Днес ни е удобно да използваме различни психологически термини. Не

Днес ни е комфортно да използваме разнообразни психически термини. Не се плашим, когато чуем да вземем за пример за когнитивен дисонанс. Думата неотстъпчивост няма да ни събори и по този начин разбираме прозренията в придвижване.
Не бъркаме ли обаче понятията, които значат разнообразни феномени? Да разгледаме да вземем за пример думата емпатия.
Повечето хора го съпоставят с емпатия. Наистина ли е по този начин, какво значи този термин и кои са емпати, ще се опитаме да разбираем. Тази идея се появи за първи път с лека ръка на американския пробен психолог Едуард Титченер.
В дословен превод от гръцки дава думата „ съпричастност “. Тоест човек с емпатия сензитивно улавя прочувственото положение на събеседника, настройва се към него, само че осъзнава, че прекарването е външно, не е обвързвано по никакъв метод с него. Просто казано, емпатът реагира на положението на другия човек.
Да си емпат значи интуитивно да усещаш физическото и духовното положение на хората, да разбираш техните планове.
 
Човек може да се научи да е по-състрадателен
Учените са открили, че колкото по-високо е равнището на емпатия (състрадание) у индивида, толкоз по-склонен е той да оказва помощ на потърпевш...

Такъв човек е правоприемник на прочувствена информация. Той събира непознатите страсти, усеща ги тънко. Той дава отговор за съпричастността?
Неврофизиолозите са открили, че в нашето тяло съществуват огледални неврони. Те се възбуждат, когато следят някакво деяние. По време на процеса на наблюдаване информацията се предава в мозъка и с помощта на работата на тези нервни кафези, домакинът изпитва същите усеща като следената.
Например приматите доста обичат да „ маймунират “, т.е. да повтарят дейностите на своите родственици. И същите тези огледални неврони са виновни за това.
Не всички сме емпати, защото тези качества се показват по друг метод у хората.
Книгите оказват помощ да четем мислите на другите
Искате по-лесно да разбирате мислите, страстите и претекстовете на близките? За всичко това може да Ви помогне четенето на класическа литерат...
Видове съпричастност
В взаимозависимост от дълбочината на навлизане в възприятията на другите хора, съпричастността се разделя на 3 типа:
Обикновено (емоционално) - сканират се израженията на лицето и неволните реакции на човека;
Средна (познавателна) - след прелиминарен разбор и съпоставяне може да опитате да бъдете „ на мястото “ и различен човек;
Предсказуемо - способността да се предскаже реакцията на човек в съответна обстановка. Между другото, съпричастността не е същото като съчувствеността.
Сюлейман Гьокче: България нарушава разпоредбите на дипломацията
Посланикът на Турция у нас Сюлейман Гьокче подложи на остра рецензия отношението на България към страната му след двойния атентат в Иста...
Когато съчувстваме на други хора се опитваме да покажем угриженост за тях, да им помогнем да се измъкнат от обстановката, от време на време просто да окажем морална поддръжка. В случая на емпатия разбираме положението на човек, неговите страсти и въодушевление, само че желанието за помощ по принцип може да отсъства.
Тоест, не всички хора с такива качества ще създадат нещо в интерес на различен човек.
Добре ли е да си емпат?
От психическа позиция способността за съпричастност е норма. Такива хора, обаче са склонни към надълбоко потапяне в възприятията на другите. Това мощно напряга нервната им система и основава непотребен стрес.
Ако в това време, емпатът е добър, съзнателен човек, тогава той приема проблемите на другите прекомерно покрай сърцето си, забравяйки за себе си. Всички негативи, които такива хора виждат, към себе си минават през телата и чувствата им. И не всеки може да издържи на подобен стрес. Емпатията не е елементарно тестване за притежателя й. Той би трябвало да се научи да я ръководи.