Отбелязваме Деня на дипломатическата служба в България
Днес означаваме Деня на дипломатическата работа на България – датата, на която през 1879 година с Указ №1 на Княз Александър I Батенберг е основана първата конструкция на българската външнополитическа администрация, се показва в на уеб страницата на Министерството на външните работи.
Оттогава до през днешния ден българската дипломация поредно пази националните ползи на страната и способства за одобряването ѝ като заслужен и почитан член на интернационалната общественост, означават от външнополитическото ведомство.
В продължение на 146 години българските дипломати са работили за: подсилване на държавния суверенитет и териториалната целокупност на България; присъединението на страната към основни интернационалните организации и инициативи; построяването на връзки на другарство и съдействие със страни от целия свят; подпомагането на българските жители и общности зад граница.
Деветнадесети юли е одобрен като Ден на българската дипломатическа работа от министъра на външните работи Надежда Михайлова с резолюция от 21 април 1999 година, напомня Българска телеграфна агенция.
Първите дипломатически сътрудници на България са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович, а през 1883 година в Петербург е назначен Константин Стоилов.
След Съединението през 1885 година за дипломатически представители са назначени и във Виена - Григор Начович, в Атина - Петър Димитров, в Париж - Иван Гешов и в Цетине - Спас Константинов.
Съгласно одобрения от княз Фердинанд на 14 декември 1897 година Правилник за организацията на Министерството на външните работи и изповеданията, първокласни дипломатически агентства на България са тези в Истанбул, Виена, Петербург и Париж, а второкласни - в Букурещ, Белград, Атина и Цетине.
До прокламиране на независимостта на България през 1908 година българските дипломатически представители се назовават " дипломатически сътрудници ", а непознатите - " дипломатически сътрудници " и " генерални консули ". С оповестяване независимостта на страната и признаването й от Великите сили, българските представители в чужбина и непознатите представители в България стават " изключителни пратеници " и " пълномощни министри ".
С декрет на цар Фердинанд от 21 май 1909 година българските дипломатически представителства в чужбина се преименуват в " легации ". След подписването на Парижкия кротичък контракт през 1947 година българските дипломатически представители в чужбина и непознатите в България се посочват " изключителни и пълномощни посланици ", а легациите - " посолства ".
В навечерието на Втората международна война България има дипломатически връзки с 32 страни. Към 1979 година страната ни поддържа дипломатически връзки със 109 страни, а към 1993 година - със 142 страни.
Съвременните дипломатическите връзки се уреждат с Виенската спогодба за дипломатически връзки от 1961 година, утвърдена от България на 19 октомври 1967 година, и с Виенската спогодба за консулските връзки от 1963 година, утвърдена от страната ни на 25 май 1989 година
в навечерието на Деня на дипломатическата работа на 17 юли. Договорът, уреждащ правата за шрифта, беше подписан от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова в Националния пресклуб на организацията в София.
, напомни Вълчев при подписването. Дипломати са били и първите репортери на Българска телеграфна агенция, уточни още Вълчев и добави, че подобен е бил Йордан Йовков в Букурещ.
Шрифтът ЛИК е авторски български шрифт, основан особено за Българската телеграфна организация (БТА) от екип на Националната художествена академия (НХА). Той е публично регистриран в Патентното ведомство на Република България и е благосъстоятелност на Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция дава шрифта изцяло гратис за свободно прилагане от всички обществени институции, учебни заведения, университети и културни организации в България.
Оттогава до през днешния ден българската дипломация поредно пази националните ползи на страната и способства за одобряването ѝ като заслужен и почитан член на интернационалната общественост, означават от външнополитическото ведомство.
В продължение на 146 години българските дипломати са работили за: подсилване на държавния суверенитет и териториалната целокупност на България; присъединението на страната към основни интернационалните организации и инициативи; построяването на връзки на другарство и съдействие със страни от целия свят; подпомагането на българските жители и общности зад граница.
Деветнадесети юли е одобрен като Ден на българската дипломатическа работа от министъра на външните работи Надежда Михайлова с резолюция от 21 април 1999 година, напомня Българска телеграфна агенция.
Първите дипломатически сътрудници на България са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович, а през 1883 година в Петербург е назначен Константин Стоилов.
След Съединението през 1885 година за дипломатически представители са назначени и във Виена - Григор Начович, в Атина - Петър Димитров, в Париж - Иван Гешов и в Цетине - Спас Константинов.
Съгласно одобрения от княз Фердинанд на 14 декември 1897 година Правилник за организацията на Министерството на външните работи и изповеданията, първокласни дипломатически агентства на България са тези в Истанбул, Виена, Петербург и Париж, а второкласни - в Букурещ, Белград, Атина и Цетине.
До прокламиране на независимостта на България през 1908 година българските дипломатически представители се назовават " дипломатически сътрудници ", а непознатите - " дипломатически сътрудници " и " генерални консули ". С оповестяване независимостта на страната и признаването й от Великите сили, българските представители в чужбина и непознатите представители в България стават " изключителни пратеници " и " пълномощни министри ".
С декрет на цар Фердинанд от 21 май 1909 година българските дипломатически представителства в чужбина се преименуват в " легации ". След подписването на Парижкия кротичък контракт през 1947 година българските дипломатически представители в чужбина и непознатите в България се посочват " изключителни и пълномощни посланици ", а легациите - " посолства ".
В навечерието на Втората международна война България има дипломатически връзки с 32 страни. Към 1979 година страната ни поддържа дипломатически връзки със 109 страни, а към 1993 година - със 142 страни.
Съвременните дипломатическите връзки се уреждат с Виенската спогодба за дипломатически връзки от 1961 година, утвърдена от България на 19 октомври 1967 година, и с Виенската спогодба за консулските връзки от 1963 година, утвърдена от страната ни на 25 май 1989 година
в навечерието на Деня на дипломатическата работа на 17 юли. Договорът, уреждащ правата за шрифта, беше подписан от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова в Националния пресклуб на организацията в София.
, напомни Вълчев при подписването. Дипломати са били и първите репортери на Българска телеграфна агенция, уточни още Вълчев и добави, че подобен е бил Йордан Йовков в Букурещ.
Шрифтът ЛИК е авторски български шрифт, основан особено за Българската телеграфна организация (БТА) от екип на Националната художествена академия (НХА). Той е публично регистриран в Патентното ведомство на Република България и е благосъстоятелност на Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция дава шрифта изцяло гратис за свободно прилагане от всички обществени институции, учебни заведения, университети и културни организации в България.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ