208 г. от рождението на епископ Йосип Щросмайер
Днес означаваме 208 година от раждането на огромния другар на България - хърватският католически свещеник, народен лидер и възрожденски деятел свещеник Йосип Щросмайер, издал през 1861 година в Загреб сборника на българите от Струга братята Константин и Димитър Миладинови " Български национални песни, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Епископ Йосип Щросмайер е роден на 4 февруари 1815 година в Осйек, Хърватия. Епископът е прочут като огромен благотворител, като подкрепя изграждане на учебни заведения, прехрана на небогати студенти, издаване на книги. Построява със лични средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови, с което осъществя издаването на " Български национални песни " - произведение за песенното богатство на народа ни, появило се след неимоверни старания и компликации, с помощта на моралната и материалната поддръжка на епископа. Тази книга се трансформира в един от главните стълбове на Българското възобновление и изрично доказателство за етническите граници на България. Самият Щросмайер дефинира книгата като " поезията на българския народ ". Уникалното в тази ситуация е, че хърватинът Щросмайер, когато вижда ръкописа на Миладинови, написан на гръцки език, само изискване, което слага, преди да издаде книгата, е песните да бъдат написани със славянски български букви. Всичко това става, когато тогавашна Европа е считала, че земите на изток до Черно море, на запад надалеч зад Вардар, на север до Дунав и на юг до Егейско море са обитаеми с гърци, когато споменът за величието на българската страна е бил на път да изчезне напълно.
Само няколко месеца след освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година и знаейки, че Великите сили няма да оставят освободена България в границите на Санстефанския контракт от 03. 03. 1878 година, Щросмайер изпраща застъпническо писмо до папата, в което пази действителните граници на България, предвиждайки, че Берлинският контракт ще бъде неправдив към българите.
По време на Сръбско-българската война Щросмайер подкрепя Българския червен кръст за лекуването на ранените и потърпевши български воини. През 1884 година почитта към огромния другар и покровител на България показват сдружение " Славянска сказка " и Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) го избират за техен почетен член. " Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по разум и сърце и изключително работлив, непокварен и почтен български народ ", споделя тогава свещеник Йосип Щросмайер. /БГНЕС
Епископ Йосип Щросмайер е роден на 4 февруари 1815 година в Осйек, Хърватия. Епископът е прочут като огромен благотворител, като подкрепя изграждане на учебни заведения, прехрана на небогати студенти, издаване на книги. Построява със лични средства катедралата в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови, с което осъществя издаването на " Български национални песни " - произведение за песенното богатство на народа ни, появило се след неимоверни старания и компликации, с помощта на моралната и материалната поддръжка на епископа. Тази книга се трансформира в един от главните стълбове на Българското възобновление и изрично доказателство за етническите граници на България. Самият Щросмайер дефинира книгата като " поезията на българския народ ". Уникалното в тази ситуация е, че хърватинът Щросмайер, когато вижда ръкописа на Миладинови, написан на гръцки език, само изискване, което слага, преди да издаде книгата, е песните да бъдат написани със славянски български букви. Всичко това става, когато тогавашна Европа е считала, че земите на изток до Черно море, на запад надалеч зад Вардар, на север до Дунав и на юг до Егейско море са обитаеми с гърци, когато споменът за величието на българската страна е бил на път да изчезне напълно.
Само няколко месеца след освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година и знаейки, че Великите сили няма да оставят освободена България в границите на Санстефанския контракт от 03. 03. 1878 година, Щросмайер изпраща застъпническо писмо до папата, в което пази действителните граници на България, предвиждайки, че Берлинският контракт ще бъде неправдив към българите.
По време на Сръбско-българската война Щросмайер подкрепя Българския червен кръст за лекуването на ранените и потърпевши български воини. През 1884 година почитта към огромния другар и покровител на България показват сдружение " Славянска сказка " и Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) го избират за техен почетен член. " Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по разум и сърце и изключително работлив, непокварен и почтен български народ ", споделя тогава свещеник Йосип Щросмайер. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ