Проф. Пламен Павлов: Само за 30 години София се превръща от кална паланка в европейски град
Днес означаваме 145 години от оповестяването на София за столица на България. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с историкът проф. Пламен Павлов.
На 3 април (22 март по остарял стил) 1879 година Учредителното заседание единомислещо избира София за столица на Княжество България. Предложението е на историка и академик проф. Марин Дринов, а претекстовете му тогава са географското състояние на София и вероятностите за стопански напредък. Ако се върнем обратно в историята, проф. Павлов, къде се намираше София преди 145 година и къде се намира през днешния ден?
Ами разликата е доста огромна, само че употребявам това, че казахте датата 22 март, която е по остарял жанр, в действителност това е празникът и на Велико Търново, който обаче се отбелязва кой знае за какво по нов жанр. В смисъл той се отбелязва по остарял жанр, а софийския празник се отбелязва по нов жанр. И това още един път приказва за тази неразбория в нашия празничен календар, която е извънредно време да бъде по някакъв метод поправена. Тогава, в дебатите за столица на Княжеството се взема решение без някаква особена опозиция това да бъде София. Но Драган Цанков споделя нещо, което влиза в протоколите на Събранието, че “Имаме от през днешния ден държавна столица София и историческа столица - Търново ". И това е спазвано, несъмнено, Съединението, формалният акт е в Търново, Независимостта е в Търново и доста други неща. Даже Седмото Велико народно заседание, което възвърне демокрацията най-малко на думи, също беше намерено в Търново. Така че едната отправка е календарът. Сега къде се е намирала София тогава? София несъмнено, е несравнима с днешната ни столица, защото тогава той е един областен център, разрастващ се със своя тежест в администрацията. Но с население от порядъка на 12 или 17 000 души.
11 694 поданици по данни от 1878 година, единствено две учебни заведения, дано да отбележим, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна - извадила съм една статистика.
Така е, аз я знам тази статистика, само че тогава има и бежански поток пък да речем на мюсюлманско население, което напуща града. Така че може би е било малко по-голямо това число. Но тогава София на процедура е сравнима с градове като Панагюрище, като да не приказваме за Стара Загора, която е най-големият град с преобладаващо българско население, да не приказваме за Пловдив и за Русе, нали. Но това е едно вярно решение, без значение, че града има по този начин много плачевен тип, една кална паланка. Това се вижда в спомените на всевъзможни хора от това време. Но пък виждаме какъв брой бързо, столицата единствено за някакви 30-ина години се трансформира в един европейски град. И това също би трябвало да го помним.
Особено ръководството на кмета Димитър Петков от Стамболовистката партия, несъмнено, когато се вършат новите улици. Разбира се, тогава са съборени и доста монументи на културата, за които можем единствено да съжаляваме. Но към този момент при започване на ХХ век, всички непознати наблюдаващи означават с учудване, тези, които не са идвали, че това е един европейски град. Много бързо в София идват и електричеството, и трамваите и какво ли не. Така че свободна България си е свободна България. Който и каквото да приказва за Османската империя и за нейните промени, виждаме, че огромният прогрес на нашите градове, да не приказваме, изключително за столицата София след Освобождението, когато младата българска страна, освободеният от тегобите на робството български народ влага страшна сила в това да се трансформира в едно знамение.
Нека да не забравяме, че при започване на ХХ век чужденци, които откриват България за себе си, ни съпоставят с Япония, която тогава се е считала за международното стопанско знамение. Това може през днешния ден да не ви се има вяра изключително, само че е реалност и аз не виждам какви са аргументите да не следваме този образец по най-хубавия метод, а не да губим време в някакви дребнави партийни ежби, в слугуване на петата колона да речем, на някакви непознати режими, които надали ни желаят положителното. Така че има вероятност, аз съм бил постоянно оптимист, така че виждам самата София, примерно се промени извънредно доста за годините след 10 ноември 1989 година Ние не го виждаме може би толкоз добре, само че хората, нашите братя от Република Северна Македония мога да изтъквам писателя Младен Сърбиновски, един човек, който не се нуждае от в детайли показване, той споделя: “Колко е хубава София ". И това доста хора го споделят, сякаш ние единствено, по този начин затънали в някакво самобитно обезверение не го виждаме.
Много постоянно чуваме хората да споделят: “София стана България. Всички хора се насочват към столицата, с цел да търсят по-добър живот, повече развиване, професионално развиване освен това. Казахте тогава, през далечната 1879 година София беше като държавната столица, а Велико Търново - историческата.
Даже мога да кажа, че на няколко пъти има гласове да се махне столицата от София и да се върне или в Търново или в Русчук. Но несъмнено, те не съумяват, защото решението от Учредителното заседание в Търново е доста вярно, нали географското разположение на София, разположението й на такава съществена артерия, каквато е Диагоналният път от Римско време и доста други неща. Да не приказваме, доста постоянно се приказва, че нашите депутати са имали поради неосъщественото национално обединяване. Те са го имали, защото всички хора, които са там, без значение от кой лагер са дали консерватори или либерали, както стават по-късно, са взели участие в църковно-националната битка, към 1/3 от тях са хора от комитетите на Левски, те не са удовлетворени от това, което се случва с дребното Княжество и с самостоятелната провинция пък Източна Румелия. Даже е имало концепция изначало Пловдив да стане столица, което не би било неприятно решение, апропо. Но в последна сметка решението за София е вярно и по тази причина то не среща някаква особена опозиция. Като се отдава дължимото и на Търново, като историческа столица, защото в Средния век в визиите на българите няма друга столица с изключение на Търново. Споменът за Плиска, Преслав и Охрид малко или доста е избледнял. Но вероятностите пред София са съществени. Това задължава днешните управляващи на София по този начин да гледат визионерски напред, както са гледали тези хора тогава.
Виждаме обаче каква е обстановката, знаят всички, множеството огромни институции се намират в град София. Символ на какво, професоре, е София през днешния ден?
Един икономист от 1929 година, в случай че не се неистина, споделя, че “Париж е ла Франс ". Париж, това е Франция не е нашият модел и е бил доста прав. Този прекален социоцентризъм пречи на всички, в това число и на самата София. Ние за жалост, не се излекувахме от недъзите на така наречения социализъм, на централизираната стопанска система държавно ръководена, и то неприятно ръководена. И тези административни линии не престават да са годни и през днешния ден. В първите години след 10 ноември имаше доста компании, които породиха в Пловдив, Стара Загора, Русе, Търново, под дърво и камък.
В последна сметка обаче, съвсем всичко се пренасочи в София от позиция на по-удобната администрация. Държавата ни се нуждае от едно ново райониране, от някакво по-ясно вземане предвид със обстановката като инфраструктура, като доста други неща. За да бъде преодоляна и демографската рецесия и свръхпопулацията в София, която става за сметка на останалата страна. Просто тези трендове могат да бъдат обърнати, от това ще завоюват всички, в това число и самата София.
На 3 април (22 март по остарял стил) 1879 година Учредителното заседание единомислещо избира София за столица на Княжество България. Предложението е на историка и академик проф. Марин Дринов, а претекстовете му тогава са географското състояние на София и вероятностите за стопански напредък. Ако се върнем обратно в историята, проф. Павлов, къде се намираше София преди 145 година и къде се намира през днешния ден?
Ами разликата е доста огромна, само че употребявам това, че казахте датата 22 март, която е по остарял жанр, в действителност това е празникът и на Велико Търново, който обаче се отбелязва кой знае за какво по нов жанр. В смисъл той се отбелязва по остарял жанр, а софийския празник се отбелязва по нов жанр. И това още един път приказва за тази неразбория в нашия празничен календар, която е извънредно време да бъде по някакъв метод поправена. Тогава, в дебатите за столица на Княжеството се взема решение без някаква особена опозиция това да бъде София. Но Драган Цанков споделя нещо, което влиза в протоколите на Събранието, че “Имаме от през днешния ден държавна столица София и историческа столица - Търново ". И това е спазвано, несъмнено, Съединението, формалният акт е в Търново, Независимостта е в Търново и доста други неща. Даже Седмото Велико народно заседание, което възвърне демокрацията най-малко на думи, също беше намерено в Търново. Така че едната отправка е календарът. Сега къде се е намирала София тогава? София несъмнено, е несравнима с днешната ни столица, защото тогава той е един областен център, разрастващ се със своя тежест в администрацията. Но с население от порядъка на 12 или 17 000 души.
11 694 поданици по данни от 1878 година, единствено две учебни заведения, дано да отбележим, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна - извадила съм една статистика.
Така е, аз я знам тази статистика, само че тогава има и бежански поток пък да речем на мюсюлманско население, което напуща града. Така че може би е било малко по-голямо това число. Но тогава София на процедура е сравнима с градове като Панагюрище, като да не приказваме за Стара Загора, която е най-големият град с преобладаващо българско население, да не приказваме за Пловдив и за Русе, нали. Но това е едно вярно решение, без значение, че града има по този начин много плачевен тип, една кална паланка. Това се вижда в спомените на всевъзможни хора от това време. Но пък виждаме какъв брой бързо, столицата единствено за някакви 30-ина години се трансформира в един европейски град. И това също би трябвало да го помним.
Особено ръководството на кмета Димитър Петков от Стамболовистката партия, несъмнено, когато се вършат новите улици. Разбира се, тогава са съборени и доста монументи на културата, за които можем единствено да съжаляваме. Но към този момент при започване на ХХ век, всички непознати наблюдаващи означават с учудване, тези, които не са идвали, че това е един европейски град. Много бързо в София идват и електричеството, и трамваите и какво ли не. Така че свободна България си е свободна България. Който и каквото да приказва за Османската империя и за нейните промени, виждаме, че огромният прогрес на нашите градове, да не приказваме, изключително за столицата София след Освобождението, когато младата българска страна, освободеният от тегобите на робството български народ влага страшна сила в това да се трансформира в едно знамение.
Нека да не забравяме, че при започване на ХХ век чужденци, които откриват България за себе си, ни съпоставят с Япония, която тогава се е считала за международното стопанско знамение. Това може през днешния ден да не ви се има вяра изключително, само че е реалност и аз не виждам какви са аргументите да не следваме този образец по най-хубавия метод, а не да губим време в някакви дребнави партийни ежби, в слугуване на петата колона да речем, на някакви непознати режими, които надали ни желаят положителното. Така че има вероятност, аз съм бил постоянно оптимист, така че виждам самата София, примерно се промени извънредно доста за годините след 10 ноември 1989 година Ние не го виждаме може би толкоз добре, само че хората, нашите братя от Република Северна Македония мога да изтъквам писателя Младен Сърбиновски, един човек, който не се нуждае от в детайли показване, той споделя: “Колко е хубава София ". И това доста хора го споделят, сякаш ние единствено, по този начин затънали в някакво самобитно обезверение не го виждаме.
Много постоянно чуваме хората да споделят: “София стана България. Всички хора се насочват към столицата, с цел да търсят по-добър живот, повече развиване, професионално развиване освен това. Казахте тогава, през далечната 1879 година София беше като държавната столица, а Велико Търново - историческата.
Даже мога да кажа, че на няколко пъти има гласове да се махне столицата от София и да се върне или в Търново или в Русчук. Но несъмнено, те не съумяват, защото решението от Учредителното заседание в Търново е доста вярно, нали географското разположение на София, разположението й на такава съществена артерия, каквато е Диагоналният път от Римско време и доста други неща. Да не приказваме, доста постоянно се приказва, че нашите депутати са имали поради неосъщественото национално обединяване. Те са го имали, защото всички хора, които са там, без значение от кой лагер са дали консерватори или либерали, както стават по-късно, са взели участие в църковно-националната битка, към 1/3 от тях са хора от комитетите на Левски, те не са удовлетворени от това, което се случва с дребното Княжество и с самостоятелната провинция пък Източна Румелия. Даже е имало концепция изначало Пловдив да стане столица, което не би било неприятно решение, апропо. Но в последна сметка решението за София е вярно и по тази причина то не среща някаква особена опозиция. Като се отдава дължимото и на Търново, като историческа столица, защото в Средния век в визиите на българите няма друга столица с изключение на Търново. Споменът за Плиска, Преслав и Охрид малко или доста е избледнял. Но вероятностите пред София са съществени. Това задължава днешните управляващи на София по този начин да гледат визионерски напред, както са гледали тези хора тогава.
Виждаме обаче каква е обстановката, знаят всички, множеството огромни институции се намират в град София. Символ на какво, професоре, е София през днешния ден?
Един икономист от 1929 година, в случай че не се неистина, споделя, че “Париж е ла Франс ". Париж, това е Франция не е нашият модел и е бил доста прав. Този прекален социоцентризъм пречи на всички, в това число и на самата София. Ние за жалост, не се излекувахме от недъзите на така наречения социализъм, на централизираната стопанска система държавно ръководена, и то неприятно ръководена. И тези административни линии не престават да са годни и през днешния ден. В първите години след 10 ноември имаше доста компании, които породиха в Пловдив, Стара Загора, Русе, Търново, под дърво и камък.
В последна сметка обаче, съвсем всичко се пренасочи в София от позиция на по-удобната администрация. Държавата ни се нуждае от едно ново райониране, от някакво по-ясно вземане предвид със обстановката като инфраструктура, като доста други неща. За да бъде преодоляна и демографската рецесия и свръхпопулацията в София, която става за сметка на останалата страна. Просто тези трендове могат да бъдат обърнати, от това ще завоюват всички, в това число и самата София.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ