Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме
Днес означаваме 150 години от гибелта на Васил Левски – с съображение считан за най-великия българин.
След няколко дни пък става една година, откогато Русия вероломно атакува Украйна. Тази война освети блестящо съветските сътрудници у нас, които се оказа, че са плъзнали на всички места – в президентството, в държавното управление, в Народното събрание.
Интересното е, че самият Левски също си е имал работа с съветски сътрудници. И ето какво е мнението му за тях, изразено в писмо до Филип Тотьо от 1871 година
" С обстоятелства имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал работа, без да знам, в 69-то (1869 г.), единия предложен от одеските българи, пък не излезе по този начин. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е пристигнал. Кога стане потребност ще го кажем с всичките му работи. Целите сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме ".
В същото писмо Левски демонстрира, че е наясно, че ползите на Русия и на българите не постоянно съответстват. Всъщност те са съвпаднали единствено един път – по време на Източната рецесия през 1875-1878 година, приключила с Руско-турската война и Освобждението на България. Донякъде са съвпаднали и при оповестяването на независимостта от 1908 година
Във всички останали значими за България исторически моменти – църковната самостоятелност, Съединението, Балканските войни, ползите на България и Русия са се различавали. Интересите са се разминали дефинитивно, когато Кремъл ни окупира през 1944 година и ни държи в съветско иго до 1989 година
Ето какво разминаване е разкрил Левски сред ползите на Русия и българите по негово време:
" Ето в този момент ми казвате в писмото си, че сте дохождали в диалог с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли защо в 67 (1867 г.)и 68-мо (1868 г.) не взеха българите присъединяване с четите? Ето, че те си остават глупави на това запитване, а българите направиха доста хубаво, че не се излъгаха след четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, само че да привикват от градовете и селата умни хора да им демонстрират по какъв начин би трябвало да се подготвят, че като им се даде знак за гражданска война – да бъдат всички подготвени.
То не ни е в този момент работата да приказваме, а желая да потвърдя на горните ни родолюбци, че българите, в случай че се бяха повлекли след четите, щяха да принесат изгода на съветския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-хубавите си юнаци, ръцете на които стои българската независимост. Пък дано тогава отсвирюва (тегли) България един век още ".
Какво би било мнението на Левски по днешни настоящи политически тематики, като да вземем за пример даването на оръжие за Украйна или пък влизането в еврозоната - там където са всички други европейски нации, с които той е желал да бъдем равни - можем единствено да гадаем. Но в случай че не си задаваме сходни въпроси, то цялата респект към него си остава изпразнена от наличие лицемерна показност.
Още по темата
След няколко дни пък става една година, откогато Русия вероломно атакува Украйна. Тази война освети блестящо съветските сътрудници у нас, които се оказа, че са плъзнали на всички места – в президентството, в държавното управление, в Народното събрание.
Интересното е, че самият Левски също си е имал работа с съветски сътрудници. И ето какво е мнението му за тях, изразено в писмо до Филип Тотьо от 1871 година
" С обстоятелства имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал работа, без да знам, в 69-то (1869 г.), единия предложен от одеските българи, пък не излезе по този начин. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е пристигнал. Кога стане потребност ще го кажем с всичките му работи. Целите сме изгорели от парене и отново не знаем да духаме ".
В същото писмо Левски демонстрира, че е наясно, че ползите на Русия и на българите не постоянно съответстват. Всъщност те са съвпаднали единствено един път – по време на Източната рецесия през 1875-1878 година, приключила с Руско-турската война и Освобждението на България. Донякъде са съвпаднали и при оповестяването на независимостта от 1908 година
Във всички останали значими за България исторически моменти – църковната самостоятелност, Съединението, Балканските войни, ползите на България и Русия са се различавали. Интересите са се разминали дефинитивно, когато Кремъл ни окупира през 1944 година и ни държи в съветско иго до 1989 година
Ето какво разминаване е разкрил Левски сред ползите на Русия и българите по негово време:
" Ето в този момент ми казвате в писмото си, че сте дохождали в диалог с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли защо в 67 (1867 г.)и 68-мо (1868 г.) не взеха българите присъединяване с четите? Ето, че те си остават глупави на това запитване, а българите направиха доста хубаво, че не се излъгаха след четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, само че да привикват от градовете и селата умни хора да им демонстрират по какъв начин би трябвало да се подготвят, че като им се даде знак за гражданска война – да бъдат всички подготвени.
То не ни е в този момент работата да приказваме, а желая да потвърдя на горните ни родолюбци, че българите, в случай че се бяха повлекли след четите, щяха да принесат изгода на съветския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-хубавите си юнаци, ръцете на които стои българската независимост. Пък дано тогава отсвирюва (тегли) България един век още ".
Какво би било мнението на Левски по днешни настоящи политически тематики, като да вземем за пример даването на оръжие за Украйна или пък влизането в еврозоната - там където са всички други европейски нации, с които той е желал да бъдем равни - можем единствено да гадаем. Но в случай че не си задаваме сходни въпроси, то цялата респект към него си остава изпразнена от наличие лицемерна показност.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ