Легендарен хищник се завръща в България
Днес на територията на Природен парк " Сините камъни " край Сливен ще бъдат освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам. Целта е типът да бъде възобновен освен за България, само че и за целия Балкански полуостров. Всички те са млади човеци – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на " Зелени Балкани ", а другите два са подаяние от зоопарка " Остава " в Чехия.
По плана за завръщането на брадатия лешояд – тип, от дълго време " липсващ " и вписан в Червената книга на България, се работи близо 30 години от организацията " Зелени Балкани ".
Брадатият лешояд е и последният, четвърти тип, който от организацията съумяват " да върнат " в България.
Сега у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и доста по-малко като брой представители на египетския лешояд.
Птиците ще бъдат показани пред аудитория за малко, след което ще бъдат превозени в планината, на територията на естествения парк. Там ще бъдат подхранвани, следени и охранявани, до момента в който сами изоставен изкуственото гнездо.
По този мотив ви припомняме и една история, разказана от Радио Варна преди по-малко от четири години - за битката и вярата да бъдат върнати в природата лешоядите в България.Приказка за вярата или да спасиш лешояд
Тази история стартира преди към 30 години - тогава, когато в България броят им по-малко от пръстите на едната ръка
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или околност, където, когато почине селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири типа - белоглав, черен, египетски и космат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били нормална панорама.
Изчезването на лешоядите освен в България, само че и в цяла Европа стартира към средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките токсини, както и странното схващане за " непотребността на хищниците ". " Под ножа ", метафорично казано, попадат освен лешоядите, само че и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига даже до там, че дълги години в България, с цел да станеш ловджия се е изисквало да представиш и доказателство, че си умъртвил хищна птица.
Няма данни какъв брой тъкмо са убитите или по-точно отровени с примамки със стрихнин хищни птици, включително лешоядите вследствие на стремежа на социалистическата ни страна. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. Най-голямата отровителска акция е през 1988 г. Тогава, в България се внасят особено създадени в Германия отровни примамки и въпреки лешоядите към този момент от дълго време да са изчезнали в България, жертви се оказват с изключение на мишките, за които сякаш са предопределени отровите, само че и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни... Случаят, който потриса мнозина, на процедура стои в зараждането на природозащитната организация " Зелени Балкани ".
Когато учените стартират да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според разнообразни оценки до към 99 на сто от европейската популация), вече е съвсем необратимо късно. А възобновяване на един тип в съвършенството на природата е надалеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се следи първата група белоглави лешояди. Колонията е от единствено 3 - 4 двойки в региона на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оживяла нито една птица. Макар и единствено с няколко представителя, важен регион за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато, където гнездят египетки лешояди
За екипа, който стартира да се занимава с връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България, това се трансформира в задачата на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътешестване на вярата. Надеждата, че тези превъзходни и неразбрани от нас птици, още веднъж ще кръстосват небето над България.
