Велика събота е!
Днес означаваме Велика събота – денят преди Великден.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното заравяне на Иисуса Христа и слизането Му в пъкъла. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в бял плат и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата популяризира Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Положен към този момент в гроба, Душата на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден – Великден.
Богослужението на Велика събота
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровците на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. В античната Църква богослужението, което през днешния ден се прави на Велика събота сутринта, е било обвързвано с кръщаването на новопросветените християни.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното заравяне на Иисуса Христа и слизането Му в пъкъла. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в бял плат и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата популяризира Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Положен към този момент в гроба, Душата на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден – Великден.
Богослужението на Велика събота
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровците на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. В античната Църква богослужението, което през днешния ден се прави на Велика събота сутринта, е било обвързвано с кръщаването на новопросветените християни.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ