Отбелязваме Симеоновден
Днес означаваме Симеоновден. В доста краища на страната денят се счита за начало на новата година - 1 септември, когато стартират есенната оран и сеитба.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин. За да се отдели от хорската суетност, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе берекетът от вкъщи ”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с “пълно ”, житото ще роди доста зърно.
Обичаите повеляват сутринта дамите да замесят пшенично тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Имен ден имат: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника, Мончо.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин. За да се отдели от хорската суетност, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха ѝ и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе берекетът от вкъщи ”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще пристигна в къщата в случай че е добър, реколтата ще е плодовита. По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с “пълно ”, житото ще роди доста зърно.
Обичаите повеляват сутринта дамите да замесят пшенично тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Имен ден имат: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника, Мончо.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ