминира. Хубаво е и е хубаво, че го опитахме. Къде е виненият лист, че на следващия ден ни чака ранен полет?

Източник: actualno.com