Днес отбелязваме 75 години от спасяването на българските евреи по

Днес означаваме 75 години от спасяването на българските евреи по време на втората международна война - близо 50 хиляди наши сънародници, застрашени от очевидна крах по време на нацизма, когато България е съдружник на Хитлеристка Германия. Това става с напъните на Светия синод, на съсловни организации, на политици, отпред със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев.

Почитаме и паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на гибелта. От тях оцеляват 12 души. Събитията от март 1943-та година ще бъдат маркирани в цялата страна.

Какво в действителност стои зад историческите обстоятелства? Година откакто България се включва във Втората международна война на страната на Германия, от нас е поискана, по този начин наречената " първа пратка ". 20 хиляди евреи би трябвало да отпътуват от нашите земи. Д-р Линка Исаева и доктор Софи Данон са две от получилите повиквателни за 10 март 1943.

17-годишна, тогава Линка Исаева към момента не знае, че за дамите и децата има обособени описи. И че след татко й, България ще би трябвало да изоставен и те.

„ Март '43... Помня, че майка ми плачеше и шиеше някаква торбичка, в която татко ми е трябвало да събере багажа “, споделя Линка пред Нова телевизия.

„ Вечерта ни връчват покана за депортация, а ние с моята другарка намерихме време сутринта, преди да оправим бохчите, отидохме до дрогерията да си купим... крем, тъй като в Полша, където отиваме да работим, ще ни изгорят хубавите личица! Представяте ли си?! “, спомня си Софи Данон.

Софи Данон била на 19. Ясно помни семкаджията в квартала.

„ Евреите ще ги унищожат! Моите другари ще ги убият! “ Аз споделих: „ Чичо Дживилек, не! Отиваме на работа! “ Не можеха да постъпят в нас по този начин! „ Какво сме сторили ние ", се питахме двете с моята другарка “, споделя тя.

Линка споделя, че по това време нито тя, нито другите български евреи са имали същинска визия за лагерите на гибелта в Третия Райх.

„ Говореше се тогава за земеделска работа отвън България и всякакви такива. Моят брачен партньор по това време, строили са в трудови еврейски лагери в Пиринско. Край техния лагер са минавали ешалоните с беломорските евреи. И той ми описа, чак когато го освободиха по какъв начин ешалоните са минавали около лагерниците и от ешалоните са се носили крясъци и плачове за самун и вода “, споделя тя.

Мълвата за към този момент депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия плъзва из България за два дни. Времето, с което получилите повиквателна разпологат, с цел да се приготвят за отклоняване. Обществото се надига. Срещу решението застава Светия Синод, митрополитите Стефан и Кирил, 43-ма депутати, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, знайни и незнайни българи. А Цар Борис III упорства пред Германия, че евреите са му нужни за публични градежи. След публичния напън, на 10 март '43 нито един евреин не напуща България. До края на войната - също.

„ Излязох от вратата на дома, това няма да го не помни през целия си живот, една жена, която минаваше по улицата - напълно непозната, като ме видя със значката ме прегърна и сподели " Отменя се вашето тръгване “, спомня си Линка.

По същото време в Пазарджик, всички евреи към този момент са събрани в постройката на локалното учебно заведение.

„ Стояхме до следобяд в учебното заведение и някой сподели: „ Отменено е! “, споделя Софи Данон. 75 години по-късно, Софи Данон е на 94. Доктор микробиолог. Линка Исаева е на 92. Също доктор. И двете с деца, внуци и правнуци. Линка твърди, че това, което я е избавило е, че се е родила в България.

„ Шанс, че съм се родила в България “, споделя тя.

„ Тази българска земя ражда индивиди! И когато ме питат: „ Кой ви избави? “ Аз споделям: „ Човещината! “, споделя Софи Данон.