Отбелязваме 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан
Днес означаваме 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския литературен език, на българската фонетика и граматика.
Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 година в село Кубей, Бесарабия. Неговият татко Стоян Балан е от огромен жанр от Сливен. Майка му Мария Грекова е щерка на Панайот Греков, бранител на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и правист Димитър Греков. Началното си обучение Александър Теодоров-Балан стартира в локалното учебно заведение в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно учебно заведение в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 година той е признат в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.
Балан учи славянска и чешка лингвистика в Карловия университет
Александър Теодоров-Балан идва в София през 1878 година и е назначен за секретар в съда. През 1879 година той отпътува за Прага, с цел да учи в Карловия университет славянска лингвистика при професор Мартин Хатала и чешка лингвистика при Ян Гебауер. В интервала от 1882 година до 1884 година по предложение на Константин Иречек той слуша лекции по славистика в Лайпциг, учи гръцки, латински и немски.
Александър Теодоров-Балан приключва Карловия университет в Прага, където пази и докторска дисертация през 1884 година с труда си " За звука " ь " в новобългарския език ". Същата година той се завръща в България и е определен за дописен член (член-кореспондент) на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките), а от 1945 година е разгласен за учен. Александър Теодоров-Балан работи като преподавател и поддиректор на Народната библиотека в София. От 1887 година той е шеф на междинното обучение в Министерството на националното просвещение, а през 1888 година е преподавател в Първа мъжка гимназия.
През 1889 година Александър Теодоров-Балан е определен за първи ректор на Висшето учебно заведение - през днешния ден Софийски университет
Александър Теодоров-Балан е определен през 1889 година за първи ректор на Висшето учебно заведение (днес Софийски университет " Св. Климент Охридски " ). " На 3 октомври 1888 година се почнаха преподавания, за които последователно се откри обозначение " лекции ", както се откри и за преподавателите " професори ". Зачетоха се лекции из българска и славянска лингвистика, из история - политическа и културна, из философия, а край тях и наставление в езици класични и нови. Филолози слависти бяхме двама с Л. Милетич ", споделя Балан в спомените си, издадени под заглавието " Книга за мене си ".
От 1890 до 1893 година Балан е шеф на Първа девическа гимназия, след което още веднъж стартира да преподава в Софийския университет. Негов ректор той е бил още два пъти - в интервалите от 1896 до 1897 година, и от 1902 до 1903 година Александър Теодоров-Балан е бил и декан на Историко-филологическия факултет на университета. Той преподава до 1934 година в Софийския университет. В интервала от 1907 до 1910 година Балан е основен секретар на Българската екзархия.
Заниманията на учения са региона на актуалния български език, граматиката, фонетиката, в правописа и диалектологията
Александър Теодоров-Балан работи в региона на актуалния български език, българската граматика, фонетиката, диалектологията, строителството на българския литературен език, устройството на българския правопис, езиковата просвета, благозвучието на речта, диалектологията, речниковата непорочност на българския език. Той е създател на към 900 публикации, отчети, проучвания и книги.
Александър Теодоров-Балан е първият теоретик на българския литературен език, на българската фонетика и граматика. Той написа първата българска научна фонетика озаглавена " Българска граматика. Дял първи: за думите " от 1930 година и научната граматика - " Нова българска граматика " от 1940 година Александър Теодоров-Балан взе участие ефективно в разискването на правописните въпроси и ратува за улеснение на правописа и приближаването му до живия литературен акцент. Книгите му " Борба за актуален правопис " и " Принос към българския правопис ", както и многочислените му публикации слагат редица въпроси за реформиране на правописа.
Основоположник е и на българската книгопис
Александър Теодоров-Балан е учредител и на българската книгопис. През 1885 година той печата в органа на Българското книжовно сдружение " Периодическо списание " книгопис на българската книжнина. През 1907 година Балан издава " Български библиография за 100 години (1806-1905) ", който е обемен труд от 1670 страници и показва библиографски данни за българския щемпел.
Александър Теодоров-Балан е заслужил активист на науката от 1949 година През 1954 година за 95-ата му годишнина е награден с медал " Георги Димитров ".
Той умира на 12 февруари 1959 година на 99-годишна възраст. На него изискуем думи като опасност, становище, излет, поддържам връзка, демонстрация, хижа, нюх и доста други.
Филологът написа и за хубостта на българския език
На 95-годишния си празник, маркиран в Софийския университет, акад. Балан споделя: " Учих се, с цел да зная и да умея; учих се - и още се изучавам - с цел да изучавам и други, които още не знаят и не умеят. Учих се не с цел да съм академик, а да бъда учител; и бидейки преподавател, пръсках светлина не от горната страна надолу, а сред слушатели и читатели ".
" Хубав самичък по себе си език се понизява в красота от нехубаво говорене или акцент, та и от нехубав глас... Ние можеме да извлечеме из строя на българския език доста средства за разхубавяване на персоналната си тирада и на оная, която желаеме документално да предадем на потомци. Нека подслушаме нейната красота у народа там, където е дадена ".
Инфо: Българска телеграфна агенция
