Днес, на Световния ден за борба с рака, разговаряме с

Днес, на Световния ден за битка с рака, беседваме с доцент Илияна Петрова и доктор Цветелина Дойчинова, кардиолози от НКБ, които дружно със свои сътрудници проведоха и организираха първата у нас самодейност, ориентирана към пациенти с онкологично заболяване, които имат сърдечни проблеми. Тя мина при огромен интерес под наслова „ Не забравяй сърцето “ и съгласно уредниците е посочила, че кардиоонкологията у нас ще става все по-атрактивна област, която е значима както за лекарите кардиолози и онколози, по този начин и за хиляди пациенти, които са изправени пред компликациите и провокациите на онкологичното лекуване.   

Доц. Петрова, доктор Дойчинова, по какъв начин се роди идеята за инициативата „ Не забравяй сърцето “? Кои бяха факторите, които спомогнаха тя да получи право на живот?

Доц. Петрова: Ще си разреша да ви отговоря като върна лентата малко обратно във времето. Академичният състав на  Клиниката по кардиология към Национална кардиологична болница беше измежду първите, които започнаха да приказват за нуждата от колаборация между тези две съществени дисциплини като кардиология и онкология.

Преди 4-5 години направлението „ Кардиоонкология “ звучеше по-скоро екзотично, научните изявления бяха незадоволителни и засягаха обособени онкологични болести, а концепцията, че тези пациенти имат потребност от кардиологично следене не беше напълно изяснена.

С развиването на актуалната онкологична терапия, наред с нейните преимущества за лекуване на главното заболяване, последователно се потвърди нуждата от диагностициране и следене на ранните и късните последици върху сърдечносъдовата функция, наречени най-общо кардиотоксичност. Към днешно време към този момент разполагаме с огромна научна база данни и знаем доста за въздействието на онкологичното лекуване върху сърцето, както и по кое време сърцето може да стане главен фактор за прекъсване или променяне на онкологичната терапия, а това все повече постанова една добра колаборация сред онколози и кардиолози.

Опитът на Клиниката по кардиология да откликне на непрестанно растящите потребности на обществото от качествена и експертна здравна грижа откри израз и в поредност акции за безвъзмездни кардиологични прегледи, като последната от тях бе ориентирана към хора с онкологично заболяване, които имат и кардиологични проблеми.     

Д-р Дойчинова: Идеята за самодейността се зароди спонтанно в хода на ежедневната ни работа и все по-честите ни професионални диспути за тази група пациенти. Почти ежедневно лекарите от кардиологичната клиника се срещаме с онкологични пациенти, които имат настоящо заболяване или минало такова, като се постанова да оценим функционалността на тяхното сърце. Съвсем естествено ползата ни към тях стана доста по-голям и непринудено се зароди концепцията да проследим познати и нови пациенти, сблъскали се с диагнозата рак. В екипа се включиха доцент Елена Димитрова, д-р Кунев и аз. Всички ние имаме компетентност кардиология и специфичен интерес към тази патология. Към нас се причислиха и няколко специализанти.

Разкажете за първите срещи с пациентите – какви хора търсеха консултация, по какъв начин бяха научили за прегледите, с каква настройка идваха?

Д-р Дойчинова: По-голямата част от пациентите бяха научили за провеждането на кампанията от интернет. Всички бяха отворени към сходна самодейност, само че ми направи усещане, че повече от половината от пациентите не знаеха, че е належащо или даже не бяха се замисляли, че би трябвало да ревизират положението на сърцето си в хода на лекуването за злокачественото си заболяване.

По-лошото беше, че редица от тях не бяха даже съветвани от своите онколози или персонални лекари да проведат кардиологичен обзор. Много от пациентите споделиха прочувствените си прекарвания и описаха за своята сложна орис. При някои установихме известна сърдечна патология и преди началото на лекуването на злокачественото си заболяване, което налагаше провеждането на още по-сериозна оценка на настоящето им сърдечно положение.

Какво е Вашето усещане - кои са главните спънки – организационни, само че и прочувствени от страна на пациентите, такива съвещания да са правят рутинно и в точния момент като част от онкологичната грижа?

Д-р Дойчинова: Според мен казусът с следенето на тези пациенти се поражда от много фактори. На първо място самите пациенти не се наблюдават постоянно при кардиолог и не се насочват към подобен, освен ако нямат към този момент прочут сърдечен проблем, като например артериална хипертония, преживян инфаркт или исхемична болест на сърцето, клапен порок или аритмия. На второ място самите онколози са изправени пред предизвикването да мислят за кардиотоксичните резултати на техните лекарства и се оказват в задънена улица, търсейки към кой кардиолог, профилиран в региона на кардиоонкологията, да насочват пациентите си. И не на последно място, трябва да се означи неналичието на регламентирана, обезпечена със възнаграждение от Здравната каса процедура или опция за диспансеризация, което да разреши тези пациенти да бъдат проследявани постоянно и на чести шпации, както нерядко се постанова да се случва.

Какви са Вашите упования от идния теоретичен конгрес по кардиоонкология, който е включен в програмата на Дружеството на кардиолозите?

Доц. Петрова: Кардиоонкологията е напълно нова дисциплинираност, която се пробва да посрещне растящите потребностите на актуалната клинична процедура, където имаме все по-иновативни и сполучливи онкологични лечения, осигуряващи забележителна преживяемост на пациентите със злокачествено заболяване.

Но в същото време непрестанно би трябвало да се мисли за краткосрочното и дълготрайно отражение на тези лечения върху сърдечната функционалност. В международен мащаб кардиоонкологията стартира да се утвърждава като независимо направление и към този момент има обособени управления и научни конгреси, отдадени на тази тема. В българската кардиологична общественост, която се стреми да бъде в крайник със съвременността, също се анонсира това направление от години, само че в границите на други симпозиуми или конгреси.

Предстоящият теоретичен конгрес, отдаден на кардиоонкологията, се управлява от проф. Лилия  Демиревска, която има огромен опит в лечението и менажирането на такива пациенти. Моите упования са да чуем отчети на високо научно равнище, да участваме в потребни интерактивни дискусии и да имаме опция да обменим скъп опит – ние, кардиолозите, и нашите сътрудници онколози. Време е да си протегнем дружно ръка и продължим напред в името на нашите пациенти.

Какви други участия планирате Вие и сътрудниците Ви, над какви научни публикации работите?

Доц. Петрова: Клиниката по кардиология има множество участия в научни конгреси, защитавайки своя престиж на водеща кардиологична институция в България. От години в отделението се развиват посоки, свързани с лекуването на дислипидемиите, вродените сърдечни малформации и пулмоналната хипертония. В момента интензивно работим върху разширението на активността в областта на кардиомиопатиите и тяхното характерно лекуване с нови лечения. Въвеждането на нови технологии и лекуването на най-трудните болести е наш главен приоритет и част от нашата ежедневна процедура.

Как ще се развива самодейността „ Не забравяй сърцето “?

Доц. Петрова: „ Не забравяй сърцето “ ще продължи, тъй като нашата цел е да осигурим качествена грижа за пациентите. Ентусиазмът, с който младите сътрудници се включват в нея, е директно доказателство, че концепцията има небосвод и можем да чакаме тя да докара до положителни резултати. А на пациентите мога да препоръчам да не не помнят сърцето си и да ни търсят постоянно, когато усещат, че имат потребност от нас.