Фондация За Нашите Деца подкрепи 60 деца, за да се върнат в биологичните си семейства
Днес още едно детенце се завърна вкъщи дружно със своите родни мама и баща. Янислав напусна Центъра за настаняване от фамилен вид „ Детска къща “ на фондация „ За Нашите Деца “ в прегръдките на своите родители – Анита и Младен. А вкъщи, споделиха ни те, го очаквали доста изненади – дарове, негови лични играчки, нова стая, една щастлива баба и двама по-големи братя, които нямали самообладание да видят дребния левент.
Яни бил зарязан незабавно след раждането си. Когато се родил, той бил в неприятно положение и били нужни специфични грижи със специфични лекарства. От боязън, че е сама, че няма поддръжката на бащата, с който се разделили по време на бременността, няма поддръжката на родителите си, няма и средства, и под въздействието на мощните страсти, Анита се почувствала принудена да остави дребното си момченце, с вярата, че друго семейство ще се грижи по-добре за него.
Минал един ден. Два. Седмица. Мислите на Анита били захласнати от една едничка мисъл – Яни. Нейното малко и нежно момченце, с огромни, кръгли кафеви очи и чипо носле, което наследил от нея. Нейното момченце, което било единствено в болничното заведение, измежду непознати.
Таткото също не спирал да мисли за сина си, като даже не знаел дали към този момент се е родил. С Анита от няколко месеца не се били чували, не се виждали, не знаели нищо един за различен. Мисълта за Яни не го напускала, почнал да обикаля всички лечебни заведения, питал, търсел го, само че без резултат. Той не бил татко по документи и нямал право да знае нищо за детето си.
И по този начин три месеца. След три месеца тази обща мисъл - за Яни - още веднъж събрала родителите му. Анита и Младен още веднъж се потърсили, поговорили, решили, че повече от всичко желаят детето си, без значение кой ще бъде до тях и кой не. Важното било те да бъдат дружно и да отгледат детето си. И дружно отишли в отдел „ Закрила на детето “, с цел да се опитат да си върнат Яни, който в това време бил настанен в нашата „ Детска къща “. Там, в фамилна среда, под грижите и любовта на Корнелия, Златка, Гери, Роси, Снежи, Гинка и Антоанета, той растял и се променял с всеки минал ден.
От отдела насочили Анита и Младен към Центъра ни за социална поддръжка „ Св. София “ – да поработят върху връзката си, да заздравят връзките си, с цел да бъдат майката и таткото, от които Яни имал потребност. С тях работил общественият ни служащ Вяра Панайотова, който още в първата си среща с младите родители видял нетърпението в очите им – повече от всичко желали да се приберат с Яни вкъщи.
„ Почти всеки ден бяха в „ Детска къща “, с цел да се виждат с Яни, да си играят и по този начин да изградят връзката между тях. Таткото даже си беше измислил няколко забавни игри, с които забавляваше момченцето си. А Анита... тя броеше дните досега, в който ще се прибере вкъщи с детето си, “ споделя усещанията си Вяра.
Днес това най-сетне се случи. Изпратихме това прелестно семейство, а на прага Анита ни пожела да продължим да оказваме помощ на още доста родители и деца още веднъж да намерят пътя едни към други.
Снимка: архив
Яни бил зарязан незабавно след раждането си. Когато се родил, той бил в неприятно положение и били нужни специфични грижи със специфични лекарства. От боязън, че е сама, че няма поддръжката на бащата, с който се разделили по време на бременността, няма поддръжката на родителите си, няма и средства, и под въздействието на мощните страсти, Анита се почувствала принудена да остави дребното си момченце, с вярата, че друго семейство ще се грижи по-добре за него.
Минал един ден. Два. Седмица. Мислите на Анита били захласнати от една едничка мисъл – Яни. Нейното малко и нежно момченце, с огромни, кръгли кафеви очи и чипо носле, което наследил от нея. Нейното момченце, което било единствено в болничното заведение, измежду непознати.
Таткото също не спирал да мисли за сина си, като даже не знаел дали към този момент се е родил. С Анита от няколко месеца не се били чували, не се виждали, не знаели нищо един за различен. Мисълта за Яни не го напускала, почнал да обикаля всички лечебни заведения, питал, търсел го, само че без резултат. Той не бил татко по документи и нямал право да знае нищо за детето си.
И по този начин три месеца. След три месеца тази обща мисъл - за Яни - още веднъж събрала родителите му. Анита и Младен още веднъж се потърсили, поговорили, решили, че повече от всичко желаят детето си, без значение кой ще бъде до тях и кой не. Важното било те да бъдат дружно и да отгледат детето си. И дружно отишли в отдел „ Закрила на детето “, с цел да се опитат да си върнат Яни, който в това време бил настанен в нашата „ Детска къща “. Там, в фамилна среда, под грижите и любовта на Корнелия, Златка, Гери, Роси, Снежи, Гинка и Антоанета, той растял и се променял с всеки минал ден.
От отдела насочили Анита и Младен към Центъра ни за социална поддръжка „ Св. София “ – да поработят върху връзката си, да заздравят връзките си, с цел да бъдат майката и таткото, от които Яни имал потребност. С тях работил общественият ни служащ Вяра Панайотова, който още в първата си среща с младите родители видял нетърпението в очите им – повече от всичко желали да се приберат с Яни вкъщи.
„ Почти всеки ден бяха в „ Детска къща “, с цел да се виждат с Яни, да си играят и по този начин да изградят връзката между тях. Таткото даже си беше измислил няколко забавни игри, с които забавляваше момченцето си. А Анита... тя броеше дните досега, в който ще се прибере вкъщи с детето си, “ споделя усещанията си Вяра.
Днес това най-сетне се случи. Изпратихме това прелестно семейство, а на прага Анита ни пожела да продължим да оказваме помощ на още доста родители и деца още веднъж да намерят пътя едни към други.
Снимка: архив
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ