Днес Нешка Робева става на 75 години, като се съмняваме,

Днес Нешка Робева става на 75 години, като се съмняваме, че има човек, който да не знае най-малко малко за нейните достижения. Впрочем в случай че попитате някого за синоним на това име, той сигурно ще ви отговори нещо от рода на гимнастички, художествена гимнастика, златни девойки и други сходни. Интересно е, че в случай че би трябвало да съпоставим спорта през днешния ден и спорта в предишното, би трябвало да въздишаме много съществено и с носталгия за миналото славно време, в което печеленето на медали, освен това при всяко едно съревнование е нещо като дежурна тематика.

В предишното бяхме достигнали до оня стадий, когато даже не се радвахме на сребро, за феновете и феновете, златото беше единствената премия, а всичко останало е компромис. Може би тъкмо това условие беше и мотивация за родните спортисти да дават всичко от себе си, до момента в който през днешния ден спортът се трансформира повече в бизнес, печелят тези страни, които могат да влагат допустимо най-вече, както в спортната си база, по този начин и в някои по-интересни химически детайли.

Робева въпреки това ще се похвали като един сложен състезател, до момента в който е подобен от 1969 година до 1973 година Днес името ѝ по-често се замесва в най-различни мнения, кавги и даже леки форми на омраза сред нея и атлетките ѝ. Има и една доста значима детайлност, която не би трябвало да забравяме, тя е критик, освен това от тези с най-голямо право да показват мнение. Излишно е да споделяме, че този статус би трябвало да се заслужи. Какво имаме поради?

Замислете се за всеки един спорт, който в предишното е вълнувал страната. Не е мъчно да приказваме за дисциплини като битка, футбол, волейбол и фехтовка, в случай че желаете, всички те бяха много сполучливи, само че има една детайлност – през днешния ден мъчно могат да излъскат имиджа си, който в миналото са имали. Единствената дисциплинираност, в която продължаваме да бъдем много сериозен и необработен хегемон, това е художествената гимнастика. До през днешния ден този спорт продължава да отбелязва нови висоти, като даже един цялостен дилетант ще види онази самодивска мощ и пристрастеност, която може да се разкрие в безспорен синхрон.

Дали е въздухът, дали е фактът, че разполагаме с нужната физика на първенци или просто имаме оня фолклор, който може да накара тялото да изпада в някаква мистична форма на транс, за която приказват и доста други спортисти, само че обстоятелствата са обстоятелства – в последните години забелязахме, че даже чужденки избират българската музика за своите съчетания и до момента в който някои споделят, че това се прави под формата на почитание, дано побързаме да ги поправяме – вършат го за медали и за конкуренция, тъй като тъкмо тази музикална просвета влиза в безспорен синхрон с осъществяванията и комплицираните съчетания. Има една детайлност, за нея се изисква едно по-специфично ДНК, което нашите състезателки имат.

И какво общо има Нешка Робева в цялата работа? Всичко, безусловно всичко. След като приключва своята спортна кариера, като за този интервал взима 4 сребърни и 5 бронзови медала. Бихте декларирали, че това не е чак толкоз огромен триумф. Не бързайте, златото е резервирано за треньорските ѝ години, като в този интервал не просто ще показва професионализъм на най-високо равнище, само че и бързо ще успее да се запише в международната история на спорта като основател на първенци, изобретател на гении и човек с един друг взор, трансформирал вечно тази дисциплинираност.

А по какъв начин стартира всичко, бихте попитали? На смешка, както доста пъти тя самата е казвала. Животът има възприятие за комизъм, а при Нешка всичко стартира с обстоятелството, че нейният учител по физкултура взема решение да добави в своята стратегия и проучването на национални танци. Това се е случвало в ера, в която интернет и всички останали забавни и непознати правила още не са били налични, затова тя и съучениците ѝ чакали всяко едно свободно време, с цел да играят хора. Никой не е подозирал доколко родният фолклор ще повлияе. След това идва време за учебно заведение по национални танци, след него и балет. Във времето на дейна спортна кариера, Робева не може да се оплаче нито от конкуренция, нито от треньор.

Нейният старши треньор е Жулиета Шишманова. Същата не съумява да завоюва нито един орден, само че като треньор показва класа, за която другите могат да мечтаят. Именно там Робева и нейната най-голяма съперничка – Мария Гигова, трансформират всеки шампионат в борба за медали – останалите участници участват просто за заряд на формата. Ще открием, че на Световното състезание в Ротердам, Гигова взима златен орден в многобоя, златен орден с обръч, бронзов с бухалки и бронзов с лента, за Нешка Робева остава бронз за комбиниране с топка. Красимира Филипова също взима орден от Ротердам.

Българките не се борят с конкуренцията за медали, те се състезават една  друга. В рамките на 22 години, националният тим по художествена гимнастика носи 294 медала, като към тях би трябвало да прибавим 7 безспорни международни трофеи, 10 безспорни европейски трофеи и 1 вице-олимпийска купа при самостоятелните игри, както 7 безспорни международни, 6 безспорни европейски и 1 вице-олимпийска купа при ансамблите.

За сходни резултати е нужна дисциплинираност, пристрастеност към този спорт и предпочитание за реализиране на колкото се може повече. Може да звучи пресилено или някой да не е склонен, само че точно от нейната школа излиза Илиана Раева, която в Лондон 1979 година демонстрира безчовечен умения, за които съдии и фенове не са подозирали. Легендата споделя, че публиката е на крайници 20 минути след осъществяването на съчетанието.

Впрочем по-късно всяка година и всяко присъединяване идва със златни и сребърни медали, като те се заемат точно от родните грации. От 1979 до 1999 година с дребни изключения, златните медали са към този момент нещо изцяло обикновено. Впрочем е мъчно да открием сходен треньор, който е съумял да създаде толкоз гении и да сътвори школа, в която година след година има такива резултати. Потърсете и вие, само че няма да откриете, това е достижение, което се случва един път на 100 години в спорта.

Разбира се, повелителката на златните девойки постоянно има какво да каже и постоянно ще попари някого със своя изострен език, само че откакто се срещнем с визитката ѝ, тя би трябвало да е и първият човек, от който спортът би трябвало да изисква рецензия и нещо по-важно, да я приема. Именно разногласията с Илиана Раева могат да се считат за много колоритни за родните медии, само че когато приказваме за качество и гений, то и двете дами имат една и съща мощ, тъй като само и единствено художествената гимнастика остана на своята висота през годините, не се повлия от нито един външен детайл, като тук оправданията не се четат, наклонността не се трансформира и златото си остава злато. Като специалист в този спорт, Робева е постоянно търсена освен за препоръки, само че и за образование, като Япония е първи обожател и поддръжник на родната легенда.

Малко след края на треньорската си кариера, Робева се връща назад към националните танци и със същия триумф основава натрупа, в която играта не е за точки, а за вниманието на публиката. Не се изисква доста време и поканите не престават. Днес гордостта на Русе, България и международния спорт за дами чества, само че още по-важното е, че не се постанова да си спомняме с носталгия за предишното, тъй като към момента берем точно неговите плодове.  Единственото, което остава е просто да кажем благодаря, за основаването на традиция, която и до през днешния ден дава резултати.

Честа процедура е да не оценяваме тези гении, които имаме, само че се прехласваме по непознатите, а в този случай е тъкмо противоположното, художествената гимнастика е международен образец и погледите на света са ориентирани точно към практиките тук. Редно е да не забравяме тази детайлност. Сигурни сме, че вниманието постоянно ще остава върху спортистите, само че преди да излязат на сцената, те минават през едно доста сурово решето, а от другата страна стоят персони като Робева.