Отиде си Васил Банов
Днес ни е напуснал Васил Банов, оповестиха от Съюза на артистите в България.
Васил Банов е роден на 20 юли 1946 година в град Карлово. В интервала 1967-1971 година следва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “, в класа на проф. Боян Дановски.
„ Баща ми беше изрично срещу да стана артист. „ С карагьозлък няма да се занимаваш, това е изгубена работа “, отсече той. Но, в случай че в този момент трябваше да предпочитам с какво да се занимавам, бих избрал спорта – тенис на корт, защото не си падам по груповите спортове “, споделя артистът, предава.
От 1970 до 1975 година Васил Банов работи във Великотърновския спектакъл, от 1975 до 1978 година – в театъра, във Враца, от 1978 до 1984 година е в Софийския областен спектакъл, в Ботевград, а от 1984 година – в спектакъл „ Сълза и смях “.
От 1970 година Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В интервала 1988-1989 година е заместник-председател на управителния съвет на креативния фонд, а от 1988 година – ръководител на управителния съвет на Съюза на българските кино дейци.
Първата му роля в театъра е на доктор Соколов в „ Под игото “. Васил Банов в театъра се въплътява още в функциите на Луиджи в „ Сърцето на Луиджи “, Рали в „ Боряна “, Еди в „ Побъркани от обич “. Филмографията му включва над 100 функции в кино и телевизионни продукции като „ Иван Кондарев “ (1974), „ По дирята на безследно изчезналите “ (1979), „ Капитан Петко челник “ (1981), „ Дунав мост “ (1999), „ Патриархат “ (2005), „ Като за последно “ (2021). Васил Банов играе и в телевизионните сериали „ Столичани допълнително “ (2011), „ Седем часа разлика “ (2011), „ Дървото на живота “ (2013), „ Откраднат живот “ (2016-2017), „ Дяволското гърло “ (2019), „ Записки по българските въстания “ (1976), и в последните години – в „ Като за последно “, „ Петя на моята Петя “, „ Летовници “, „ Чичо Коледа “, „ Уроци по немски “.
„ В театъра ми е копнеж да изиграя крал Лир, само че подобен, какъвто е съгласно мен – капризен и неприятен татко. А в киното в случай че имам опция, бих играл в психическа драма. Готов съм за такава работа, тъй като за мен изкуството е обич, ненавист, гибел. Човек се ражда с болежка, живее с болежка и умира с болежка. И в най-голямата комедия има някаква болежка, а в най-страшната покруса има нещо смешно “, споделя Васил Банов.
Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „ Малки нещастия " на Пушкин, „ Боряна " от Йовков, „ Тримата мускетари " по Дюма, „ Женитба " от Гогол, „ Дърво без корен " от Хайтов, „ Железният светилник " от Талев, „ Когато гръм удари " от Яворов.
Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специфичната премия за повсеместен принос в киното на фестивала за европейско кино „ Златната липа “ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 година става почетен жител на София. През 2024 година е награден с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (огърлие) за изключително значимите му заслуги в региона на културата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Васил Банов е роден на 20 юли 1946 година в град Карлово. В интервала 1967-1971 година следва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във Висшия институт за театрално изкуство „ Кръстьо Сарафов “, в класа на проф. Боян Дановски.
„ Баща ми беше изрично срещу да стана артист. „ С карагьозлък няма да се занимаваш, това е изгубена работа “, отсече той. Но, в случай че в този момент трябваше да предпочитам с какво да се занимавам, бих избрал спорта – тенис на корт, защото не си падам по груповите спортове “, споделя артистът, предава.
От 1970 до 1975 година Васил Банов работи във Великотърновския спектакъл, от 1975 до 1978 година – в театъра, във Враца, от 1978 до 1984 година е в Софийския областен спектакъл, в Ботевград, а от 1984 година – в спектакъл „ Сълза и смях “.
От 1970 година Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В интервала 1988-1989 година е заместник-председател на управителния съвет на креативния фонд, а от 1988 година – ръководител на управителния съвет на Съюза на българските кино дейци.
Първата му роля в театъра е на доктор Соколов в „ Под игото “. Васил Банов в театъра се въплътява още в функциите на Луиджи в „ Сърцето на Луиджи “, Рали в „ Боряна “, Еди в „ Побъркани от обич “. Филмографията му включва над 100 функции в кино и телевизионни продукции като „ Иван Кондарев “ (1974), „ По дирята на безследно изчезналите “ (1979), „ Капитан Петко челник “ (1981), „ Дунав мост “ (1999), „ Патриархат “ (2005), „ Като за последно “ (2021). Васил Банов играе и в телевизионните сериали „ Столичани допълнително “ (2011), „ Седем часа разлика “ (2011), „ Дървото на живота “ (2013), „ Откраднат живот “ (2016-2017), „ Дяволското гърло “ (2019), „ Записки по българските въстания “ (1976), и в последните години – в „ Като за последно “, „ Петя на моята Петя “, „ Летовници “, „ Чичо Коледа “, „ Уроци по немски “.
„ В театъра ми е копнеж да изиграя крал Лир, само че подобен, какъвто е съгласно мен – капризен и неприятен татко. А в киното в случай че имам опция, бих играл в психическа драма. Готов съм за такава работа, тъй като за мен изкуството е обич, ненавист, гибел. Човек се ражда с болежка, живее с болежка и умира с болежка. И в най-голямата комедия има някаква болежка, а в най-страшната покруса има нещо смешно “, споделя Васил Банов.
Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „ Малки нещастия " на Пушкин, „ Боряна " от Йовков, „ Тримата мускетари " по Дюма, „ Женитба " от Гогол, „ Дърво без корен " от Хайтов, „ Железният светилник " от Талев, „ Когато гръм удари " от Яворов.
Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специфичната премия за повсеместен принос в киното на фестивала за европейско кино „ Златната липа “ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 година става почетен жител на София. През 2024 година е награден с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ (огърлие) за изключително значимите му заслуги в региона на културата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ