Нека не призоваваме кръвта на убитите в името на текущи политически цели
Днес означаваме 100 години от атентата на 16 април 1925 година в църквата „ Свети Крал “ („ Света Неделя “). Всички го оценяваме като едно от най-трагичните събития в българската история. Трябва да подчертаем, че то се развива в характерен исторически подтекст. България е обхваната от кръвопролитна революция и ние не трябва да отхвърляме тази историческа действителност.
Нека напомним, че събитията, предшестващи този атентат, включват кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека не забравяме, че по това време работи Законът за отбрана на страната, посредством който тогавашното държавно управление на Александър Цанков се саморазправя с политическата съпротива. Не би трябвало да забравяме и че точно това нелегално и противоконституционно държавно управление, пристигнало на власт с държавен прелом, убива министър-председателя Александър Стамболийски. Не бива да забравяме и че това държавно управление е изцяло изолирано от интернационалната общественост, която даже отхвърля да финансира България по отношение на бежанската рецесия. Не бива да забравяме и че част от убитите в църквата категорично извършват заповедите на ген. Иван Вълков и на Иван Русев и хвърлят България в кръв.
Това е единствено част от трагичната предистория и аргументите за атентата. Той е квалифициран от Военната организация на Българска комунистическа партия - факт, който не може да бъде непризнат. Загубата на човешки животи обаче постоянно може да бъде мотив за публично помиряване. Няколко пъти от тази естрада сме казвали, че не трябва да призоваваме кръвта на убитите отпреди повече от 100 години в поддръжка на настоящите си политически цели и задания.
Има и друга политическа истина - атентатът вместо да докара до помиряване, е употребен като мотив за още по-чудовищно принуждение. Безследно изчезват стотици дейци на българското революционно придвижване - земеделци, леви хора, публицисти, интелектуалци. Не можем да пренебрегнем трагичната орис на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев. Не можем да пренебрегнем всеобщите репресии, в които държавното управление на Цанков хвърля България.
Не можем като общество да вървим напред по този метод. Трябва да се върнем към помиряването. Трябва да си извадим заключения от този интервал. Трябва да помислим по какъв начин да вървим напред. Няма по какъв начин да градим общо бъдеще, в случай че от стратегиите по български език и история се изхвърлят неуместните истини.
Да, през днешния ден означаваме 100 години от атентата в „ Света Неделя “. Но в случай че желаеме да бъдем откровени и правилни на българската историческа орис, би трябвало да осъдим всички форми на политически репресии и принуждение над български жители. Атентатът в църквата „ Света Неделя “ не би трябвало да бъде обсъждан като единично събитие. Той е част от един исторически развой, част от кръвопролитна революция.
Нека помним, че насилието ражда принуждение. И дано в днешните си политически дейности не призоваваме кръвта на убитите в името на настоящите политически цели.
Нека напомним, че събитията, предшестващи този атентат, включват кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека не забравяме, че по това време работи Законът за отбрана на страната, посредством който тогавашното държавно управление на Александър Цанков се саморазправя с политическата съпротива. Не би трябвало да забравяме и че точно това нелегално и противоконституционно държавно управление, пристигнало на власт с държавен прелом, убива министър-председателя Александър Стамболийски. Не бива да забравяме и че това държавно управление е изцяло изолирано от интернационалната общественост, която даже отхвърля да финансира България по отношение на бежанската рецесия. Не бива да забравяме и че част от убитите в църквата категорично извършват заповедите на ген. Иван Вълков и на Иван Русев и хвърлят България в кръв.
Това е единствено част от трагичната предистория и аргументите за атентата. Той е квалифициран от Военната организация на Българска комунистическа партия - факт, който не може да бъде непризнат. Загубата на човешки животи обаче постоянно може да бъде мотив за публично помиряване. Няколко пъти от тази естрада сме казвали, че не трябва да призоваваме кръвта на убитите отпреди повече от 100 години в поддръжка на настоящите си политически цели и задания.
Има и друга политическа истина - атентатът вместо да докара до помиряване, е употребен като мотив за още по-чудовищно принуждение. Безследно изчезват стотици дейци на българското революционно придвижване - земеделци, леви хора, публицисти, интелектуалци. Не можем да пренебрегнем трагичната орис на Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев. Не можем да пренебрегнем всеобщите репресии, в които държавното управление на Цанков хвърля България.
Не можем като общество да вървим напред по този метод. Трябва да се върнем към помиряването. Трябва да си извадим заключения от този интервал. Трябва да помислим по какъв начин да вървим напред. Няма по какъв начин да градим общо бъдеще, в случай че от стратегиите по български език и история се изхвърлят неуместните истини.
Да, през днешния ден означаваме 100 години от атентата в „ Света Неделя “. Но в случай че желаеме да бъдем откровени и правилни на българската историческа орис, би трябвало да осъдим всички форми на политически репресии и принуждение над български жители. Атентатът в църквата „ Света Неделя “ не би трябвало да бъде обсъждан като единично събитие. Той е част от един исторически развой, част от кръвопролитна революция.
Нека помним, че насилието ражда принуждение. И дано в днешните си политически дейности не призоваваме кръвта на убитите в името на настоящите политически цели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ