Неделя Вайя в Рилската света обител
Днес, Неделя Вайя, тържествената богослужба в Рилската света обител бе предстоявана от игумена Адрианополския свещеник Евлогий в съслужение с братството на манастира.
В края на утренята бе осъществено пострижение за читател, артист и свещоносец на доктор Андрей Бобев – помощник в библиотеката на светата обител.
След светата Литургия Негово Преосвещенство се обърна към присъстващите с празнична проповед:
„ Днес е последната неделя преди славното Христово Възкресение.
Събитието, което честваме през днешния ден е Вход Господен в Иерусалим. Народното наименование е Цветница или Връбница, тъй като в този ден в светите храмове се раздават върбови клончета, сходни на палмовите клончета, с които поданици на град Иерусалим преди близо 2000 години на този ден посрещнаха Господ Иисус Христос, приближаващ от град Витания, където ден преди този момент, отбелязван като Лазарова събота, възкреси четверодневния Лазар и го върна към живот (срв. Иоан 11:1-45). Това е най-голямото знамение, което беше направил до този миг Спасителят. Той обичаше това семейство – Лазар и неговите сестри Марта и Мария, които бяха постоянно до Него, слушаха Неговите слова, пазеха ги в сърцата си и бяха образец за останалите поданици на Иерусалим. Те имаха вяра, че Той е Христос, Божият Син, пристигнал да избави човечеството от неговите грехове.
Вестта за възкресението на Лазар бързо се разнесе из близките селища и чувайки, че Христос идва в Иерусалим, жителите му излязоха да го посрещнат с клончета от палмови дървета, хвърляйки облеклата си пред Него за благословение, възгласяйки радостно и тържествено: „ Осанна („ Да живее! “) Синът Давидов, Божият Син, Спасител! “ (срв. Иоан 12:13).
Пред портите на града Господ Иисус Христос се просълзи с тъга в сърцето, провиждайки какво ще стане с Иерусалим, по какъв начин след няколко дни ще бъде предаден на съд и наказан, разпнат на кръст като бандит. Тези, които Го възхваляваха, след няколко дни щяха да стартират да викат „ Разпни Го, разпни! “ (срв. Иоан 19:15).
Немалка част от жителите на града, бидейки очевидци на Неговите чудеса и поучителни слова, се извърши с топла, непоклатима религия в Него. Хората в Иерусалим се радваха с огромна вяра, че Христос е този земен цар, който ще освободи евреите от римското господство. Те не проумяваха писанията, че това ще бъде Небесен Цар, че Той няма да дава обещание богатства тук, на земята, а ще приготвя индивидите за небесното царство, където ни чака безконечният живот.
В днешно време, а и в предходните десетки епохи, са се явявали разнообразни „ спасители “ на индивидите, с доста обещания за земни богатства и за добър живот. Господ Иисус Христос, Който не дава обещание земни богатства, а небесни, ни приготви да живеем съгласно Христовите заповеди. Тук, на земята, ние дефинираме нашето съществуване във вечността: дали на Страшния Христов съд ще бъдем наказани за безконечни страдания, или тъкмо назад – справедливата присъда на Христос ще бъде за безконечен живот на тези, които са живели съгласно Неговите упътвания.
Днес всеки от нас би трябвало да се замисли какъв път избира – този след Христос, или този, по който дяволът влече индивидите.
Живеем в смутни времена. Отвсякъде е война. Христос пристигна, с цел да донесе на земята мир, снизхождение сред индивидите (срв. Лука 2:14), мир във всеки един от нас и сред нас. За страдание мнозина избират пътя на войната, на опълчването, на надмощието, на това да владеят повече и повече земи и благосъстояния, обръщайки тил на Христовите слова и упътвания за това, че би трябвало да се готвим и да събираме богатство на небето, което нито наслойка го поврежда, нито молец го яде (срв. Мат. 6:20) – нетленни благосъстояния, които ще бъдат дадени на всекиго, който пожелае по лична воля да живее съгласно Христовите заповеди.
Нека всички ние в тези последни дни преди славното Христово Възкресение да сведем глави, да смирим сърцата и мислите си, дано се украсяваме, както споделя апостолът – с положителни дела (1 Тим. 2:10), да се противим на войната, да се молим за мир. Бог е основал индивида, с цел да живее, а не с цел да умира и да бъде убиван. Като християни, ние имаме вяра в Божиите думи и би трябвало да ги съблюдаваме, с цел да имаме вяра за безконечен живот “.
В края на утренята бе осъществено пострижение за читател, артист и свещоносец на доктор Андрей Бобев – помощник в библиотеката на светата обител.
След светата Литургия Негово Преосвещенство се обърна към присъстващите с празнична проповед:
„ Днес е последната неделя преди славното Христово Възкресение.
Събитието, което честваме през днешния ден е Вход Господен в Иерусалим. Народното наименование е Цветница или Връбница, тъй като в този ден в светите храмове се раздават върбови клончета, сходни на палмовите клончета, с които поданици на град Иерусалим преди близо 2000 години на този ден посрещнаха Господ Иисус Христос, приближаващ от град Витания, където ден преди този момент, отбелязван като Лазарова събота, възкреси четверодневния Лазар и го върна към живот (срв. Иоан 11:1-45). Това е най-голямото знамение, което беше направил до този миг Спасителят. Той обичаше това семейство – Лазар и неговите сестри Марта и Мария, които бяха постоянно до Него, слушаха Неговите слова, пазеха ги в сърцата си и бяха образец за останалите поданици на Иерусалим. Те имаха вяра, че Той е Христос, Божият Син, пристигнал да избави човечеството от неговите грехове.
Вестта за възкресението на Лазар бързо се разнесе из близките селища и чувайки, че Христос идва в Иерусалим, жителите му излязоха да го посрещнат с клончета от палмови дървета, хвърляйки облеклата си пред Него за благословение, възгласяйки радостно и тържествено: „ Осанна („ Да живее! “) Синът Давидов, Божият Син, Спасител! “ (срв. Иоан 12:13).
Пред портите на града Господ Иисус Христос се просълзи с тъга в сърцето, провиждайки какво ще стане с Иерусалим, по какъв начин след няколко дни ще бъде предаден на съд и наказан, разпнат на кръст като бандит. Тези, които Го възхваляваха, след няколко дни щяха да стартират да викат „ Разпни Го, разпни! “ (срв. Иоан 19:15).
Немалка част от жителите на града, бидейки очевидци на Неговите чудеса и поучителни слова, се извърши с топла, непоклатима религия в Него. Хората в Иерусалим се радваха с огромна вяра, че Христос е този земен цар, който ще освободи евреите от римското господство. Те не проумяваха писанията, че това ще бъде Небесен Цар, че Той няма да дава обещание богатства тук, на земята, а ще приготвя индивидите за небесното царство, където ни чака безконечният живот.
В днешно време, а и в предходните десетки епохи, са се явявали разнообразни „ спасители “ на индивидите, с доста обещания за земни богатства и за добър живот. Господ Иисус Христос, Който не дава обещание земни богатства, а небесни, ни приготви да живеем съгласно Христовите заповеди. Тук, на земята, ние дефинираме нашето съществуване във вечността: дали на Страшния Христов съд ще бъдем наказани за безконечни страдания, или тъкмо назад – справедливата присъда на Христос ще бъде за безконечен живот на тези, които са живели съгласно Неговите упътвания.
Днес всеки от нас би трябвало да се замисли какъв път избира – този след Христос, или този, по който дяволът влече индивидите.
Живеем в смутни времена. Отвсякъде е война. Христос пристигна, с цел да донесе на земята мир, снизхождение сред индивидите (срв. Лука 2:14), мир във всеки един от нас и сред нас. За страдание мнозина избират пътя на войната, на опълчването, на надмощието, на това да владеят повече и повече земи и благосъстояния, обръщайки тил на Христовите слова и упътвания за това, че би трябвало да се готвим и да събираме богатство на небето, което нито наслойка го поврежда, нито молец го яде (срв. Мат. 6:20) – нетленни благосъстояния, които ще бъдат дадени на всекиго, който пожелае по лична воля да живее съгласно Христовите заповеди.
Нека всички ние в тези последни дни преди славното Христово Възкресение да сведем глави, да смирим сърцата и мислите си, дано се украсяваме, както споделя апостолът – с положителни дела (1 Тим. 2:10), да се противим на войната, да се молим за мир. Бог е основал индивида, с цел да живее, а не с цел да умира и да бъде убиван. Като християни, ние имаме вяра в Божиите думи и би трябвало да ги съблюдаваме, с цел да имаме вяра за безконечен живот “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ