Към Божи гроб - с каруца и каца кисело зеле
Днес пътят към Бога може да се извърви с няколко кликвания - църквите имат уеб сайтове, свещеници публикуват духовни послания във Facebook, телевизията на Пловдивската митрополия излъчва онлайн литургии. В предишното обаче монаси, замогнали се търговци и занаятчии тръгвали месеци преди Великден, с цел да стигнат до Божи гроб и да станат хаджии. На поклонническото пътешестване поемали с каруца с хранителни запаси, в това число каца с кисело зеле.
Най-ранният поклоннически справочник е от 333 година. Докато в Западна Европа всеобщото ходене до светите места завършва след Кръстоносните походи, на Балканите модата се ускорява през 18.-19. век, споделя Соня Семерджиева от Регионалния археологически музей. Тя е куратор на изложбата „ 7 описа за вярата ”, която в навечерието на великденските празници демонстрира църковна утвар. Всеки експонат е обвързван с история на елементарен човек в пътя му към Бога. Сред изложените реликви е индулгенция - грехоотпустителна грамота, с която през 1789 година йерусалимският патриарх Антим опростил прегрешенията на земляк.
Бумът на модата с поклонническите пътувания идва у нас по-късно, тъй като робството е унищожило аристокрацията, споделя Семерджиева. Да станеш хаджия, носело почитание и привилегии. Титлата се смятала за съвсем равна на благородническа. За да стане човек хаджия, трябвало да иде на Божи гроб, да се потопи в река Йордан за второ кръщение, да вземе от плодородния огън и да си купи ерусалимия и индулгенция за опрощаване на греховете.
В началото върху ерусалимиите се изписвало в медальон името на новопосветения хаджия. После грехоотпустителните грамоти почнали да се вършат еднакви - като литографски отпечатък. Върху показаната в пловдивската галерия има надпис от времето на Антим Авраам - " по Божията благосклонност патриарх на светия град Ерусалим ". " В примирение приемите светия дух и посредством него които грехове простите, ще бъдат простени ”, написа на бланката.
Кой с каквито пари е разполагал, такава ерусалимия си е поръчвал. Тази в изложбата е дарена от доктор Иван Назлъмов на Народната библиотека през 1920 година дружно с още 60 предмета.
За да се поеме на хаджилък, се е изисквало положение от най-малко 10 000 гроша. Българите пътували с месеци, като живеели краткотрайно в Цариград, Александрия, Кайро. Поемали по море до пристанището Яфа, където акостирали корабите. Бреговете са доста стръмни и постоянно поклонниците загивали, преди да стигнат до светите места. Затова се смятало, че хаджиите са си завоювали тази купа.
Посрещането им по родните места било доста охолно - чакали ги накрай селото и се пиело вино съвсем седмица. Хаджиите се прибирали с осветени блага, които се предавали от потомство на потомство. За дамите и девойките носели куни - националното наименование на иконите. Те обаче не били парче дъска с изографисани светии. Изработвали ги от седеф със сребърен обков. От седеф били и медальоните, наричани още панагея. Собственици на истинска ерусалимия от старите времена разказали на Семерджиева по време на изследванията, че приживе дядото и бабата хаджии държали пано от Божи гроб над спалнята си. Носели се също нагръдни кръстове и кехлибарени броеници. Българите си купували дори савани, с които да бъдат заровени.
Най-ранният поклоннически справочник е от 333 година. Докато в Западна Европа всеобщото ходене до светите места завършва след Кръстоносните походи, на Балканите модата се ускорява през 18.-19. век, споделя Соня Семерджиева от Регионалния археологически музей. Тя е куратор на изложбата „ 7 описа за вярата ”, която в навечерието на великденските празници демонстрира църковна утвар. Всеки експонат е обвързван с история на елементарен човек в пътя му към Бога. Сред изложените реликви е индулгенция - грехоотпустителна грамота, с която през 1789 година йерусалимският патриарх Антим опростил прегрешенията на земляк.
Бумът на модата с поклонническите пътувания идва у нас по-късно, тъй като робството е унищожило аристокрацията, споделя Семерджиева. Да станеш хаджия, носело почитание и привилегии. Титлата се смятала за съвсем равна на благородническа. За да стане човек хаджия, трябвало да иде на Божи гроб, да се потопи в река Йордан за второ кръщение, да вземе от плодородния огън и да си купи ерусалимия и индулгенция за опрощаване на греховете.
В началото върху ерусалимиите се изписвало в медальон името на новопосветения хаджия. После грехоотпустителните грамоти почнали да се вършат еднакви - като литографски отпечатък. Върху показаната в пловдивската галерия има надпис от времето на Антим Авраам - " по Божията благосклонност патриарх на светия град Ерусалим ". " В примирение приемите светия дух и посредством него които грехове простите, ще бъдат простени ”, написа на бланката.
Кой с каквито пари е разполагал, такава ерусалимия си е поръчвал. Тази в изложбата е дарена от доктор Иван Назлъмов на Народната библиотека през 1920 година дружно с още 60 предмета.
За да се поеме на хаджилък, се е изисквало положение от най-малко 10 000 гроша. Българите пътували с месеци, като живеели краткотрайно в Цариград, Александрия, Кайро. Поемали по море до пристанището Яфа, където акостирали корабите. Бреговете са доста стръмни и постоянно поклонниците загивали, преди да стигнат до светите места. Затова се смятало, че хаджиите са си завоювали тази купа.
Посрещането им по родните места било доста охолно - чакали ги накрай селото и се пиело вино съвсем седмица. Хаджиите се прибирали с осветени блага, които се предавали от потомство на потомство. За дамите и девойките носели куни - националното наименование на иконите. Те обаче не били парче дъска с изографисани светии. Изработвали ги от седеф със сребърен обков. От седеф били и медальоните, наричани още панагея. Собственици на истинска ерусалимия от старите времена разказали на Семерджиева по време на изследванията, че приживе дядото и бабата хаджии държали пано от Божи гроб над спалнята си. Носели се също нагръдни кръстове и кехлибарени броеници. Българите си купували дори савани, с които да бъдат заровени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ