Днес отбелязваме 167 години от рождението на бележития български писател,

Днес означаваме 167 години от рождението на бележития български публицист, политик и държавник Стоян Михайловски, създател на стихотворението „ Кирил и Методий “, което се трансформира в химн на българската култура, прочут като „ Върви, народе възродени “.

Стоян Михайловски е роден през 1856 година в Елена. Той е потомък на остарял възрожденски жанр. Негов татко е видният литературен и публичен деятел Никола Михайловски. Стоян Михайловски е и племенник на бореца за църковна самостоятелност Иларион Макариополски.

Първоначално Стоян Михайловски учи в Търново, след това приключва през 1872 година Френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград. Литературната му активност стартира точно в тези ранни години – през 1872 година печата в сп. „ Читалище “ в Цариград. Впоследствие печата в „ Периодическо списание на БКД “, сп. „ Мисъл “, в. „ Ден “, сътрудничил е и на „ Църковен вестник “, като творчеството му обгръща редица литературни жанрове, измежду които епиграми, афоризми, басни, пародии, журналистика, поеми, драми и философско-моралистични произведения.

Две години учителства в Дойран, а през 1875 година отпътува да учи правни науки в Екс ан Прованс във Франция, където остава до 1877 година, само че се завръща в родината при започването на Руско-турската освободителна война.

След Освобождението на България от турско иго Михайловски работи като юрист и арбитър в Свищов, Търново, Пловдив и София. Дипломира се като правист през 1883 година В качеството си на доцент преподава в Софийския университет френски език и всеобща литературна история, а по-късно преподава и в качеството си на професор.

Политическата му кариера стартира през 1886 година, когато е определен за депутат в Третото Велико Народно заседание. По-късно Михайловски е народен представител и в Обикновеното Народно заседание през 1894 – 1896 година и през 1903 – 1908 година

Той е бил на два пъти преподавател по френски език в Мъжката гимназия в Русе, като първият път постъпва там откакто е уволнен от Апелативния съд поради отправени рецензии към държавното управление на Стефан Стамболов. Михайловски не е признавал разпоредбите и в класната стая, споделя в спомените си някогашният ученик на Мъжката гимназия Спас Ганев и разказва по какъв начин той постоянно идвал с файтон на учебно заведение, часовете му започвали наложително след 10 ч., работел по своя лична стратегия и отказвал да се преценява с управлението на учебното заведение. За сметка на това обаче е говорел френския като парижанин и е бил актьор по държание.

Разочарован от политиката, откакто два пъти е бил определен за депутат, през 1892 година Михайловски още веднъж се завръща в Мъжката гимназия в Русе.

Четиринадесетте куплета на възторженото стихотворение „ Кирил и Методий “ Стоян Михайловски написва на 15 май 1892 година и още същата година е оповестено в сп. „ Мисъл “. То обаче придобива необятна популярност няколко години по-късно, когато през 1901 година композиторът, артист, диригент и капелмайстор Панайот Пипков написа музиката. Тогава Пипков е преподавател по музика, а историята споделя, че тя се ражда непринудено – в час по пеене в Ловчанското мъжко учебно заведение, до момента в който възпитаник от класа четял въодушевено стихотворението на Михайловски, учителят-композитор станал ненадейно и почнал да написа нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е блъснал учебния звънец за края тутакси, мелодията била приключена от Пипков, а учениците бързо я разучили. /БГНЕС