Църква на два века отбелязва двоен празник
Днес Панагюрище уважава една бележита годишнина, обвързвана с една реликва на българския дух – храм „ Св. Въведение Богородично ” в бунтовния град. Храм, който 200 години е опора на българския дух и знак на възраждащия се българин.
Панагюрище има собствен принос за развиването на Българското възобновление и в частност на църковнонационалното придвижване. В историята на Панагюрище през епохата на турското иго битката за възраждането му е най-светла страница.
Настоящето известие има за цел да показа общи линии от съграждането на църквата „ Св. Въведение Богородично ”.
Възраждането роди онази тънка каста от заможни хора, които изиграват неоценима роля за националното осветляване и подсилване на националния дух. Поради това Българското възобновление основава плеяда от образовани хора, които да удовлетворят духовните използва на новото време, способни да станат основатели, създатели и водачи на възрожденските промени. Думата ни е за духовниците, книжарите, учениците, учителите, търговците, занаятчиите – панагюрци, които дават своя принос в битката за църковнонационалната самостоятелност.
В началото на ХІХ век панагюрци съумяват да се провеждат и въздигнат храм през 1818 година, които до 1823 година е богато изографисан – „ Св. Въведение Богородично ”. Храмът е залепен до остарялата черква „ Св. Тодор Тирон ”. По проект и систематизиране, църквата е съвсем копие на българската черква в Хилендарската обител на Света Гора. Планът й е направен от хилендарския духовник-таксидиот – Харалампи. Енергичен и разговорлив, той оказва помощ да се съзида новата черква, като чертежите прави самичък, по сходство на хилендарската черква. За времето си тя е една от най-големите български църкви в империята. Майсторите-зидари са от Банско, а резбарите от Дебърско. Според П. Карапетров освещаването й прави свещеник Дионисий, българин по националност, който оставя бездънен спомен в паметта на панагюрци.
Църквата е опожарена по времето на Априлското въстание 1876 година
Неимоверни са напъните на панагюрци за възобновяване на разрушените храмовете, в резултат на въстанието. Внимание на въпроса отделят и краеведите. Макар и в мъчно състояние, след Априлското въстанието 1876 година и Руско-турската война 1877-1878 година, жителите на града поставят неимоверни старания, с цел да възстановят своите църкви. За това Църковното настоятелство изпраща дописка до в. „ Марица ”, в която споделя насладата на жителите от възобновяване на църквите. На 12 ноември 1878 година митрополит Гервасий Левкийски дава рационални препоръки за споразумяване на публичните работи и събирането на средства за покриване на разноските за възобновяване на църквите. В дарителската акция се включват и доста родолюбиви българи от страната.
В края на 1878 година е поправена и църквата „ Св. Въведение Богородично ”. Признателността е огромна, а опорите на нацията са възобновени. Така на 31 декември 1878 година панагюрци посрещат първата година от Освобождението на града.
Пълното възобновяване и обновяване на храма обгръща интервала 1878-1880 година от брациговски майстори, а резбата е осъществена от резбари от Струга. В тази черква е налице креативният рисунък на фамозната Самоковска школа и на известния панагюрски иконописец Иванчо Зографски. Сведения намираме и на страниците на в. „ Оборище ” от 1943 година
През 1895 година, при съществуването на ефективно настоятелство, на църквата се построява един централен купол, през който се внася по-голяма светлина в храма. През същата година е направена стенната и сводова живопис от Никола Образописов от Самоковската иконографска школа.
На всяка икона са маркирани ктиторите – обособени лица, фамилии или еснафско съсловие. Така ние разбираме: първо, времето на строителството и възобновяване на храма; второ, кой го освещава,
До Освобождението църквата има дървена камбанария, сложена в северозападния ъгъл на храма. На 20 май 1873 година в Москва е направена нова камбана за църквата „ Св. Богородица ”. Тя е поръчана от жителите на Панагюрище. Стойността на направата на камбаната и доставянето й до Цариград възлиза на към 297 рубли. От там, благодарение на спомоществователи, тя е превозена до Панагюрище.
През 1882 година е издигната настрана от храма камбанария. В нея са сложени прелятата камбана и други две по-малки, които са доставени от Русия – едната за църковна сметка, а другата дарен от проф. Марин Дринов.
Построена в първата четвърт на ХІХ век, църквата „ Св. Въведение Богородично ” е знак и на икономическото замогване на Панагюрище и Панагюрския край. Тя има собствен „ монетен дом ”, в който са сечени дребни разменни монети, наречени „ кюшелати бинллета ”.
Правата за монетосеченето принадлежат на църковното настоятелство. Те са равностойни на една пара и са сечени от бакър (мед) със съкратения знак на църквата ВОД – Воведение. Тези пари са най-дребните монети в това време. „ Бинллетата ” се употребяват с цялостно доверие сполучливо освен в Панагюрище, само че и в близките села. Това е една изключителена проява на стремленията на жителите от панагюрския край: първо, за осъзнато възприятие за национална самоопределеност; второ, за независимо икономическо развиване, което е допустимо, когато популацията доближи несъмнено стопанско ниво; трето, приемствеността в духовната област; четвърто, родолюбието на панагюрци.
В региона на църквата „ Св. Въведение Богородично ” в предишното се числят следните параклиси „ Възнесение Христово ” („ Св. Спас ”), „ Св. Петка ” и „ Св. Пророк Илия ”.
За да се получи по-голяма цялост на обсъжданата тематика, постанова се да отбележа и отношението на популацията към църквата и нейните чиновници и отражението на този живот върху всеобщата психика, персонални и публични прояви. Предаваните мемоари и разпръснатите приписки оставят усещането, че енорийските свещеници и другите представители на църковния клир са почтени духовни пастири, ползващи се с уважението на остарели и млади. От своя страна, самите духовници се смятат за неделима част от своите енориаши. Ето за какво неговата роля е от извънредно значение за построяването и опазването на църквите, за живота и образоването на панагюрци и въобще в живота на всички българи.
Църквата основава възприятието за достолепие на личността, която дири своето право за свободен живот. Като цяло откриваме, че духовното единство на панагюрци и въобще на всички българи е причина за крепко самочувствие.
Източник - vreme2001.wordpress.com.
Панагюрище има собствен принос за развиването на Българското възобновление и в частност на църковнонационалното придвижване. В историята на Панагюрище през епохата на турското иго битката за възраждането му е най-светла страница.
Настоящето известие има за цел да показа общи линии от съграждането на църквата „ Св. Въведение Богородично ”.
Възраждането роди онази тънка каста от заможни хора, които изиграват неоценима роля за националното осветляване и подсилване на националния дух. Поради това Българското възобновление основава плеяда от образовани хора, които да удовлетворят духовните използва на новото време, способни да станат основатели, създатели и водачи на възрожденските промени. Думата ни е за духовниците, книжарите, учениците, учителите, търговците, занаятчиите – панагюрци, които дават своя принос в битката за църковнонационалната самостоятелност.
В началото на ХІХ век панагюрци съумяват да се провеждат и въздигнат храм през 1818 година, които до 1823 година е богато изографисан – „ Св. Въведение Богородично ”. Храмът е залепен до остарялата черква „ Св. Тодор Тирон ”. По проект и систематизиране, църквата е съвсем копие на българската черква в Хилендарската обител на Света Гора. Планът й е направен от хилендарския духовник-таксидиот – Харалампи. Енергичен и разговорлив, той оказва помощ да се съзида новата черква, като чертежите прави самичък, по сходство на хилендарската черква. За времето си тя е една от най-големите български църкви в империята. Майсторите-зидари са от Банско, а резбарите от Дебърско. Според П. Карапетров освещаването й прави свещеник Дионисий, българин по националност, който оставя бездънен спомен в паметта на панагюрци.
Църквата е опожарена по времето на Априлското въстание 1876 година
Неимоверни са напъните на панагюрци за възобновяване на разрушените храмовете, в резултат на въстанието. Внимание на въпроса отделят и краеведите. Макар и в мъчно състояние, след Априлското въстанието 1876 година и Руско-турската война 1877-1878 година, жителите на града поставят неимоверни старания, с цел да възстановят своите църкви. За това Църковното настоятелство изпраща дописка до в. „ Марица ”, в която споделя насладата на жителите от възобновяване на църквите. На 12 ноември 1878 година митрополит Гервасий Левкийски дава рационални препоръки за споразумяване на публичните работи и събирането на средства за покриване на разноските за възобновяване на църквите. В дарителската акция се включват и доста родолюбиви българи от страната.
В края на 1878 година е поправена и църквата „ Св. Въведение Богородично ”. Признателността е огромна, а опорите на нацията са възобновени. Така на 31 декември 1878 година панагюрци посрещат първата година от Освобождението на града.
Пълното възобновяване и обновяване на храма обгръща интервала 1878-1880 година от брациговски майстори, а резбата е осъществена от резбари от Струга. В тази черква е налице креативният рисунък на фамозната Самоковска школа и на известния панагюрски иконописец Иванчо Зографски. Сведения намираме и на страниците на в. „ Оборище ” от 1943 година
През 1895 година, при съществуването на ефективно настоятелство, на църквата се построява един централен купол, през който се внася по-голяма светлина в храма. През същата година е направена стенната и сводова живопис от Никола Образописов от Самоковската иконографска школа.
На всяка икона са маркирани ктиторите – обособени лица, фамилии или еснафско съсловие. Така ние разбираме: първо, времето на строителството и възобновяване на храма; второ, кой го освещава,
До Освобождението църквата има дървена камбанария, сложена в северозападния ъгъл на храма. На 20 май 1873 година в Москва е направена нова камбана за църквата „ Св. Богородица ”. Тя е поръчана от жителите на Панагюрище. Стойността на направата на камбаната и доставянето й до Цариград възлиза на към 297 рубли. От там, благодарение на спомоществователи, тя е превозена до Панагюрище.
През 1882 година е издигната настрана от храма камбанария. В нея са сложени прелятата камбана и други две по-малки, които са доставени от Русия – едната за църковна сметка, а другата дарен от проф. Марин Дринов.
Построена в първата четвърт на ХІХ век, църквата „ Св. Въведение Богородично ” е знак и на икономическото замогване на Панагюрище и Панагюрския край. Тя има собствен „ монетен дом ”, в който са сечени дребни разменни монети, наречени „ кюшелати бинллета ”.
Правата за монетосеченето принадлежат на църковното настоятелство. Те са равностойни на една пара и са сечени от бакър (мед) със съкратения знак на църквата ВОД – Воведение. Тези пари са най-дребните монети в това време. „ Бинллетата ” се употребяват с цялостно доверие сполучливо освен в Панагюрище, само че и в близките села. Това е една изключителена проява на стремленията на жителите от панагюрския край: първо, за осъзнато възприятие за национална самоопределеност; второ, за независимо икономическо развиване, което е допустимо, когато популацията доближи несъмнено стопанско ниво; трето, приемствеността в духовната област; четвърто, родолюбието на панагюрци.
В региона на църквата „ Св. Въведение Богородично ” в предишното се числят следните параклиси „ Възнесение Христово ” („ Св. Спас ”), „ Св. Петка ” и „ Св. Пророк Илия ”.
За да се получи по-голяма цялост на обсъжданата тематика, постанова се да отбележа и отношението на популацията към църквата и нейните чиновници и отражението на този живот върху всеобщата психика, персонални и публични прояви. Предаваните мемоари и разпръснатите приписки оставят усещането, че енорийските свещеници и другите представители на църковния клир са почтени духовни пастири, ползващи се с уважението на остарели и млади. От своя страна, самите духовници се смятат за неделима част от своите енориаши. Ето за какво неговата роля е от извънредно значение за построяването и опазването на църквите, за живота и образоването на панагюрци и въобще в живота на всички българи.
Църквата основава възприятието за достолепие на личността, която дири своето право за свободен живот. Като цяло откриваме, че духовното единство на панагюрци и въобще на всички българи е причина за крепко самочувствие.
Източник - vreme2001.wordpress.com.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ