Днес ние - бесарабските българи - които през вековете винаги

" Днес ние - бесарабските българи - които през вековете постоянно сме помагали на Майка България, имаме потребност от помощ. " Три бесарабски българки описват по какъв начин акцията на Манол Пейков за генераторите е трансформирала живота им.

" Поставихме един генератор в центъра на града и към него създадохме " Пункт на непобедимостта ", където хората могат да си зареждат телефоните, преносимите компютри, да работят, да се стоплят, да пият чай и кафе ", споделя пред Дъждовни води Христя Венгринюк от Чернивци.

" Един отиде в спортния център, още един в музикалното учебно заведение и другите се употребяват за културни събития ", споделя Жана Суслина, която управлява отдел " Култура, туризъм, младежи и спорт "  в Болград, неофициалната столица на бесарабските българи.

" Планираме в родното ми село да създадем прожекция на филми и още няколко сходни прожекции на други места. И генераторът ще си пътува с нас ", добавя кинорежисьорката Татяна Станева. 

Тези три истории са неразривно свързани. Защото всички упоменати генератори идват от България. Те са закупени от присъединилите се, която цели изпращането на допустимо най-вече от скъпите машини за Украйна. 

" За 52 години живот не ми се е случвало нищо по-вълнуващо от това, което ми се случва през последните 45 дни ", споделя Пейков пред Дъждовни води. " Даренията надвишиха 5000. За месец и половина. " Неговата акция е не само вълнуваща, но и откровено впечатляваща -  събрани са над 1 милион лв., налице са към този момент над 350 дарени или закупени генератори, достигнали до към 100 обитаеми места в Украйна. Решихме да тръгнем по стъпките на дребна част от тях и да разкажем за хората, на които оказват помощ. 
Редакцията предлага
" Няма ток. Пада ми батерията. "

Уговаряме се с Татяна Станева, която сега е в Киев, да ни опише за генератора, който е донесла в Украйна благодарение на Пейков. Малко преди уговореното изявление тя ни написа, че ще би трябвало да го отложим: " Няма ток. Пада ми батерията ". След тежките удари, които, в по-голямата част от страната има спирания или режим на тока. Включително и в столицата. " Имам другарка, която живее на 13 етаж. Страхува се да употребява асансьора, даже когато има ток, тъй като може да остане затворена в него за часове ", споделя Станева няколко часа по-късно, когато електроподаването е възобновено. " Затова хората закачат пликчета в асансьора с записка: " Ако си останал тук без ток, вземи си. "  И поставят банани, бисквитки, да има нещо. "

Заразителният смях на Станева съпътства целия ѝ роман, изключително като споделя по какъв начин върви до близката спортна зала да се къпе, тъй като там има електричество. " Но от време на време плачем ", признава тя.  " И най-страшното е, че не знаем докога да чакаме. Досега споделяха: " До есента, хайде до Нова година, хайде до пролетта ". Но към този момент изядохме всички спестявания. "

Станева се тормози и за бъдещето на Украйна. До момента огромна част от хората, които са работили за чужбина и така наречен фрийлансъри са останали в Украйна. Но откогато нападна електрическата инфраструктура и това се трансформира. " Без ток и те не могат да работят умерено. Отиват в Румъния, в Полша ", споделя бесарабската българка.

Самата Татяна Станева към момента съумява да осъществя някои дребни планове и събития. От месец и половина има и правилен съдружник, който ѝ оказва помощ - един 7-киловатов генератор, който донася от. 

" Българите, които помогнаха, не знаят какъв брой доста направиха за нас "

В края на ноември Станева е в България с Международния фестивал на етнографското кино " ОКО ", в границите на който демонстрира филми и Чернобил, за войната от 2014 и за пълномащабната инвазия от 2022 в " Дом на киното "  в София. След това възнамерява да потегли с екипа си за Болград, където да покаже филмите и пред локалната бесарабска общественост. " Планирахме всичко, разпространихме афиши. И когато се обадих на мама и тате, които живеят в едно село там, те ми споделиха: Добре, ти ще дойдеш с екипа, само че не знам по какъв начин ще стане, тъй като при нас стопират тока по график. Търсете генератор ", спомня си режисьорката. " Започнахме да търсим из цяла България. Няма! След това разбрах, че очевидно Манол ги е купил всичките ", споделя Станева.

Няколко индивида я препращат към Манол Пейков, който тя не познава. Татяна Станева написа на пловдивския издател и някогашен народен представител, само че известно време той не вижда известието. " Ние към този момент бяхме тръгнали. Пътуваме и ми се обажда Манол. Пита ме: Къде сте? Казвам: На път. Обясних му, че към този момент сме към Русе, той ме помоли да му дам няколко минути. След малко ми звънна и ми сподели: Така. В Русе има генератор - 7 киловата. Платихме го, само че не могат да ни го изпратят. Ето ти номера, отивате, намирате го и взимате! "

Татяна Станева на път към Украйна с генератора от България.

" Проведохме кино фестивала, всичко мина отлично. Просто Манол и всички българи, които помогнаха, не знаят какъв брой доста направиха за нас ", споделя кинорежисьорката. 

" След успеха ще почиваме и честваме "

В Болград Татяна Станева провежда фестивала дружно с Жана Суслина, която като се изключи че управлява културния отдел в общината, е и някогашна дългогодишна директорка на Болградската гимназия " Георги Сава Раковски ". Станева я свързва с Манол Пейков. " Не знам по какъв начин този човек намира време, само че той реагира незабавно ", споделя Суслина. Издателят ѝ споделя да приготви лист с местата, за които са нужни генератори. " Първата ни поръчка беше за 23 генератора с друга мощ - спортното учебно заведение, музикалното учебно заведение, библиотеките и читалищата. По негова концепция включихме и Болградската гимназия, на която аз девет години бях шеф. Добавих и детските градини и другите учебни заведения ", изрежда тя. Съвсем скоро първите пет генератора потеглят към тях. 

Общината в града продължава да провежда културни събития, въпреки и за дребна аудитория. " Залата ни е за 450 индивида. Имаме право на 50% потенциал, в случай че има бомбоубежище. Ние създадохме такова в нашата зала и в случай че има въздушна паника по време на събития - би трябвало да се скрием в бомбоубежището. "

В Болград има режим на тока - " 6 часа няма, 3 часа има ", както и комендантски час от 23:00 до 5:00. Но животът някак би трябвало да продължи. " Трябва да създадем всичко допустимо децата ни да не усещат, че нещо ужасно се случва ", споделя Жана Суслина. Затова провеждат и разнообразни тържества. " Не стопираме ", написа тя, до момента в който ни изпраща фотоси от коледното празненство за инвалиди и хора с увреждания, което са организирали на 12 януари. 

Тържество за хора от рехабилитационен център за инвалиди и хора с увреждания в Центъра за просвета и отдих в Болград на 12 януари 2023-а.

Голяма част от Украйна избра да означи Коледа на 25 декември тази година, а не на 7 януари. Но думата " чества "  трудно може да бъде употребена в този подтекст. " Руснаците, нямаше ток. Сирените в новогодишната нощ виеха из цялата страна ", спомня си Христя Венгринюк от Чернивци. " Празник нямаше, само че имаме сили да се борим, тъй като друго не ни остава. Ако желаеме да спасим нацията и страната, би трябвало да се борим безмилостно, а след успеха ще почиваме и честваме ", добавя писателката и издателка. В Чернивци също са получили генератори от България - цели пет. " Поставихме един в центъра на града. Другите 4 генератора отправихме в най-горещите точки на войната ", споделя тя.

" В България има вяра "

Татяна, Жена, Христя - сплотяват ги борбеността и връзката с България. Но сега ги свързва и още нещо - благодарността. " България е щастлива, че има подобен човек като Манол. В България има вяра ", споделя Татяна Станева. " Да видиш толкоз поддръжка от обособени хора - това ми дават мощ да пребивавам, да не преставам да се боря и да имам вяра, че и в скъпата ми България обстановката ще се промени ". И акцентира, че поддръжката е скъпа: " Генераторите са като въздуха за нас сега. Защото споделям въздуха? Защото не виждаш електричеството, само че без него не можеш. "

" Неговото сърце е огромно най-малко колкото територията на България ", добавя Жана Суслина и упорства да предадем на Пейков и на всички донори какъв брой са им признателни. Питаме я дали желае да каже нещо на тези, които досега не са подкрепили Украйна: " Да. Днес ние - бесарабските българи - които през вековете постоянно сме помагали на Майка България, имаме потребност от помощ и схващане. Да живееш в мрачно, да виждаш по какъв начин синовете ни потеглят, с цел да запазят нашата страна, това е доста тежко време. Винаги сме били мощни, само че в този момент това, което имаме, не е задоволително ", споделя тя, правейки няколко паузи, за да си поеме въздух. “Имам потребност от поддръжка - и от морална, и от осведомителна, и от финансова. Трябва да се знае едно: не може един народ да бъде премазан от политически упоритости. Пожелавам си да живеем във време, в което да не знаем името на нито един политик. Те да си работят, както и ние си работим. И да си живеем. Мирно. "

" Всъщност за нас е доста значима не толкоз финансовата, колкото моралната поддръжка на България. Много е мъчително да чуеш, когато българите споделят, че Русия не е отговорна, а че войната в Украйна е поради Съединени американски щати ", споделя Христя Венгринюк.

" Сега е доста значимо да сме обединени против терора и злото ", споделя Христя Венгринюк.

" Много бихме желали самата, тъй като със личния си образец можем да кажем, че това не води до нищо положително. Източната част на Украйна беше русофилска, а в този момент " посредством "  на Русия е превърната в руини ", акцентира тя. " България би трябвало да разбере, че Украйна сдържа експанзията на Русия към целия цивилизован свят. Ако Киев беше високомерен за три дни, както мечтаеше Москва, накъде щяха да летят тези ракети от наша територия в този момент? Русия нямаше да се спре единствено с Украйна. "

" Аз съм искрица, горивото го има в обществото "

Кампанията на Манол Пейков носи лъч поддръжка и вяра, който огрява освен Украйна, само че и България. " България се ръководи от години по един потаен и мафиотски метод - посредством съзаклятия, посредством дърпане на конци. В основата на всичко това е корупцията и неналичието на гражданско общество ", споделя Пейков. " Най-желаните за живот от всички българи места в света са тези, в които има развито гражданско общество. Голямата вест, която произтича от това, в чийто център се оказах аз, че в България се ражда гражданско общество. Тези хора, които поддържат идеята на Украйна, са подготвени да сложат парите си там, където са и думите им. "

" Когато стартирам акция, имам огромно колебае дали въобще някой ще се отзове. Всеки път отначало преоткривам това знамение от поддръжката, която хората изпращат ", споделя Манол Пейков.

Купуването на генератори за Украйна ще продължи, тъй като има потребност от тях: " По 5-6 души дневно ми се обаждат - изцяло непознати., детски градини, учебни заведения - отвред ми се обаждат. Също елементи на териториалната защита, които имат потребност от отопление в окопите ". Освен потребност има и предпочитание у от ден на ден хора да се включат: " Мислех, че тези акции ще затихнат 1-2 месеца след началото на войната, тъй като тя се възстановява, само че вместо това се завихри една стихия и хората с все по-голям възторг подаряват. "

Очевидно българите имат нужда от сходна идея, която да ги сплоти. И това съгласно Пейков е водещото. " Аз съм искрица, горивото го има в обществото. Това е огромната вест ", заключва той.