Днес отбелязваме 139 години от Съединението на България. С този

Днес означаваме 139 години от Съединението на България. С този акт на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отделя от Османската империя и се сплотява с Княжество България. По този метод България се опълчва на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.

След Берлинския конгрес от 1878 година страната ни е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която е в рамките на Османската империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Така през 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ".

През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов. Под  неговото управление се реализира интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (вестник „ Борба “) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Проведени са диалози и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Той застава зад идеята и при започване на септември активизира опълчението на Пловдив и покрайнините под претекст за присъединяване в планувани маневри. Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се организират учения на княжеските войски. Ролята на българския княз в този миг е решаваща. Той ги твърди в поддръжката си, само че министър-председателят Петко Каравелов счита начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той има намерение да осуети следващата съединистка акция, само че е изпреварен от събитията.

До Съединението се стига след национални протести в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския скришен централен революционен комитет.

На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където последователите на Съединението с Княжество България откриват лично ръководство.

На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с умишлен манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.

Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари 1886 година и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година

Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908 – 1909.

Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.