Днес на Запад е модно да се говори за престъпленията

Днес на Запад е фешън да се приказва за „ закононарушенията на белия човек “, като в множеството случаи се подразбира, че тези така наречен „ закононарушения “ са осъществени в името на християнството. Разбира се, може умерено и с цялостно съображение да се възрази, че в името на атеизма, както и в името на други религии, са осъществени доста повече и по-жестоки закононарушения – само че това е тематика за друга полемика.

Един от огромните „ грехове “ на християните било робството. Затова хайде да забележим по какъв начин се отнася най-голямата християнска деноминация – католицизмът, към робството!

Трябва да имаме поради, че в католическият свят папските послания (були) са имали (а за същинските католици имат и през днешния ден!) силата на безспорна заповед, чието нарушение се наказвало най-строго, в това число и посредством отделяне от Църквата; а такова отделяне тогава означавало съвсем смъртна присъда за отговорния.

1. На 13 януари 1435 година посредством булата Sicut Dudum папа Евгений IV заповядва да бъде възвърната свободата на коренните поданици на Канарските острови, пленени от испанците.
2. На 7 септември 1462 година папа Пий II (1458-1464) дава инструкции на епископите по какъв начин да се грижат и лекуват чернокожите в Етиопия, осъждайки търговията с плебеи като magnum scelus (велико престъпление).
3. През 1537 година папа Павел III (1534-1549) посредством булата Sublimus Dei (23 май) и енцикликата Veritas ipsa (9 юни) припомня на християните, че „ индианците от западните елементи, негрите от екватора, и всички други хора “, са духовни същества по природа и никой няма право да лишава свободата им.
4. През 1571 година Томас де Меркадо от Севиля, един от най-видните богослови на тогавашна Западна Европа, афишира търговията с плебеи за нечовешка и противозаконна. В своя труд Summa de Tratos y Contratos този създател декларира, че няма никакво опрощение за такава срамна търговия.
5. Папа Григорий XIV (1590-1591) разгласява булата Cum Sicuti (1591 г.), осъждайки робството.
6. Папа Урбан VIII (1623-1644) също се афишира срещу робството в булата си Commissum Nobis (1639).
7. Папа Бенедикт XIV (1740-1758) в булата си Immensa Pastorum написа: „ … получихме избрани вести не без сериозна горест на бащинския ни дух, след толкоз доста препоръки, дадени от същите римски понтифики, нашите прародители, след оповестени конституции, предписващи с неверниците по най-хубавия вероятен метод да се работи, да им се оказва помощ и да бъдат защитавани! Да не се нараняват, да не се наказват, да не се връзват или убиват, да не бъдат наказвани с тежки санкции за дребни прегрешения! “
8. Папа Григорий XVI (1831-1846) разгласява булата In Supremo (1839 г.) и осъжда робството: „ Препоръчваме на правилните да се въздържат от нечовешкия трафик на чернокожи или други хора! “
9. През 1888 година папа Лъв XIII в енцикликата In Plurimus, адресирана до епископите на Бразилия, ги моли да поддържат бразилския император дон Педро II и щерка му принцеса Изабел в тяхната битка за окончателното унищожаване на робството.

Характерен образец за отношението на католическата черква към робството е посланието от 1537 година на папа Павел ІІІ към християните:

„ Павел III, към всички правилни християни, до които ще доближат тези думи, здраве и Апостолска благословия! Истината не може нито да заблуди, нито да бъде заблудена! Когато Господ изпрати Проповедниците на своята Вяра да упражняват тази служба, знаем, че той сподели: „ Идете и научете всички хора! “ Казано е: всички без разлика, тъй като всички са способни да одобряват учението на нашата Вяра. Виждайки това и завиждайки му, врагът на човешкия жанр, който постоянно се опълчва на положителните каузи по този начин, че те да погинат, измисли метод, невъобразим до момента, с цел да попречи Божието слово да се проповядва измежду някои хора, и те да не бъдат избавени. Поради тази причина някои от неговите прислужници, които желаят да задоволят своите похоти, настояват на всяка крачка, че индианците от Западните елементи и тези от Екватора и още доста хора, до които доближават нашите слова, ще бъдат по-малко обгрижвани от нас и третирани като диви животни единствено, тъй като не са стигнали до католическата религия. И с изключение на, че не са в положение да я получат, ще ги слагат в строго иго и ще ги тормозят, и ще потискат толкоз доста, че робството, в което ще бъдат хвърлени, ще ги уподоби на животни. Затова ние, въпреки да сме недостойни, с дадената ни от Бога власт на земята и с всички сили се опитваме да намерим Неговите овце, които са изгубени отвън стадото му, само че ги водим при Него, тъй като това е нашата работа. И като знаем, че същите тези индианци, като същински мъже, са освен способни за Христовата религия, само че и че те идват при нея с огромна подготвеност, както виждаме; и желаейки да им осигурим подобаваща отбрана, с Апостолски престиж и посредством наличието на актуалните писма дефинираме и заявяваме, че упоменатите индианци и всички други хора, които идват при християните, макар, че са отвън Христовата религия, не са лишени, нито би трябвало да бъдат лишени от свободата си, нито от своите парцели и не би трябвало да бъдат ограничавани в обгрижването им. Декларираме, че упоменатите индианци и останалите хора би трябвало да бъдат привлечени и поканени към упоменатата Христова религия, с проповядването на божественото слово и с образеца на положителния живот. И всичко, което опонира на това определение, няма никаква стойност, нито годност, без значение от всевъзможни възражения и по никакъв метод. Издадено в Рим, 1537 година, на девети юни, през третата година от нашия Понтификат “.

Православната черква, за благополучие, нямала такива проблеми. Просто в православните страни не съществувала търговия с плебеи.

–