Днес няма да се похваля с прекрасна снимка от трапезата

Днес няма да се похваля с прелестна фотография от трапезата ми. Истината е, че фалафелите ми бяха ( съвсем ) цялостен неуспех. Толкова доста усърдие на вятъра. Киснене, варене, пасиране на нахута, другата подготовка настрана. И защо – нищо!

Но отговорната съм си напълно аз. Осъзнавам това с цялостна мощ. Няма на кой различен да метна виновността – суровините си бяха добре, рецептата – изпитана, по този начин най-малко се твърди в готварската ми книга. Имах време, имах предпочитание – всичко беше наред. Освен едно.

Моята самонадеяност.

Или по- тъкмо - прекомерната ми самонадеяност. Добре направих, че се подсигурих с рецепта, само че и да я бях следвала трябваше. Какво направих аз? Прочетох, помислих си: „ Да, ясно ” и затворих книгата. Толкова. А то се оказа, че е огромна неточност – пропуснах две съставки, употребих други подправки. Особено неправилно беше да си помисля, че откакто е написано: „ Изпържете… ”, аз би трябвало да ги пека, нали по този начин е по- здравословно?!

Да, само че какво се получи най-после? Вкус имаше, да, въпреки всичко нахутът е 80% от съставките. Но бяха сухи, спечени и по никакъв начин не замязяха на тези фалафели от студентските ми години, прочее – на нито едни фалафели, които съм виждала. За похлупак Дара сподели вечерта: „ Не знаех, че на соленките се поставя магданоз ”. Това просто ме довърши. Добре, че баничките станаха, че да е напълно цялостно провален неделният ми маратон в кухнята.

Смятам се за огромен импровизатор в кухнята. Обичам да наливам на око, да трансформирам съставките, количествата им, да не обръщам внимание на температурите и времетраенето на обработката. Готвенето е изкуство и по този начин подобавам аз – като някой експресионист - стихийно, импровизаторски, непостоянно, с обсег. Веднъж не записах рецепта, даже и да е била сполучлива. А това, като си давам сметка, не се случва толкоз постоянно, колкото ми се желае. Истината, която всеки умел готвач ще поддържа, е, че с цел да се стигне до това равнище, да импровизираш свободно – би трябвало доста, доста труд. Много гледане на майсторите, доста сляпо, само че и осъзнато следене на рецептите. Така, както е и в изкуството прочее.

Аз ще си ги изям, несъмнено, въпреки да са намалени в служба от фалафели в магданозени соленки. Но получих отново един доста прекрасен урок.

“Прекалената самонадеяност е доста рисков сателит по пътя към крайния триумф. ”

Тя може да оказва помощ по пътя, да, само че слага под подозрение крайния резултат. Когато ни лиспва отговор за нещо, от време на време по- добре да покажем нараснала самонадеяност и да кажем нещо слепешката, в сравнение с да си признаем, че не знаем. Така поучават всички, които ни учат по какъв начин да сме " по " в живота. Загубилият хладнокръвие не се вписва в облика на победител. Но! Ако въпреки всичко се изисква да се знае кой е правилният отговор, този, който се е хвърлил самонадеяно първоначално, губи пред този, който е употребявал това време да откри отговора.

Както аз бях направила. Вместо да надзървам във фурната и да виждам по какъв начин моите фалафели не стават, можех да отделя това време да разтварям готварската книга.

Днес ще си диря рецепта от уеб страницата, най-малко знам, че и да не ми е ясно нещо, ще има кой да попитам. Крайно съм обезсърчена от моя крах и не преставам да диря предписания, които да са близо като усет и външен тип до оригинала от положителната остаряла готварска рецепта. Добре, че и в електронната поща идва и някоя друга рецепта, че ситуацията никак не е положително.

Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.